|
| Идеята за минимум 8% избирателна бариера за коалиции е абсурдна, не издържа на никаква логика. Но ето че партиите на Станишев и Доган я обсъждат сериозно. |
В нашия случай става точно това - човърка се механизмът, по който съществува държавата. И то се човърка в посока, в която същата тази държава, която и без това често е абсурдна, ще стане още по-абсурдна.
Всички медии съобщиха вчера, че БСП и ДПС преговарят за повишаване на избирателната бариера за влизане на коалиции в Народното събрание - от 4 на 8%. От своя страна, партията на Доган е обещала да кандиса и да подкрепи предложението на червените за въвеждане на мажоритарен елемент. Първоначално депутати от левицата твърдяха, че няма да подкрепят подобна промяна, но сега били "склонни да обмислят". Никой не се съмнява, че целта на промяната е да се попречи на коалицията СДС-ДСБ да прекрачи избирателната бариера. Ако десните не влязат, на ГЕРБ ще е невъзможно да направи правителство.... И така ще бъдем изправени пред "алтернативата": "Или пак тези, или нови избори".
Разбира се, всичко може да се промени
Всеки закон може да се подобри. Както казваше Гиньо Ганев "няма свещени крави" - и конституцията промениха няколко пъти. Но основата на всеки демократичен закон е да регулира по-справедливо отношенията ни. Основата е - да се въведат логични, общовалидни правила. Къде е логиката в предложението на Яне Янев, което обсъждат БСП и ДПС: коалицията Х+Y = бариера от 8%, коалицията X+Y+Z = бариера от 9%?
Няма абсолютно никаква логика! Кой смята, че сборът на две партии автоматично води до 2 пъти повече гласове за коалицията им и следователно - до необходимостта от 2 пъти по-висока бариера? Защо при сбора от 3 партии не се залага бариера от 12%? Всичко това е толкова нелогично, че Бойко Борисов с право се ядоса и предложи бариера от 25%. Прав беше и Първанов, когато преди седмица смъмри идеята на Яне.
Първо - защо избирателна бариера в България бе определена на 4%. Седмото ВНС я фиксира, обвързвайки я с начина, по който ще функционира обикновеното Народното събрание. Депутатите са 240 по конституция. Те осъществяват своята дейност в рамките на парламентарни групи. Една парламентарна група може да съществува, ако в нея има 10 народни представители - тази разпоредба е записана от 19 години в правилника за организацията и дейността на НС. Преминавайки 4-процентната бариера една партия или коалиция се сдобива
автоматично с парламентарна група,
защото 4% от действителните гласове в пропорционална система означават гарантирани точно 10 мандата в НС.
Ако бариерата бе от 3%, групите сигурно щяха да имат минимален състав от 7 души, при бариера от 5% - една ПГ щеше да се състои най-малко от 12 души. В обсъжданата идея няма това съгласуване между броя на депутатите, групите в НС и бариерата. Предлаганите числа са абсолютно произволни.
Преди 19 години ВНС избра бариерата, която е най-разпространената в Европа. Мнозинството от страните в ЕС имат 4 или 5-процентни бариери. Има европейски страни с пропорционална избирателна система, която не предвижда бариера - Холандия, Португалия, Кипър. Извън ЕС е любопитен примерът с Турция. Там бариерата е 10% - долу-горе толкова, колкото обсъждат ДПС и БСП по идея на Янев. България обаче не е Турция, най-малкото защото у нас има обикновено Народно събрание с 240 депутати, а в Анкара Меджлисът е Велико национално събрание с 550 избраници.
Запазването на бариерата от 4% и за коалиции е подчинено на същата логика. Това, че 2 или 3 партии се коалират, не променя целта им - спечелването на депутатски мандати и реализиране на парламентарна дейност в рамките на парламентарни групи.
Има логика в свалянето на бариерата,
а не във вдигането й!
Главното предимство на пропорционалните избирателни бариери е, че относително вярно отразяват присъствието на партиите в парламента - в съответствие с реалното им влияние в обществото. Какво означава това? Колкото повече души гласуват за една партия, толкова повече места ще получи тя. В това отношение действащата система е по-справедлива от мажоритарната, при която за кандидатите на една партия може да гласуват много повече избиратели, но тя да вкара много по-малко депутати от друга, непопулярна партия.
Изборният праг намалява това предимство на пропорционалната система. Колкото е по-висок, толкова повече отрязва реални партии с реална поддръжка. При бариера от 4% големи избирателни групи остават непредставени в парламента. При 8-процентна бариера техният брой ще бъде още по-голям.
На фона на ниската избирателна активност вдигането на бариерата си е чисто посегателство срещу демокрацията. Не стига че половината от българите с избирателни права доброволно се отказват да определят депутати, ами сега ще вдигаме и бариерата, така че да се обезсмисли ходенето до урните на още повече българи.
|
| Петьо Цеков |
и шемети кат брауновата частичка.
Като правиш състезание мужду -кьорав, куц , глух и паралит , каквито и критерии и условия да променяш , то победителя няма да е здрав, прав и атле
Каквито и да ги върши политическата камарила на прехода в общия ни живот , тя винаги ще отваря Проблема за състоянието и устойчивото развитие на демократичното ни политическо общуване в него . И по-очевидно ще ни става , пагубното отсъствие на "референтен консенсус" в общностния ни дебат , че и несамо за него . Кучето ми ли да свика спецовете по конституционно право и светне в партизираните им мозъци , че днешният ни Основен закон отдавна не работи за развитието на демократичния ни обществен процес , а напротив , изолирайки Обществото от собствено Политиката , простичко набутва политическото ни животуване във все по-деструктивен за единството ни , негов олигархичен модел ? 
