НАТО ще празнува 60-ата си годишнина в тесен семеен кръг. Днес и утре лидерите на страните-членки ще се съберат, за да се поздравят за рождения ден на трансатлантическата организация и за да се опитат да сложат основите на бъдещето й. Без фанфари, без гости. Съюзниците ще приветстват лидерите на Албания и Хърватия, които вече също са част от фамилията. Двете страни отдавна вече участват в работата на структурите на алианса, но не бяха част от решенията. Формалното одобрение да се приобщят към семейството дойде в навечерието на юбилея. Ще има повод за наздравица. Другият е завръщането на Франция във военните структури на Северноатлантическия съюз, в което е и част от символиката на избора на място за юбилейната сбирка - Страсбург и Кел - френски и германски град от двете страни на Рейн, като алюзия за обединението на Европа. Толкова с празненствата. Останалото е работа, и то сериозна. И сериозни разговори.

През последните години все по-отчетливо се чува въпросът какъв е смисълът от съществуването на НАТО и има ли организацията бъдеще. И ако отговорът е "да", какво е то. В щабквартирата на алианса в Брюксел говорят уверено, че нещата се подобряват. Без излишна патетика, с аргументи. Основно два - Франция се връща във военните структури на организацията (с изключение на Групата за ядрено планиране) и САЩ приеха стратегията за общата Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Което всъщност са двете страни на една монета. Реално американците оттеглиха възраженията си срещу плановете на ЕС за обща сигурност и отбрана, след като преди година на срещата на НАТО в Букурещ новият френски президент Никола Саркози обяви намерението да върне страната си във военните структури на пакта. Позицията на Франция при новия й лидер изигра значителна роля за изглаждането на някои противоречия в трансатлантическите отношения. Едно от първите послания на президента Саркози бе, че Франция винаги ще бъде на страната на САЩ, когато те се нуждаят от нея. Което бе знаменателно след годините на хлад и дори явна вражда между съюзниците от двете страни на Атлантика при президентите Буш и Ширак и роденото през това време съвременно разделение на Европа на "стара" и "нова".

Нови положителни очаквания се възлагат и на президента на САЩ Барак Обама, който засега дава заявка за външна политика на възстановяване на съюзи и изграждане на нови (дори и неочаквани) на основата на диалога.

На фона на подобряващите се отношения от двете страни на океана може



да се говори по-спокойно за бъдещето на НАТО



Генералният секретар Яп де Хоп Схефер е готов със задачата, възложена му от лидерите в Букурещ миналия април - да подготви Декларация за съюзническата сигурност. Тя трябва да е базата, върху която да се изгради новата стратегическа концепция на НАТО. Декларацията ще очертае как алианса смята да реформира защитата на съюзниците на фона на новите заплахи и операциите на организацията. Това ще е един от основните документи на срещата на върха в Страсбург-Кел. Очакванията са, че по нея на форума няма да има възражения и спорове. Ако всичко върви по план, в щабквартирата смятат, че бъдещата стратегическа концепция ще е готова до идната година и с координирането на подготовката й ще се заеме новият генерален секретар на НАТО.

Неговият избор също е немалка част от сериозните разговори, които са в ход между съюзниците още от миналата година. Обсъждането в съвета между посланиците официално е в ход от януари. Спряганите имена са известни, шансовете на основните кандидати се описват нашироко от медиите през последните месеци. Ако името не бъде назовано на 4 април, значи предположенията, че споровете са сериозни, ще са верни. Холандецът Яп де Хоп Схефер трябва да напусне поста на 31 юли, след като мандатът му бе удължен миналата година, за да подготви предстоящата среща, тоест основния й документ, и да съдейства за решаване на спорните въпроси между съюзниците. В българската делегация за форума, водена от държавния глава Георги Първанов, се очаква да бъде единственият кандидат, получил официално подкрепата на националното правителство да се състезава за генерален секретар на НАТО. Бившият външен министър и настоящ шеф на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси търси активно подкрепа за кандидатурата си, но нито една съюзническата столица не се е ангажирала досега гласно да произнесе позицията си. Каквато е обичайната практика, що се отнася до избора на генерален секретар на алианса. В петък правилото бе нарушено единствено от турския президент Адбулах Гюл, който отвърна на настойчивите репортерски питания за евентуалното вето на Анкара за кандидатурата на спрягания за фаворит за поста датски премиер Андерс Расмусен. Гюл каза, че Турция няма нищо против премиера на Дания или срещу когото и да било от кандидатите за мястото на Схефер. Но според Анкара Расмусен е трябвало да се извини за подкрепата си за карикатурите на Мохамед, които бяха публикувани преди няколко години в датски вестник. Анализатори твърдят, че позицията на Турция не е толкова твърда, по-скоро по този начин тя се опитва да получи други отстъпки.

