Осем поредни масови убийства бяха отразени от американските медии през последния месец... Не бях дописал това изречение до средата, когато чух за нова стрелба, оставила един убит и поне трима ранени в корейски католически приют в Темекула, Калифорния.

Сигурен съм, че дори и да не следите тази кървава статистика внимателно, съзнанието ви е регистрирало нещо от нея. Проблемът не е изключително отвъдокеански, защото преди месец обиден очилатко остави след себе си 16 трупа в училище в Югозападна Германия. Но в САЩ тези трагедии напоследък се случват почти системно, или поне такова е впечатлението.

Безработен виетнамски имигрант уби 13 души и себе си в Бингхамптън, Ню Йорк, миналия петък. Полицаи бяха застреляни накуп в Окланд, Калифорния (четирима), и Питсбърг, Пенсилвания (трима). Разочаровани съпрузи избиха деца, роднини и случайни граждани в Северна Каролина, Алабама (на три пъти!), Вашингтон... Вече започвам да обърквам кое точно къде се случи.

След трагедията в Бингхамптън президентът Обама заяви, че американците трябва да са



бдителни срещу "безчувственото насилие",



което тя олицетворява. Всъщност какво ново може да се каже по въпроса освен това, че в такава голяма държава с твърде лесен достъп до огнестрелно оръжие винаги ще се намерят достатъчно перковци, готови на нещо подобно? Една умна глава се чудеше по телевизията колко от 663-те хиляди американци, загубили работата си през март, ще обърнат дулото на семейния "Колт" към невинни хора.

Светът не се е отървал от други трагедии, разбира се, за да се концентрира изключително върху ставащото в САЩ. В Италия 250 души загинаха при земетресение тази седмица, а хиляди останаха без покрив. В Ирак, Афганистан, Пакистан, ивицата Газа и на много други места насилието продължава да е ежедневие. Ако бях поне малко религиозен както някои мои приятели, щях да търся в това признаци за настъпването на библейските "последни времена" - и Обама като Антихриста. (Към кобните знаци, няма съмнение, може да бъде отнесено и признаването тази седмица на гей браковете във Върмонт и Айова.)

Но концентрацията на смърт в новините напоследък обърна мислите ми в светска посока. Как ще изглежда светът, ако никой не ни казва тези лоши новини? Какво, ако



медиите спрат да се интересуват от трагедиите



и престанат да се ровят в причините за тях? Нали и журналистите са хора, не им ли се иска мир и спокойствие като на всички?

Моя бивша студентка от Израел, която изкара четири години като кореспондент на агенцията "Ройтерс" в ивицата Газа и Западния бряг, наскоро се премести в Лос Анжелис и започна работа в развлекателния канал Е! (http://www.eonline.com/). Поканих я да говори пред сегашните ми студенти, които, разбира се, са индоктринирани, че работата като чуждестранен кореспондент е най-висшата форма на професионална журналистика. Затова я питаха с учудване как е могла да се откаже от престижната си позиция в "Ройтерс". Тя отвърна просто:



"Уморих се да пиша за смърт"



Не мога да я виня, че е избрала да отразява объркания живот на певицата Риана и неуспешните опити на Мадона да осинови още едно африканско детенце, вместо да обикаля палестинските гета. Преди години сътрудничих на една фондация в Сиатъл, която подкрепя журналисти, работещи при силно травматични условия (http://www.dartcenter.org/). Разпитвахме завърнали се от конфликтни зони репортери кое е най-голямото им притеснение. Чувахме един и същи отговор: "Страхувам се, че нещо такова може да се случи и тук".

Е, Алабама не е ивицата Газа и Бингхамптън няма да стане Багдад заради един превъртял безработен с лош английски, но американското правителство, както и всяко друго правителство, винаги ще внимава отвъдморските кризи да не пораждат твърде много отрицателни мисли на родна почва. Затова предишните президентски администрации имаха почти панически страх от публикуването на снимки с ковчезите на американски войници, които пристигат методично във военновъздушната база Довър, щата Делауеър, при всяка военна операция. Нелепата забрана беше вдигната в понеделник от Пентагона по нареждане от Белия дом (явно Антихриста не се страхува от ковчези, покрити с националния флаг).

Тази победа за свободата на словото - и загуба за спокойствието на мисълта - остана незабелязана от повечето американци, притиснати от изобилни лоши новини. Нищо, че някои от тях бяха напълно откъснати от действителността. Така например една измислена смърт тази седмица разпали почти толкова дискусии в интернет, колкото истинските трагедии, за които споменах. (Предупреждение: Ако следите сериала "Д-р Хаус", следващите редове ще разкрият предстояща сюжетна развръзка в петия сезон!)

Един от героите - д-р Лорънс Кътнър (актьорът Кал Пен, известен като чаровния неудачник Кумар от двете комедии "Харалд и Кумар", вижте на http://www.imdb.com/) се застреля неизвестно защо в последния епизод на "Д-р Хаус". Това хвърли в смут феновете в понеделник вечерта, а телевизията "Фокс" излезе с "некролог" на уеб сайта си (http://www.fox.com/kutner/). Мистерията се изясни на следващия ден, когато беше обявено, че Пен ще заеме директорска позиция в офиса за връзки с обществеността към Белия дом (http://www.whitehouse.gov/administration/eop/opl/). Не ми стана ясно какво точно ще работи за държавната кауза този симпатичен индиец от Ню Джързи, който игра и във филма "Адаш" на Мира Наир. Доколкото разбрах, ще помага, общо казано, за подобряване на разбирателството с малцинствата, в което му желая успех.

И след като стана дума, изкушавам се да цитирам забележителния Хю Лаури (Д-р Хаус), който каза наскоро в интервю пред "Плейбой", че е най-здравословно човек да изхвърля от мозъка си всякаква излишна информация час по-скоро. В неговия случай ставаше въпрос за медицинските термини, които британският актьор трябва да рецитира пред камерата. Във вашия и моя може би това са гореспоменатите трагични събития плюс всички лоши новини за кризи и проблеми, които се трупат като пролетен сняг върху съзнанието. Или пък не - дали не е по-добре да помним всичко и да размишляваме защо става така, а не иначе? Решете сами.

Ще ви оставя с информацията, че "текила" наистина е от мъжки род на испански, както ме поправи един бдителен читател миналата седмица. Затова ще ви пожелая съвсем книжовно un tequila, por favor, за всички, които я обичат. От жълтата, с червейчето. За останалите - водка със сок от касис. И се опитайте да си представите света без лоши новини.



__________________________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu