Имам чувството, че Георги Първанов се опитва да изкара два президентски мандата с една-единствена реч. Тя може да се сведе дори до едно изречение: "Депутатите да вкарат мажоритарен елемент в изборите, защото иначе аз ще поискам референдум..." Вчера той държа пак същата реч. Толкова е обръгнал в нея, че вече я изговаря все по-бързо.

От 22 януари 2004 г. Първанов цикли върху необходимостта от навлизането у нас на пряката демокрация, а през последните две години не изпуска момента да припомни, че иска да види мажоритарно избрани депутати. През последните пет години нищичко не се е променило нито в закона за референдумите, нито в закона, по който избираме народни представители. Т.е. референдуми продължава да няма, а депутати стават тези, които бъдат посочени от партийните централи.



Безплодната активност на Първанов



отдавна дразни. Идеите, които периодично претака, в никакъв случай не могат да се окачествят еднозначно като "лоши", но сблъсъкът на големите му приказки за "смяна на модела" с нулевия краен резултат е карикатурен. Вчера Първанов препрати окончателното реализиране на идеите си не за следващия, а за по-следващия парламент... Пак вчера Първанов лансира идеята за кодифициране на изборното законодателство - тема, която беше на дневен ред преди 6 години и ако Първанов тогава беше узрял за тези идеи, можеше да помогне за прокарването им през парламента.

Не преходът, животът ни ще мине, докато чакаме да видим претворени в дела речите на Първанов.



Опитите му да се представи като Сизиф,



който бута градивни камъни по склона, но не успява, защото му пречат лошите партийци, е трогателно нескопосан. Да, Първанов е президент, той е безпартиен, но този човек продължава да има влияние в БСП, а и никой не забравя, че той е родител на тройната коалиция. Нима Първанов няма достатъчно влияние, за да прокара два закона през парламента? Или няма влияние, или онази му реч не е предназначена за реализация. Да не би когато десните дойдат на власт, Първанов да има повече възможности да прокара решение през парламента?

Истината е, че идеите на президента са спорни. Той смята, че 85% от народа подкрепя навлизането на мажоритарен елемент в смесена пропорционална система. Откъде вади тези цифри - не знам. Аз твърдя, че само 21.07% подкрепят.

Вкарването на 30 мажоритарни депутати



не променя системата



През последните години на хартия избирателната ни система винаги е била смесена. През последните години, пак на хартия, можеше да си изберем мажоритарен депутат - действащата система позволява да се избере независим народен представител. Това не се случи. Парадоксалното е, че дори и Народното събрание да промени закона, това пак няма да се случи - независим кандидат-депутат пак няма да влезе в парламента. Това е така, тъй като и в идеите на президента, и в битуващите идеи сред депутатите хората, които ще се явяват на мажоритарен вот, няма да са независими, а партийци и техните гласове ще се прелеят към гласовете на партията им.

"Всеки може да издига когото си иска", каза президентът вчера. Може. Винаги е можело. Но никога не е ставало. И знаете ли защо? Защото никой български гений няма шанс да спечели мажоритарно място, щом срещу него има обикновен партиен кандидат. Няма никакъв шанс. Ако имаше - в парламента щеше да е пълно с независими гении.

Първанов



прекалено заигра с думата "мажоритарен"



И той прави това в годините, в които вече всички са съвсем наясно, че мажоритарните избори не са панацея. Напротив, те биха родили тежки проблеми - като еднопартиен парламент, например. И тъй като Първанов е наясно с това, от година говори само за "мажоритарен елемент".

Абсолютно не мога да разбера защо Първанов упорито отхвърля идеята за преференциален вот. Т.е. за избор, при който получаваме право да преподредим кандидатските листи. Да, тя е "подмяна на идеята за личностен избор", както каза президентът, но е добра крачка в правилна посока. Като ни предлагат 20 круши, поне да имаме правото да изхвърлим по-гнилите. Не, Първанов не иска така. Той иска гнилите круши да си влизат с партийните листи. Според мен



това е подмяна на идеята за "смяна на модела"



А референдумът... От 1996 г. българският президент има право да инициира национален референдум. От 22.01.2002 г. Георги Първанов е президент. Досега референдум не е имало. Нито за НАТО, нито за ЕС, нито за базите...

Омръзна ми от политици, които казват "хоп", преди да скочат. Вместо да плаши гаргите години наред, президентът вече трябваше да е пратил няколко предложения за референдум до парламента. Друг е въпросът, че този закон за допитване до народа е толкова нескопосан, че по него е почти невъзможно да се проведе свестен национален референдум. Сега на дневен ред се очертава съвсем различен проблем - възможността НС да отхвърли готвеното от Първанов предложение за провеждането на референдум. Ето тогава продължилото години безполезно претакане на изборни идеи ще получи своя завършен абсурден финал.