Възприемането на големите и революционни научни открития най-често преминава през няколко етапа. В началото са изявления като "Не може да бъде" (по нашите географски ширини изразите са значително по-цветисти, но смисълът горе-долу е същият). През втория етап преобладават съмненията - "Да не би пък да има нещо . . .?". И накрая - "Винаги съм знаел, че това е точно така.". Засега отношението към теорията на московските математици трудно стига даже до съмнението. Двутомник* на български език може би ще ни позволи да разберем по-добре авторовите идеи. (вж и в. "Сега" от 4 януари 2003 г.)

* * *

За съжаление, математическите ми знания не надвишават, в най-добрия случай, изискванията на добро българско средно училище и в никакъв случай не бих си позволил да коментирам твърдения на академиците - математици и статистици. Опитвал съм занимания с приложение на статистически методи в археологията, докато не разбрах, че не мога да преодолея огромната празнина в знанията ми, зейнала между отличната подготовка по математика в елитно средно училище и висшата математика. Поради това ще прескоча тук математическите, статистическите и астрономическите аспекти на "Новата хронология", критиките на Скалигер и Петавиус, и поради това, че резултатите от тях не могат да променят резултатите от многовековното развитие на историческата наука. Те могат само да уточнят някой събития, но решително не са в състояние да дадат "Нова" хронология. (вж. още за хронологията в археологията и историята - в. "Сега" от 20. 12. 2007 г.)

Авторите на "Новата хронология" не са успели да спрат там, където е свършила компетентността им. Вероятно са били подведени от лекотата, с която си мислят, че са запълвали пропастта между несъмнено високите си исторически знания, придобити в добро средно училище, и същинската историческа наука.



Резултатът не е обнадеждаващ



- в главите им настава пълен хаос всеки път, когато разглеждат археологически материал или писмени извори. Това, което авторите на "Новата хронология" не са успели да разберат, е, че в археологията, а и в историята изобщо 2 и 2 прави 4 само тогава, когато това отговаря на интересите и психологическото състояние на този, който прави сметките - в праисторията, в античността или в Средновековието. Изглежда лесно, понеже много рядко резултатът при тая сметка е математически верният, та освен авторите на "Новата хронология" и хиляди други смятат, че всъщност може да е верен всеки резултат, различен от 4. Уви, в археологията 2 и 2 дава съвсем определен резултат, който наистина най-често не е 4, но е съвсем точно определен и майсторството е тая проста сметка всеки път да е вярна с различен отговор.

Често наистина не можем да разберем как Фоменко успява да "види" абсолютно несъществуващото. В една средновековна рисунка на Ерусалим, където на преден план е представен стълб на вярата с кръст и антропоморфно изображение на слънце, той успява да различи . . . минаре (I, цветна вложка), което е неговото основание да твърди, че в крайна сметка Цариград и Ерусалим са един и същи град. Наистина често средновековните художници бъркат двата града (както е в рисунката във в. "Сега" от 12.03.2009 г.), но и това не може да превърне една обикновена колона в минаре.

Значителни усилия Фоменко е изразходвал, за да проучва храма в Дендера (I, 218), северно от Тива в Египет. У автора възникнало "усещането, че целият комплекс е строен като християнски храм. Може би доста късен." Не археолозите и архитектите, които съвсем специализирано се занимават, често цял живот, с християнска архитектура, но дори и туристи, посетители на християнски култови места, ще ви уверят, че между представения на снимката религиозен комплекс в Дендера и коя да е християнска обител няма нищо общо. Плановата схема на комплекса не прилича ни най-малко нито на ранните сирийски християнски обители с тяхната компактна застройка, нито на по-късните делфийски тип обители със сгради, заключващи широк двор, в чийто център е разположен храм. Храмът в Дендера е точно обратното на коя да е християнска обител от което и да е време, въпреки ограждащия зид.

