Записаният глас отсреща ми говореше на латиноамерикански испански (вече се научих да го различавам от европейския вариант), а аз се чудех кога съм успял да натисна погрешното копче.

Оказа се, че дилърът на "Хонда", при когото исках да закарам колата си за рутинна поддръжка, е направил революционна промяна в телефонното си меню. Обикновено на такива места ще чуете нещо от сорта на: "For English, press one, para en Espanol, marque el numero dos" (за английски - натиснете едно, за испански - натиснете номер две). Това двуезичие в бизнес комуникациите от двайсетина години, че и повече, е привично за всеки американец.

Когато все пак закарах колата си в сервиза, един от служителите ми обясни под сурдинка (защото подобни неща рядко се признават открито), че собственикът на автокъщата е решил да скъса с традицията и да се обърне към реалността. А тя е, че според статистиката 47% от населението в Лос Анжелис се самоопределя като испаноговорящо, докато англо-белите са 29%. Si, senor.

Разбирам желанието на бизнесмена да предприеме радикални мерки, за да закрепи продажбите си по време на криза. Още повече че това се случи в деня, когато Белият дом постави ултиматум на две от трите големи автомобилни компании в Детройт и символично отряза главата на Рик Уагонър, шефа на General Motors, като го натисна да си подаде оставката.

Агресивната намеса на Барак Обама и съветниците му в управлението на две големи индустриални корпорации



предизвикаха почти равни дози възхищение и ненавист



Разбира се, политиците съзнават, че последиците от евентуален фалит на някой от детройтското трио - General Motors, Chrysler и Ford, колкото и да са болезнени, не могат да се сравняват със световното икономическо цунами при краха дори на една от мега-банките като Bank of America или на печално известния застрахователен гигант AIG. Затова изглежда, че Белият дом пипа финансистите с кадифени ръкавици, докато за директорите на заводи са приготвени бичове от биволска кожа (аналогията с някои действия на държавни лидери от времето на развиващия се социализъм са колкото изкусителни, толкова и погрешни).

За любителите на историята ще отбележа, че това не е първият път, когато американски президент разпорежда какво трябва да прави определена индустрия. Франклин Рузвелт налага квоти върху производството на селскостопанска продукция по време на Голямата депресия, за да вдигне цените (още помня снимките от соцучебника ми по история, на които отчаяни фермери изливат цистерни с мляко на земята и горят в пещи житото от новата реколта). Ричард Никсън замразява заплатите и цените през 1971 г. в опит да овладее инфлацията. Дори Роналд Рейгън, идолът на всички, които твърдят, че колкото по-малко държавна намеса има в икономиката, толкова по-добре, не е странял от подобни мерки. По време на мандата му 10 души са изхвърлени по нареждане на Белия дом от борда на банката "Континентъл Илинойс", осма по размер тогава, за да се гарантира, че останалите ще изпълняват безпрекословно условията на федералните власти.

Един бивш колега, с когото две години пишехме дописки бюро до бюро много преди той да се върне към адвокатлъка, а аз да стана емигрант, обичаше да казва за Америка: "Егати държавата, в която



и компаниите се управляват от генерали".



Имаше предвид General Motors и General Electric, два от стожерите на американската индустрия. Сега автомобилната компания е изправена пред банкрут, докато другият "генерал" се справя далеч по-добре, но не се знае докога. Аз стискам палци на онези, които ще загубят работата си в индустриалното производство. Безработицата не е особено забавно преживяване в нито една богата държава, а в Америка хич. Разбира се, за по-бедните държави и кризите, и безработицата са в съвсем друга категория.

Ето ви още интересни факти: Чарлз Уилсън, президент на General Motors, е назначен от Дуайт Айзенхауер за министър на отбраната през 1953 г. Пред сенатската комисия, която разглежда кандидатурата му, той прави изказване, цитирано десетилетия след това с повод и без. Запитан дали на държавния си пост ще може да вземе решение в ущърб на General Motors, Уилсън отговаря утвърдително, като прави уговорката, че не смята подобна ситуация за твърде реалистична. "Дълги години съм смятал, че това, което е добро за General Motors, е добро за страната и обратно", казва бизнесменът политик. Той остава в кабинета на Айзънхауър до края на първия му президентски мандат през 1958 г.

Знаете ли още, че по това време шефът на General Electric също се казва Чарлз Уилсън? А че има още един Чарлз Уилсън в скорошната американска история, конгресмен, който уреждаше помощи за муджахидините в Афганистан през осемдесетте години? Том Хенкс го изигра прекрасно във филма "Войната на Чарли Уилсън" (същият Хенкс, който преди това си говореше с една топка "Уилсън" на необитаем остров).

Да се върнем към автомобилите обаче. През 1959 г. Соичиро Хонда отваря първата автокъща на компанията си в САЩ. Конкуренцията в лицето на "Тойота" вече е дошла две години по-рано и продава коли отначало под марката "Тойопет". Името бързо е сменено, защото на английски звучи като смешна комбинация от toy, играчка, и pet, домашен любимец.

Никой отдавна не се смее на двата японски гиганта, които владеят американския пазар, докато "генералът" и другарите му от Детройт



са си виновни сами за проблемите си



Гореспоменатият Рик Уагонър уби електромобила на General Motors преди почти 10 години, после заложи на "хъмърите", пикапите и големите коли. Това работеше до време, но сигурната печалба изкорени инженерното творчество в компанията. Японците пък изпипаха хибридите, рафинираха двигателите с вътрешно горене и вече са на прага на ново поколение електромобили и водородни двигатели.

Не смятам, че каквито и да било нови автомобилни технологии сами по себе си ще спасят света от замърсяване, затопляне и икономически кризи. Но "хъмърите" определено не са изход.

Изобщо не знам какво ще излезе от това разтрисане на автоиндустрията в САЩ. Дано да е нещо свястно, като моя хибрид, който си карам с кеф вече година и половина.

А телефонните менюта скоро ще подканят клиентите тук "For English, press two", което може би ще помогне. Ако не, una tequila, por favor.

__________________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu