_____________

Нели Круз е родена в Ротердам, Холандия, на 19 юли 1941 г. Завършила е университета "Еразъм" в родния си град. Има докторска степен по икономика. Била е министър на транспорта, инфраструктурата и телекомуникациите, депутат, президент на университета в Ниенрод и университетски преподавател, член на общинския съвет на Ротердам. Има продължителен стаж в управителни органи на частния бизнес. Носител е на национални ордени на Холандия, Германия, Франция и Индонезия.

_____________

- Г-жо Круз, как ще реагира ЕК, ако национални власти решат да елиминират участници на пазара, за да наложат монопол на една държавна фирма?

- По този въпрос могат да имат отношение едновременно правилата за вътрешния пазар и за конкуренцията в ЕС. Тъй като не е възможно да отговоря общо, ще се обърна към специфичен сектор, енергийния сектор, който, както разбирам, представлява в момента интерес за България. Европейският съюз ясно е определил рамката от директиви и правила за либерализация и хармонизация в енергийния сектор на ЕС. Тази стратегия води едновременно до свобода на бизнеса в сферата на производството и продажбите, както и до регулираща рамка за осигуряване на достъп до мрежите, включително и за постигане на цели от обществен интерес (като сигурността на доставките). Това означава, че по принцип държавна мярка, въвеждаща откровен монополизъм в бизнеса с доставките в енергийния сектор, противоречи на принципа за отваряне на пазара, както е описан в законодателството на ЕС и в частност в Директива 2003/55/ЕО. В същото време, ако компанията пряко или чрез група клонове се намира де факто в положението на монопол, всички аспекти на конкуренцията трябва да бъдат проучени внимателно от компетентните власти за защита на конкуренцията.

Във всеки случай правилата на ЕС за конкуренцията са приложими спрямо държавни мерки в полза на някои фирми, които пречат, ограничават или изопачават конкуренцията. Подобни мерки могат да не бъдат непременно под формата на откровени монополни права. Така например, ако държавни мерки водят към злоупотреба на фирма с доминиращо положение или към създаване на неравенство при възможностите за конкуренция между такъв оператор и неговите конкуренти, тогава може да се окаже, че са нарушени правилата за конкуренцията, или по-точно чл. 86 от Договора за ЕО.

Чл. 86 от Договора за ЕО дава на Комисията на ЕС специфично задължение да наблюдава държавните фирми и фирмите, на които държавите членки предоставят специални или изключителни права. В енергийния сектор пример за такова действие на комисията през 2008 г. бе констатацията, че Гърция е давала преференциален достъп до евтино национално гориво (лигнитни въглища) в полза на титуляря в производството на електроенергия. Комисията поиска Гърция да възстанови свободния достъп до лигнитни въглища, за да могат нови участници да се конкурират с титуляря на пазара на едро на електричество.

Трябва обаче да се отбележи, че когато се прилагат правилата за конкуренция, Европейската комисия винаги взема предвид специалните задължения (така наречените "услуги в общ икономически интерес"), възложени на организация, която се възползва от държавните мерки. Този подход гарантира честна конкуренция, без да се вреди на доставчика, който е задължен да предоставя услуги в обществен интерес.

- Има ли други такива примери в ЕС?

- Комисията се е занимавала с няколко случая на държавни мерки, които са изкривявали конкуренцията. Единствената, която мога да коментирам, е споменатата по-горе. Заедно с това Комисията е решавала проблеми на конкуренцията, предизвикани от поведението на компании (без да е имало някакви държавни мерки), като е прилагала пълен набор от инструменти съгласно законодателството за конкуренцията.

- Позволено ли е съгласно законодателството на ЕС да се отстранява принудително някой участник на пазара, който не нарушава каквито и да е правила?

- В общ аспект свободата за предприемане на бизнес и свободата за предлагане на презгранични услуги са уредени в Договора (чл. 43 и 49). Tова са две от "основните свободи", които са централни за ефективното функциониране на вътрешния пазар на ЕС. Европа не е Европа без тези свободи.