От качествата на новия генерален секретар ще зависи до голяма степен да срещне раздалечените позиции на част от съюзниците по



възлови въпроси като отношенията с Русия и разширяването



Амбициите на Грузия и на ръководството на Украйна за членство, подкрепяни от САЩ, срещат сериозен отпор от част от влиятелните членки на пакта. Опозицията се свързва до голяма степен заради отношенията с Русия. НАТО официално прекрати диалога с Москва след военната кампания срещу Грузия миналото лято. Въпреки признанията на експерти, че Тбилиси носи отговорност за армейския сблъсък, обвинението към Русия остава и то се формулира като "непропорционално използване на сила". И понеже атлантическата солидарност не е празна фраза, НАТО взе страната на кандидатката Грузия. Северноатлантическият хлад замрази работата на Съвета НАТО-Русия до края на миналата година. Западът и Русия спряха да си говорят и наблюдатели разпознаха симптоми на нова студена война. В тишината, възцарила за половин година в Съвета НАТО-Русия, необезпокоявани от студената риторика, в Москва продължиха да работят експертите на двете страни по проблемите на наркотрафика и борбата с тероризма.

След половин година съюзниците решиха, че е време диалогът с Русия да се поднови. Както обясняват експерти от щабквартирата на НАТО, надделяло е мнението, че Съветът НАТО-Русия не е "институция, която работи само при хубаво време". Западът и Москва имат много съвместни въпроси за решаване. Споровете по Договора за съкращаване на въоръженията в Европа (ДОВСЕ) и американското ПРО са въпрос и на експертна работа, и на политика и трябва да се търси сближаване на позициите, което май никога не се получава с тропане по масата за преговори. Колкото до членството на Грузия, експерти от НАТО признаваха пред "Сега", че лятната военна кампания е доказала, че страната изобщо не покрива критериите за допуск до семейството.

Прегледът на операциите на НАТО ще е друг фокус на дебатите от двете страни на френско-германската граница.



Афганистан е най-мащабната военна операция на алианса,



който се гордее с това, че е спечелил цяла война - Студената, без изстрел. В провеждането и ръководството й се оглеждат почти всички проблеми и спорни зони между съюзниците. Хроничният недостиг на жива сила и бойна техника е едно на ръка, но зад него прозират и степента на ангажираност, разбирането за съюзническа отговорност и солидарност на страните-членки. Тъкмо Афганистан е силен аргумент на критиците, които доказват с него тезата си, че НАТО няма бъдеще. Защото операцията там засега не дава особен резултат. Всъщност битката с талибаните не е работа на мисията на алианса, а на американската паралелна операция. Освен това от щабквартирата се аргументират, като припомнят, че НАТО никога не е определял краен срок на мисията си там. Пък и има резон в твърдението, че ако се съдеше със същия аршин за всички организации и провалените им мисии по света, досега ООН трябваше отдавна да се е разпуснала. В Афганистан се отразяват и част от проблемите в отношенията с Русия. В навечерието на срещата на върха САЩ дадоха няколко заявки за бъдещите си намерения за Афганистан и те ще са добра база за дискусиите на съюзническите лидери. В стратегията на Обама, огласена в петък, седмица преди срещата на НАТО се отделя специално внимание на намерението на новата американска администрация да ангажира с решаването на проблемите на Афганистан както съюзниците, така и Русия, Пакистан, Иран, Индия.

Този комплексен, единен подход е и мантрата, която се повтаря постоянно в алианса напоследък. Очаква се тя да залегне и в новата стратегическа концепция заедно с бъдещето на операцията в Афганистан, другата операция - в Косово, и връзките с останалите страни на Балканите извън НАТО, отношенията с Русия и дебата за бъдещето на силите на НАТО. Изненадващо е, но все още в алианса има различни мнения по въпроса дали силите му да са гъвкави и способни за бързо реагиране и дислоциране, или "статични", които да позволяват защита от класическо териториално нападение.

Друг основен въпрос, който ще залегне в декларацията и евентуалната бъдеща стратегия е защитата от новите заплахи като кибератаки, пиратство, енергийна сигурност и дори икономическата криза и влиянието й както върху военните бюджети, така и върху стабилността и сигурността в Европа и света.

Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел се обяви за "революционна" трансформация на НАТО. "Не виждам в бъдеще глобално НАТО. Алиансът е и си остава съсредоточен върху колективната сигурност на северноатлантическите партньори", каза тя и зададе една от тезите на сериозните разговори, насрочени за 3 и 4 април в Страсбург и Кел.