Сериозните пазарлъци за новите назначения, които трябва да направи парламентът в последните дни от мандата си, започват. Очаква се съвсем скоро трите работни групи на партиите от коалицията да извадят официално кандидатурите си на масата и да започнат разговорите. Намерението е да не оставят този въпрос за накрая, а да го решат в следващата седмица. Но нищо чудно дълго време да не се намери приемливо решение, защото жълтите имат сериозни претенции да запазят позициите си. БСП иска да отнеме поне три шефски поста от НДСВ - гуверньор на централната банка, шеф на комисията за финансов надзор и шеф на комисията за защита на конкуренцията. Има и още един мотив БСП да забави избора. Нагласите в червената партия са на тези шефски постове да поставят хора, които няма да влязат в листите за парламент.

Една от най-големите интриги около овакантяването на постовете се завърта около управителя на БНБ. Мандатът на сегашния гуверньор на централната банка Иван Искров изтича на 9 октомври 2009 г. Той бе избран на този пост по време на правителството на НДСВ и е с 6-годишен мандат.

По закон изборът на нов гуверньор не може да стане повече от три месеца преди 9 октомври и не по-късно от 2 месеца след тази дата. Това прави пазарлъците около този овакантяващ се пост изключително интересни. Тройната коалиция ще се стреми да предложи наследника още преди изборите - някъде около средата на юли, когато са последните дни на сегашния парламент. Мотивите за това бързане вече няколко пъти са споделяни публично, макар и с половин уста: има опасения, че хората на Бойко Борисов ще провеждат авантюристична финансова политика, която би могла да застраши валутния борд.

Само че е под въпрос дали в самата тройна коалиция има единодушие чия кандидатура да се издигне за шефския пост в БНБ. При неофициално запитване сред членове на ръководството на БСП половината отговарят, че очакват да видят начело на БНБ Пламен Орешарски, а другата половина - Георги Пирински. НДСВ естествено държат техният човек Искров да изкара още един мандат - нещо, което законът позволява. Интригата се заплита още повече с подуправителя на БНБ Цветан Манчев, чийто мандат също изтича през октомври. Манчев е назначение на Искров, респективно на НДСВ. Постът му в известен смисъл е по-важен и от този на Искров, защото той отговаря за емисионното управление, т.е. нещо като началник на валутния борд. Разбира се, както много други неща в тройната коалиция и въпросът с новия шеф на БНБ се усложнява допълнително от това, че никой не знае какво точно мисли по въпроса ДПС, т.е. какво е намислил Ахмед Доган.

Друга важна държавна



институция, около която предстоят много интриги,



е Комисията за финансов надзор. В момента всичките й членове са с изтекъл мандат. Още през 2007 г. изтече мандатът на Бисер Петков, който отговаря за осигурителния надзор, преди година - на Ралица Агайн, чийто ресор е застраховането, а съвсем отскоро извън редовния си мандат са шефът на комисията Апостол Апостолов и заместничката му Димана Ранкова, която отговаря за надзора върху капиталовия пазар. Знае се, че много депутати от НДСВ имат огромно желание да влязат в тази комисия. Зам.-шефката на парламента Камелия Касабова например разчита, че е доцент по гражданско и търговско право, и направо се е прицелила в шефския пост. БСП обаче искат шефът на комисията да бъде тяхна кандидатура.

Мариана Костадинова от НДСВ е работила 10 години в областта на застраховането и сериозно смята, че постът на Ралица Агайн (впрочем също бивша депутатка от НДСВ) й се полага. Наскоро Костадинова сама се похвали, че парламентарната група на НДСВ е издигнала нейната кандидатура за член на КФН, без да подозира, че Ралица Агайн може да изкара и втори мандат - например с подкрепата на ДПС. Агайн, която е член на "Новото време", има солидно рамо и в самото НДСВ. Милен Велчев смятал, че си върши работата добре, и затова предлага жълтата партия да я подкрепи за още един мандат.

Шефът на комисията за защита на конкуренцията Петко Николов е жълто назначение. Смята се, че той получи поста с благословията на Пламен Панайотов, който после напусна царската група със скандал. Въпреки това на този етап НДСВ имат желание да запазят Николов на поста за още един мандат, но БСП иска да сложи свой човек. Все пак жълтите се надяват да успеят да запазят Николов с цената на компромис, отстъпвайки от други постове. Мандатът му изтече още миналата година. БСП иска да сложат начело на тази комисия депутата Георги Юруков.

Сериозен пазарлък се задава и около избора на нов управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Йордан Христосков, който се смята за кандидатура на ДПС, завършва втория си мандат. Той официално изтича на 13 април, но Христосков е кандидат за трети мандат. Законът не казва колко пъти може да бъде избиран на поста един и същ човек. За конкурент на Христосков се готви депутатът от БСП Петър Мръцков. ДПС подкрепя Христосков за следващ мандат и затова се смята, че изборът му е предрешен в голяма степен. Подуправителят Весела Караиванова обаче сигурно ще бъде сменена. Тя е от квотата на НДСВ, но от работата й не били доволни в тройната коалиция. Като един от гафовете й отчитат промените в закона за семейните помощи за близнаците. Наскоро финансовият министър Пламен Орешарски обяви, че средствата за допълнителната помощ за семействата с близнаци не са предвидени в бюджета. За всеки един от близнаците правителството трябва да дава допълнително по 100 лв. месечно. "Предложението е подготвено от Весела Караиванова, без да са отчетени възможностите на бюджета", разкриха депутати. За поста й ще спорят БСП и НДСВ. Ако не се класира за управител на НОИ, Петър Мръцков може да стане и подуправител, намекнаха запознати. Другият вариант е НДСВ да предложи друга своя кандидатура.

Малко по-особени са случаите с регулаторните комисии, чийто състав се определя не от парламента, а от правителството. Такава е например Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Като по поръчка мандатът на нейния председател Константин Шушулов изтича чак през септември. Т.е. ако сегашната власт непременно държи да има свой човек на този пост, ще трябва да намери начин да отстрани Шушулов още сега, нещо, което трудно може да се постигне. Но освен председателския пост комисията има още 11 места, които се овакантяват последователно, тъй като титулярите им са назначавани по различно време. На пръв поглед това е спирачка пред апетитите на следващите управници да слагат свои хора на тези постове. Но досега управляващите винаги намираха начин как да се справят с това наследство - просто приемат нов закон, в който комисията е със същите функции, но сменя името си и естествено - всички нейни членове са чисто "нови" хора.



СЪДЕБНИ РОКАДИ

Тази година и съдебната власт ще смени шефовете си по места. Макар по закон в нея да кадрува Висшият съдебен съвет, обществена тайна е, че и партиите опитват да влияят при избора. А и не трябва да се забравя, че половината от избираемите членове на ВСС са пратени в него от парламента. Има места в държавата, където партийни функционери, необезпокоявани, си развяват коня и дърпат конците в съдебната система. Пропадна идеята на главния прокурор за рокади на местните шефове, което да скъса поне малко икономическите и политическите връзки. Остана да се разчита на това, че цялата система, а и Европа наблюдава под лупа избора. И това би могло да спре мераците за скрито влияние на някои. Самите опити за ходатайства едва ли някога ще спрат.