|
| В средата на март 2004 г. наздравица по случай решението на българския парламент да ратифицира решението за членство на България в НАТО вдигнаха президентът Първанов, външният министър Соломон Паси, премиерът Сакскобургготски и председателят на парламента Огнян Герджиков. На 2 април същата година заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения страната стана пълноправен член на алианса. |
Прегледът на миналото от 1990 г. досега показва, че страната ни е била много по-полезна за НАТО, преди да стане неин пълноправен член. Всички мисии и сериозни решения са взимани от българските правителства много преди 2 април 2004 г. Участията на българските бойци в международните военни контингенти в Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан, че дори и в Ирак бяха преди да ни приемат в НАТО.
Първите ни мисии за алианса започват на 20 юни 1997 г.,
когато наш инженерен взвод от 36 военнослужещи участва в СФОР в състава на холандския контингент. Мисията в Босна е на НАТО и е под егидата на ООН. Българските военнослужещи съвместно с холандските си колеги ремонтират и строят обществени сгради и пътища.
След това екипаж със самолет Ан-26 от българските ВВС сили изпълняваше редовни полети два пъти в седмицата за осигуряване на операциите на СФОР и КФОР. Имаме и охранителната рота към щаба на СФОР, която осигурява охраната, отбраната и пропускателния режим на щаба. Тя е разположена в база "Бутмир" - Сараево.
Наши военни наблюдатели участват от 15 януари 2000 г. в мисията по опазване на мира УНАМИК в Косово.
В съответствие с Резолюция 1386 от 20 декември 2001 г. на ООН Народното събрание реши български контингент да се включи в състава на ISAF. 32-ма български военнослужещи отпътуваха за Афганистан. Те се настаниха в района на британския контингент на 10 км от Кабул, където разположиха банно-перален комплекс. Въпреки "незначителната" мисия оценката на командването на ISAF за дейността на българските военнослужещи беше отлична.
В момента България все още участва в тези мисии. На някои места предназначението и числеността на контингентите е променено. В Афганистан например имаме две охранителни роти - в Кабул и Кандахар, и няколко лекарски екипа.
По-важното обаче е какво се случи след присъединяването ни към НАТО. Общо взето - нищо. На няколко пъти
бяха променяни основни документи,
които трябваше да дават яснота на алианса какви са бъдещите планове на страната ни. Един от тях е свързан с модернизацията. И точно там няма никаква яснота. Липсват приоритети, а и дори когато се появят, се променят следващите три месеца. А понеже модернизацията е свързана с изключително много средства, е необходимо и дългосрочно изпълняване на ангажиментите.
В момента не е ясно дали България иска да развива военноморските си или военновъздушните си сили. Само преди месец военният министър Николай Цонев призна, че правителството е купувало средства за армията, които не развиват бойни способности. Цонев имаше предвид факта, че ВВС се сдобиха с транспортни самолети и хеликоптери, а за нов боен изтребител не се говори.
Страната ни може да е благодарна, че никъде в документите за присъединяването ни в НАТО няма записани санкции, ако не си спазил поетите ангажименти. А Българската армия определено вече пета година не може да изпълни обещанието си да има зад граница 8% от личния състав - в момента това прави около 2500 души. Зад граница страната ни не може да издържа много хора и техника. Сега имаме около 600 бойци и няколко джипа и БТР-и извън България. В бюджета за следващата година се предвиждат същите финансови параметри за мисии - около 90 милиона лева. В тях влиза логистиката, командировъчни и обучението на контингентите.
Откакто членуваме в НАТО, българските правителства се опитват да се скатават от ясните послания, които идват от централата на алианса. Пример за това е, когато генералният секретар призовава страните да отпуснат повече транспортни хеликоптери за мисията в Афганистан. На него България отвърна с идеята да обедини медицинските си екипи в размирната страна.
Стигна се дотам премиерът
Сергей Станишев да прави и бизнес с НАТО
Той предложи алиансът да ни даде пари да си ремонтираме старите руски хеликоптери МИ-17 и МИ-24, а ние да ги изпратим в помощ на силите в Афганистан. Естествено, че нещата не станаха. Първо един ремонт би отнел достатъчно дълго време и ще е безсмислено да се разчита на 10-ина наши хеликоптери. Същите тези машини трябваше да са готови преди доста време, но израелската фирма "Елбит системс" не си изпълни договора, а пък спечели 9 млн. лева.
Общо взето през изминалата петилетка в алианса страната ни имаше поведение на човек, поканен на чужд коктейл, който се държи през цялото време за единствения познат на тържеството. Нашата държава не успя да се пусне от ръката на САЩ през тези години. Не успяхме да изградим отношения с нито една друга държава и армия. Да не говорим, че имаме ангажименти и към силите за сигурност на ЕС. Там нещата са още по-трагични, тъй като пак не можем да отделим много хора и средства. През 2006 г. парламентът реши да участваме в многонационална бойна група на Европейския съюз със 105 бойци. Тази група досега е водила едно учение в Гърция и дано да не се налага нейното използване.
Може да се каже, че не изпълнихме плана през първата петилетка. Но едва ли по стар социалистически обичай ще изпълним следващата за няколко месеца.
Не за ръката , а за к..а бих казал!
