|
| Александър Маринов |
продукт на взривоопасната смес от невежество и алчност
на българския политически елит.
Полезно е да припомним, че всичко започна по знаменитото определение на Иван Хаджийски за "българската работа" - като начинание непремислено, тръгнало зле организирано и обречено да завърши със скандал. След като в продължение на месеци в разгара на огромния скандал около пътния фонд управляващите се опитваха да замажат аферата, лавината от евросанкции ги принуди да се разбързат. Така само за три (!) дни бе разработен и внесен в Министерския съвет проектозакон за конфликтите на интереси. Както можеше да се очаква, мишлето се оказа недоносче и с тежки малформации. Бившият председател на Народното събрание и настоящ депутат от НДСВ Огнян Герджиков, който при гласуването се въздържа, дори заяви, че е "несериозно такъв законопроект да бъде написан само за три дни", и че ако наистина е така, "фактът е позорен".
Дори послушното парламентарно мнозинство не можа да преглътне творението на правителствения законотворчески гений. При разглеждането на проекта в парламентарните комисии редица депутати от различни политически сили го определиха като "слаб" и набързо скалъпен, с цел не да решава проблемите, а да демонстрира пред Европейската комисия наличие на политическа воля за справяне с корупцията по върховете на властта. Стана известно, че и Консултативният съвет по законодателството към Народното събрание е изразил "силно критично становище" към законопроекта. Въпреки това законът бе приет, и то с напора на тези, които днес полагат най-големи усилия да го кастрират. Дискусиите в парламента обаче откроиха по-сериозен проблем - този път българският политически елит не просто се зае да изработи калпаво колело, а реши на всяка цена да изобрети квадратно колело. Иначе казано,
закон, чиято роля бе никога да не заработи
Една от видимите причини бе, че проблематиката на конфликтите на интереси е непозната и недостатъчно разбрана (или користно интерпретирана) у нас, не е правилно осмислена информацията относно водещия опит в Европа и света. В полза на правителствения законопроект бе изтъкнато, че той бил почти дословно преписан от аналогични закони в Литва и Латвия. Като оставим настрана рисковете от законотворческото плагиатство, странно е защо за обект на преписването е взета практика на страни, които, меко казано, не се смятат за еталон в областта на управлението на конфликтите на интереси.
Непознаването на световната теория и практика достигна фрапиращи размери, чиито последици, уви, не остават в сферата на любознателността. Христоматиен пример за това бе възложената от Министерството на държавната администрация и административната реформа обществена поръчка за разработване на "система от индикатори за измерване на конфликти на интереси" на стойност над половин милион лева. Това бе случай, в който невежеството на взелите решението е възможно най-безобидното обяснение. Защо?
Първо, конфликтите на интереси не се "измерват", а констатират и диагностицират. Това го знае всеки студент по публична администрация. Конфликтът на интереси или го има (в т.ч. като потенциал), или го няма.
Второ, в света има наложила се терминология - разработени са и се прилагат различни системи за управление на конфликтите на интереси в публичния сектор. Никой вече не плаща за разработване просто на индикатори, защото не е достатъчно да констатираш, трябва да знаеш как и да можеш да третираш явлението по подходящ начин. Разбира се, възможно е тази задача да е предвидена за следваща обществена поръчка, но това е все едно Министерството на транспорта да се раздели на Министерство на отиването и Министерство на връщането.
Трето, което е най-фрапиращо - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е разработила цялостен "Пакет от инструменти за управление на конфликтите на интереси", който е
напълно достъпен и безплатен.
Всички развити страни са разработили своите механизми за третиране на конфликтите на интереси на базата на този базисен инструментариум. Единственото, което бе необходимо, е адаптиране на системата към българските институционални и нормативни условия, но това е задача, която съвсем спокойно можеше да бъде свършена от компетентните специализирани звена на Министерството на администрацията. Вместо това, чрез обществена поръчка дариха половин милион лева на частна фирма (не е известно какъв опит има тя в сферата на публичното управление и администрацията), за да "разработи" нещо, което или ще е прекопирано от "колелото" на ОИСР, или още по-лошо - ще е изобретяване на поредното квадратно колело.
