|
| Нидал Алгафари |
Нидал Алгафари е режисьор, шоумен, бивш изпълнителен директор на БНТ и е бил един от имиджмейкърите на БСП на много от изборните й кампании.
- Г-н Алгафари, как ви се виждат мащабните пиар акции на политиците в последно време?
- Приближават изборите и всеки се опитва да е по-оригинален, по-интересен. Не знам какво разбирате под мащабни. Ако се има предвид прословутият дебат между Сергей Станишев и Бойко Борисов, не знам защо трябва да се смята за мащабен. Според мен не беше подготвен, не беше направен така, както трябва да бъде. Такъв дебат в един момент опорочава въобще политиката. Сблъсъкът трябва да се търси много конкретно в една плоскост. Когато започнеш да дебатираш по всички теми, както беше в този дебат, в един момент зрителят започва да губи интерес.
- Вероятно от БСП избраха темата с цел да покажат, че Бойко Борисов и хората от ГЕРБ са неподготвени.
- Грешка е да тръгнеш от такава презумпция. Когато тръгнеш да подценяваш врага си, обикновено те шамаросват. Че Бойко Борисов не е запознат с по-голямата част на темите от дебата, е ясно не само на мен, на сина ми, а даже и на кучето вкъщи. Но не може да очакваш от него да е пенкелер по всичко. Не е важно за един лидер като Борисов или Станишев да разбира от всичко. По-важно е да намери хората, които да разбират, и да може да ги управлява.
- Много политици започнаха да влизат в реалити предавания, да участват във всякакви формати. Не се ли измества политиката към шоуто?
- Това не е отсега, а от много отдавна. Елцин, който беше с изключително болно сърце и едва го държаха на крака, излезе на една сцена да танцува частушки. Има неща, до които в безизходица имиджмейкърите прибягват, за да покажат нещо. Така се измества фактът,че нямат алтернатива в политическия живот. Ако някой има нещо политическо важно да каже и да покаже, хората ще го видят. Но като нямаш такова нещо, започваш да търсиш дребните неща, за да станеш интересен и да те фокусират медиите, да не те забравят.
- Не се ли подведоха всички партии по поведението на Бойко Борисов?
- Не. Да се върнем на това какво значи съдържание. В предизборните платформи на политическите партии от последните 10-15 г. няма никаква разлика. Всички се опитват да бъдат БКП - от най-дясното до най-лявото. Всички искат социална политика, да помагат на слабите и на угнетените, което е изконна лява политика. Не тръгваш с идеята, че аз - десният, искам да работя за средната класа и големия капитал, искам само те да бъдат добре, защото от това ще бъдат добре и работниците им. Не! Изведнъж излизат Иван Костов или Надежда Михайлова и започват да обясняват как искат да правят социална политика, как ще помагат на пенсионерите. Платформите са еднакви. Въпросът е в цифрите - кой се е изхвърлил повече. Когато си на власт, казваш, че ще увеличиш заплатите с 3%, защото знаеш, че и това е пряко сили. Когато си в опозиция, казваш, че ще ги качиш с 30%, защото ти е широко около врата и никой няма да пита - защо не ги качим сега? Вече няма дори идеологически сблъсък, няма голямата разлика между партиите. Имаме този бюджет и всичко се върти около него. Едните казват - ще го направим десен, и не можеш да разбереш какво му е дясното. Другите казват - ще го направим ляв, и в един момент левите правят дясна политика.
- Тогава как да избира човек?
- И аз това се чудя. Затова се намесваме ние и почваме да правим циркаджилъци. Организират се едни големи концерти или взривяващи плакати, с което си въобразяваме, че нещо правим. Да, имаше един период, в който това помагаше. Но в момента няма да помогне. В една такава стагнация, в която хора остават на улицата, с историите за корупция на чиновници, да правиш концерти, да каниш Азис, Васил Найденов, вече не става.
- Защо тогава Емил Кошлуков влезе във "ВИП Брадър"? Това неговата предизборна кампания ли е?
- Трудно мога да го разбера. По-скоро това е изваждане от нафталина. "Новото време" като партия имаха много силно начало, бяха обединили много млади хора. Но когато влязоха във властта, се оказа, че млади или стари, имат едни и същи практики в управлението. В един момент вече не можеха да си намерят място - с царя вече не върви, от БСП не ги поискаха. Трябваше да си потърсят достойно място в някаква листа.