В същия стил продължават и



авторовите разсъждения за зодиаците,



като се припомнят няколко изображения на планетата Сатурн (I, 222). Представена като римския бог на посевите и земеделието, чийто символ е косата или сърпът, планетата е част от средновековните зодиаци. На тези изображения Сатурн с косата е олицетворение на смъртта. Това дава основание на Фоменко да твърди, че съществува идентичност между египетския бог Анубис и римския Сатурн, следователно древноегипетските паметници можем да смятаме за няколко хилядолетия (почти две) по-близо до нас. Тук трябва да преглътнем детското сравнение, приведено от Фоменко като важно доказателство, между формата на косата в ръцете на Сатурн, която впрочем му прилича на османски полумесец, и ушите на чакала, чрез който се изобразява бог Анубис, които също били с форма на османски полумесец. Следователно, за Фоменко няма съмнение, че бог Анубис с полумесецовидните си уши, средновековните изображения на Сатурн и началото на османското нашествие са едновременни с храма в Дендера, където са представени цели два зодиака. Пресметнатата с големи компютри дата на всичко това е между 22-26 април 1168 г. н. е. и 20 май 1185 г. н. е., по датата на двата зодиака в храма. Разликата с битката при Манцикерт е само 97 г., но пък Древния Египет вече е с 1200 г. "по-близо" до нас.

За илюстрация на вулгарното езикознание, предлагано от авторите на "Новата хронология", е показателен един по-дълъг цитат.

"То [названието на немското аристократично име Хабсбург] може да е произлязло от думата HAB-BURG, където BURG означава "град", а HAB може да означава "главен" Или пък, тъй като латинското и славянското Н се пишат еднакво, а латинското и славянското В също се пишат еднакво, то тогава латинската дума НАВ е могла да произлезе от славянската дума НАВ, тоест НОВ. В такъв случай HAB-BURG може да означава НОВ ГРАД." (II, 445)

В случая няма значение в какъв контекст е употребен от Фоменко този пример. Също в случая няма значение дали името на родовия замък на Хабсбургите в днешна Северна Швейцария е първоначално Хабихтсбург (от нем. Habichtsburg - "Ястребовият замък") или от старонемското hab - "брод", понеже замъкът охранявал и речен брод. Примерът е показателен как всички възможни принципи за обработка на емпиричен материал - артефакти, изображения, текст - се пренебрегват с лекота, с добавка на неопределеното "може би" или "вероятно", употребени напълно произволно и без никакво основание. И този извод е в сила за абсолютно всички примери.

Добре е, че математикът Фоменко не е нает да смята траекториите на спътниците и ракетите, не изчислява формата на самолетите, защото както лекомислено лепи всякакви абсурдни етикети на историческите и археологическите извори, ако и смята по същия начин, нито една негова ракета не би полетяла, нито един самолет не би се приземил цял.



* * *

Трябва да признаем, че книгите на Фоменко са написани достъпно и ясно, дори в най-мътната си част. Те сигурно не биха предизвикали такава нетърпяща възражение реакция, особено в Русия, ако бе използван по-скромен език. Вероятно основна част от яростта на критиците е предизвикана и от липсата у авторите на "Новата хронология" на капка съмнение в гениалността на работата им.

Особена злост предизвиква "новата хронология" и у християнските църкви. Безапелационното датиране в "Новата хронология" на смъртта на историческата личност Исус, наречен по-късно Помазания (Христос) в 1185 г., е основна причина за безчет бесни критики от тесни идеологически позиции. Наистина през 525 г. от н. е. един монах, Дионисий Малкия, много произволно изчислил годината на раждането на Исус и неговата смърт, но със сигурност грешката не е 1150 години, а най-вероятно само 4.

Поради явното опростачване на дискусията за качествата на "Новата хронология" мненията на повечето й критици, особено у нас, могат спокойно да съперничат по невежественост на анализа на археологическите и писмените извори в самите работи на Фоменко. Обявяването му за "луд" обикновено се прави от неговите критици у нас, самите те затънали в дълбока провинциалност и твърде далеч от всякаква наука.

Работата по "Новата хронология" очевидно ще продължи и в бъдеще, и това трябва да се възприема като част от дългия процес на търсене на историческата истина. "Новата хронология" може най-много да доведе до някои уточнения на датировката на известни исторически събития в предписмените епохи. За повече няма да й стигнат силите.





----------

* В скоби се посочват том и страница от А. Т. Фоменко, "Нова хронология на историята", т. I-II, издателство "Сиела", София, 2009