Тези принципи позволяват на един предприемач да извършва икономическа дейност стабилно и непрекъснато в една или повече държави членки. Страните членки трябва да изменят националните си закони, които ограничават свободата на започване на бизнес или свободата за предлагане на услуги и които поради това са несъвместими с тези принципи. Единствените изключения се допускат при доминиращи съображения от общ интерес - например заради обществената сигурност или общественото здравеопазване, и когато са пропорционални.

- Приемливо ли е за ЕС налагането от държавните власти на преки контакти между държавни фирми от различни страни, при което се отстраняват частни фирми от участие в един или друг бизнес?

- Правилата на ЕС се отнасят само до мерки, приети от страни - членки на ЕС, не и до мерки, приети от други държави. Ние обаче можем да вземем отношение към чуждестранни компании, доколкото техните действия засягат пазари на ЕС, но това трябва да става чрез разглеждане на всеки случай поотделно.

Въпреки това аз разбирам, че положението в България е специфично, доколкото трите компании, вносителки на природен газ, са контролирани напълно или частично или са интегрирани вертикално с една и съща чуждестранна фирма доставчик. В тази специфична ситуация никой не би трябвало да бъде в монополно положение. Нищо не бива да пречи на никоя газова компания да влезе в пряк контакт на търговска основа с производителя на природен газ.

Очевидно продължаващите търговски преговори относно договорите за доставка играят важна роля в отношенията между чуждата компания за доставка на газ и свързаните с нея компании, от една страна, и "Булгаргаз", от друга страна. Европейската комисия няма да се намеси по никакъв начин в тези търговски преговори.

- Когато на българският газов пазар има трима доставчици, може ли да смятаме за приемлив натиска от висши власти за елиминиране на двама от тях с цел да остане само един доставчик и дистрибутор? Така например България има трима доставчици на руски газ - "Овергаз инк." (който е 50/50% руско-българска компания), "Винтерсхал" (50/50% руско-германска компания) и "Газпромекспорт" (100% руска). България настоява за елиминиране на първите две и за преки контакти между държавната компания "Булгаргаз" и руската "Газпромекспорт". Не е ли това вид държавен монополизъм?

- Комисията на ЕС не е в течение на никакви мерки, предприети от българското правителство, за намеса в контрактите за внос на природен газ или за ограничаване на възможностите за внос на газ в България. По принцип договорите за внос трябва да бъдат сключени само на търговска основа и установяването на монопол върху вноса на газ би било в противоречие със законодателството на ЕС за вътрешния пазар.

Каквато и да бъде правната основа за анализ (правилата за вътрешния пазар или за конкуренцията), за да има разследване на комисията, е необходимо ясно доказателство, че такива мерки са предприети от държавата.

- Как засегнатите компании могат да защитят своите интереси пред Европейската комисия?

- Комисията желае да насърчи гражданите и фирмите да я информират за предполагаеми нарушения на правилата за вътрешния пазар и за конкуренцията. Всички необходими формуляри за подаване на оплакване относно нарушения на правилата за конкуренцията са достъпни на интернет адреса на ЕК в сектора "Конкуренция" (http://ec.europa.eu/competition/contacts/antitrust_mail.html). Може да бъде заведена процедура и пред националните съдилища, а при казуси в сферата на конкуренцията - и пред националните органи за защита на конкуренцията.

- Могат ли те да се обърнат пряко към Комисията на ЕС, ако нямат доверие на националните органи за защита на конкуренцията и на националните съдилища?

- Най-напред, ако случаят се отнася до нарушение на правилата на вътрешния пазар в ЕС, може да бъде отнесен до Комисията и националните съдилища, но националните органи за защита на конкуренцията не са овластени да се произнасят по такива нарушения. Ако случаят се отнася до нарушение на правилата за конкуренцията в ЕС, въпросът кой орган в сферата на конкуренцията би могъл да се занимае с него зависи от това кой се намира в по-добро положение да се заеме с казуса. Най-вероятно е Комисията да се ангажира с него, ако повече от три страни-членки са засегнати съществено от някакво споразумение или практика, ако е свързан пряко с други регламенти на Общността (ЕС), които могат да се прилагат изключително или по-ефективно от Комисията или ако интересите на Общността изискват приемането на решение от Комисията на ЕС, за да се развие общностната политика за конкуренция в Общността, особено когато възникват нови въпроси на конкуренцията или когато трябва да се осигури ефективното й прилагане.