Всъщност практиката на повечето развити страни по света показва, че специалните закони за конфликтите на интереси са изолирано явление. Причината не е в подценяването на проблема, а в избора на най-ефективните средства за решаването му. Доказано е, че със закон могат да бъдат въведени само най-общи рамки, а понякога това се прави и с други инструменти. Основната тежест при управлението на конфликтите на интереси се поставя на нивото на отделната институция и причината за това е много ясна. Всяка отделна структура на държавното управление и администрацията се отличава със специфично ниво на риск от конфликти на интереси и с характерно тяхно съдържание. Затова е съвсем логично, например, в митниците да работи една система, в системата на здравеопазването - друга, а в образованието - трета. Важно е тези институционални системи да се управляват от хора вътре в институцията, които обаче да са достатъчно автономни по отношение на нейните ръководители и в същото време да са овластени да взимат решения в дадената област.
Приетият от парламента закон
страда от един дълбок порок
- той е издържан изцяло в репресивен дух, който предпоставя злонамереност при явлението конфликт на интереси. Това е много неправилно и безнадеждно остаряло разбиране на конфликта на интереси. Конфликтът на интереси е ситуация, при която има опасност да се стигне до вредни за обществото и за служителя последици, но основната цел на системата за управление на тези конфликти е именно да се избегне това развитие.
Например няма никаква пречка депутатите да упражняват преподавателска или друга свободна професия. Важно е само да декларират интересите си и да не участват при взимане на решения (приемане на закони), които ги облагодетелстват. Не е редно депутат, който е преподавател в Софийския университет, да вземе участие при обсъждане и гласуване (в комисия и в пленарна зала) на законопроект за Софийския университет (какъвто бе предложен преди време). Същото важи и за оживено дискутираната забрана за участие на публични личности в ръководство на различни неправителствени организации, училищни настоятелства и други граждански организации. Настина е кощунство с принципите на гражданското общество 70% от властимащите да се намърдат в ръководствата на НПО-та, но да се въведе еднозначно ограничение в тази област е вид забрана на практикуване на дейност или професия, което е противоконституционно.
Няма съмнение, че най-голям интензитет на конфликти на интереси има в изпълнителната власт, поради което във всички напреднали страни на тази управленска сфера се отделя особено внимание. Именно тук обаче се натъкваме на най-големия проблем -
липсва политическа воля за признаване на нарушенията
и отстраняването им, което изначално постави под съмнение истинските намерения за приемането на закона. За изминалите четири години партиите и лидерите от управляващото мнозинство имаха достатъчно възможности да докажат на практика загрижеността си за ограничаване на конфликтите на интереси. Не друг, а министър-председателят Станишев нарече скандала в пътния фонд "неясна морална материя" и отказа да вземе практическо отношение, въпреки че "Етичният кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт" му даваше правото (и дори го задължаваше!) да предприеме мерки в подобна ситуация. И то да го стори с ясни мотиви, а не както наскоро обясни пред едно британско издание, че одиозни персони като Овчаров, Петков, Нинова, Пеевски (първите трима партийно реабилитирани, а последният възстановен на държавен пост) са напуснали властта "поради слухове и подозрения". Като капак на всичко, героят на първия голям публичен скандал за конфликт на интереси - Николай Цонев (тогава в качеството му на шеф на Изпълнителна агенция "Социални дейности" към МО), бе "награден" с поста министър на отбраната.
Една от големите язви на българската демокрация е, че у нас политиците си измиват ръцете със закона. Те отказват да поемат своята политическа отговорност, нямат мъжество да вземат необходимите трудни политически решения и затова казват: "Съжаляваме, но законите са лоши и ни пречат." У нас се подхранва илюзията, че законите, действайки автоматично, като че ли без участието на хората, могат да снемат политическата и моралната отговорност от участниците във властта. Точно това бе скритият замисъл на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси - той се мислеше като спасение на политиците от необходимостта да взимат решение в конкретните случаи според тяхната тежест и специфика.
Необходимо е уточнение, къде точно има конфлик на интереси?Обективно, конфликтът не е от днес, а от няколко десетилетия, другото е, че то е пълнокръвен продукт на първото и не на последно, защо е това политически , очевидно мотивирано мълчание по въпроса?