- И като че ли успяха - в тази на ДСБ.
- Дали това ще стане, дали Костов ще успее да го направи, не ми е много ясно. От друга страна една сериозна политическа партия дали би заложила на човек, който влиза по този начин - само с шоу? Аз лично смятам, че това не е вариант. Кошлуков търси онази таргет група на безвъзратно загубените за политиката. По всички кампании, навсякъде се говори за младите хора. Никой обаче не формулира кои са тези млади хора. БСП се бие в гърдите и казва "нашите млади хора". Но те са от 35 г. нагоре. Аз твърдя, че за млади хора се считат доста по-малки на възраст. Всички говорят за твърди ядра, но това са само пенсионерите.
- За БСП е така.
- За всички е така. В момента най-активни политически са пенсионерите и всички се молим на тях.
- Ако Кошлуков се опитва да привлече младите, защо го прави с кауза, която по-скоро би им била непонятна, като сблъсъка с Тодор Славков за времето отпреди 1989 г.?
- Аз не знам дали всичко това е било нагласено. Но да тръгнеш 2009 г. да търсиш някакви кирливи ризи отпреди 20 г... Това е грешката на политиците - да пренасят кой какъв е бил преди. Вече никой не го интересува. Сблъсъкът на идеологии от 1991 г. - на промяната и на консерватизма, на хубавото на Тодор Живков и на демокрацията, много отдавна отмина. Никой не го интересува. Хората се интересуват от прагматични неща - заплатата, пенсията, дали ще си върнат кредитите.
- Но в крайна сметка политиците бягат именно от прагматиката.
- Това е най-трудното.
- На дебата чуха ли се реални идеи как да се пребори кризата?
- Нямаше. Просто не знаят какво да правят. Станишев и екипът му се справят добре, но го правят в движение. Как да преодолеят кризата, не знаят. Но и в Г-20 не го знаят. Ако го знаеха, щяха да го правят. Да излезеш с такъв тип общи приказки, не става. Трябва да докоснеш сърцето на човека. А в момента то се е преместило от гръдния му кош в джоба. Когато му обясниш, че ще направиш нещо, за да се запази поне това, което има в джоба му, е нещо. Кажи го, ако имаш някакви идеи. А като нямаш идеи?
- Каква ще е предизборната кампания за националния парламент в тази ситуация?
- От тази криза според мен ще спечелят "Атака" и ДПС. Това са двете партии, които ще разширят с много влиянието си. В такива кризи, в които в момента навлиза България, винаги трябва да намериш някой, който да ти е виновен. Сега е ясно, че икономически кой знае какво не може да се прави. Имаш едни рамки и те не ти позволяват да се държиш комунистически и да наливаш пари в предприятие като "Кремиковци". Това ще избухне, и то при най-слабите и най-бедните. Това са ромите, турците, по малките градчета. А там националнизмът вече се надига. За БСП и ГЕРБ нищо не се знае. Ако тръгнат да говорят, както сега говори социалното, здравното министерство, на икономиката... Може да имат много добри идеи, но не знаят как да ги кажат.
- Затова пък успяват добре да се похвалят.
- Това е грешката - въпросът не е в това да излезе Емилия Масларова и да каже какво е направила. Проблемът при управляващите винаги е такъв - в началото не обръщат внимание какво правят. Започват да търсят добри пиари в края на мандата. Но дотогава са наприказвали такива глупости, които не може да ги изчисти никой.
- Спечели или загуби Масларова от заявеното й участие във "ВИП Брадър" и след това отказа й да готви "социална вечеря"?
- Загуби. Не е работа на министъра на социалната политика да се явява в шоу програми, за да каже какво прави. Ако имаш нещо да кажеш, да си го казал в миналите 4 г. "ВИП Брадър" е много голям рупор. Той ти увеличава всичко, включително и лошите работи.
- Досега като че ли никога не е било толкова концентрирано участието на политици в шоубизнеса, включително и Даниел Вълчев пя в "Мюзик айдъл".
- Защото се изчерпаха да говорят.
- Това в национален мащаб ли е, или глобално?
- Не мога да кажа, че е глобално. В тези държави, на които искаме да приличаме, не съм чувал за такива фрапантни истории. Хелмут Кол е участвал в шоу, но това е било много премерено, много ясно защо се прави и точно в кой момент. При нас като че ли е безцелно, стреляне напосоки.
