Едно нещо никога не е липсвало в България - поводи за възмущение.

Миналата седмица голяма възмута предизвика титаничната борба на някои зам.-министри да си върнат заплатите, които получават, защото си клатят краката в управленските тела на фирми с държавно участие. Тихо, много тихо, властта впоследствие пипна пак закона за конфликт на интереси и вторите хора в министерствата вече няма да се облагодетелстват допълнително от служебното си положение.

Не мислете, че съм обхванат от популистко злорадство. Както вече писах, за всяка работа трябва да се плаща. Но! Държавни служители на високи нива започнаха да прибират огромни бонуси във времена на криза и точно когато поверените им структури са оценявани изключително ниско от ЕС. С две думи - никаква работа не вършат. Аз бих ги санкционирал, не наградил.

Радостта от малката ни победа трая броени часове. Властта се окопити и пак мина в настъпление. При това ни финтира със съвсем изненадващи ходове - първо, напук на всякаква логика раздаде премии в най-критикуваните еврозвена, после реши да се погрижи за летния отпуск на морето безименни чиновници, гръбнакът на отечествената бюрокрация. Как? Като поеме половината от почивката им и като издейства от хотелиерите да пускат по 1-2 нощувки без пари.



Де го чукаш, де се пука...



Това решение, което влиза за обсъждане днес в Министерския съвет, е нагло. Това решение е дискриминационно. То плаче за глоба от комисията на Кемал Еюп. Не е възможно да съществува държава, която създава привилегии според местоработата и общественото положение на определен кръг хора. Не - възможно е, както виждаме, но не бива. Държавата е държава, за да се грижи за всички, а не само да обгрижва своите служители. Логиката "Туризмът е закъсал, ще вземем да го подпомогнем" може и да е приемлива. В момента САЩ и цяла Западна Европа се чудят как да спасят сектори от икономиката. Но защо в България нещата се случват по този порочен начин? Работещите в частни фирми нямат ли изконното право да се включат в държавните усилия за подпомагане на частния бизнес? Защо държавата не плати половината от нашата почивка на море? Би било добре! Ние също сме загрижени за този бранш!

Нали не забравяте, че държавата ще спонсорира държавните служители не с някакви изработени от нея пари - държавата не пълни фиска като копа по лозята. Държавата ще използва средства, които е взела от нашите данъци - както на въпросните служители, така и на хората от частния сектор. И тъй като съотношението между частен и държавен бизнес отдавна е в полза на първия, лесно можете да си представите кой плаща, за да отидат въпросните хора на море.

Отделен въпрос е, че с малко размисли всеки от вас би написал и



списък на хотелите, които ще бъдат ощастливени



от държавните пари за гарантираните легла. И така подпомагането на туристическия бизнес да бъде сведено пак до обикновено наливане на пари в едни наши хотели.

Идеята за спонсорирането на чиновниците по време на лятната им ваканция сигурно ще сработи. Вярно е, че повечето от държавните служители имат възможност да ходят в евтините държавни почивни станции по морето, но още по-вярно е, че не всички могат да се вредят. Тия като чиновничката с 3-месечен стаж в министерството на регионалното развитие, която влязла в кабинета на Асен Гагаузов и му се скарала, че пуши - няма да се вредят, разбира се.



И все ще се намерят желаещи



да платят половината от цените на хотелите, макар че и това е дълбоко бръкване в джоба. Все пак българските хотелиери са единствените хотелиери в света, които категорично отказаха да смъкнат поне малко цените през летния сезон. Другите намаляват цените заради кризата, ние ги качваме - пак заради кризата.

От друга страна, "туристическите" идеи на властта могат да се окажат гениални. Те плътно кореспондират с новия повик на БСП за "преодоляването на отчуждението между народ и власт" (Как една управляваща партия решава в края на мандата да запише в предизборната си програма, че ще се бори срещу отчуждението между народ и власт, не ми е ясно). Доближавайки се до народа, представляван от пенсионери и държавни служители, т.нар. власт, естествено, се опитва да извлече ценни дивиденти за себе си. Доколкото познавам властта, тя разсъждава така - пращаме 30-40 хил. души на море, те остават много щастливи от този факт, благодарни са ни, техните семейства също стават моментално благодарни и така ни осигуряват не само 3-4 мандата, но доста повече.

Естествено, това е сметка без кръчмар. В България има бедни, богати, умни, глупави и всякакви други хора, но благодарните са пренебрежимо малко.





P.S. За сведение на властта - има още няколко големи групи хора, които са необхванати от туристическите й програми. Ромите, шофьорите на такси, почитателите на сериала "1001 нощи"... Те също гласуват и плачат за социална грижа!