За пръв път от месеци насам Европейската комисия разкритикува Румъния, че е изостанала от България в битката с организираната престъпност и корупцията. Не че нашите власти са се активизирали особено - просто румънската тактиката за "омайване" на Брюксел вече не е толкова ефективна.

В края на февруари, малко преди огласяването на доклада на ЕК румънската Национална дирекция "Антикорупция" (НДА) представи интересна статистика за свършеното през 2008 г. Шефът на ведомството Даниел Морар съобщи, че институцията, която по функции наподобява българската Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), е приключила около 2300 разследвания от общо 4000, започнати през 2008 г. Това е с 600 повече от заведените през 2007 г. От тях обаче на съдебната власт са предадени едва 1 624 случая. А от тях пък само една десета - т.е. около 162 са завършили с някаква присъда.

Резултатът не е впечатляващ, но румънците дълго време успяваха да "опаковат" и "продадат" на Брюксел. Трикът, който работеше безотказно, е да се вдигне максимално много шум, когато се правят арести на корумпирани висши чиновници. Незнайно как по време на задържането или привикването на разпит на място се озовават десетки камери и журналисти, които предават директно в ефир случващото се. "Информацията се подава неофициално - чрез един-двама близки до службите журналисти, които уж трябва да са дискретни. Резултатът обаче винаги е един - надделява професионалната солидарност и презастраховка и на мястото е пълно с камери и репортери", обясни пред "Сега" разследващият журналист от вестник "Гардианул" Кристиан Стънеску.

Обикновено разследванията започват и приключват с тези шоута - защото, ако перифразираме Хемингуей, сирената свири за всеки депутат, който има какво да крие. Затова когато случаят с експремиера Адриан Нъстасе почти стигна до дело,



дори политическите му противници смекчиха критиките си



Нъстасе бе призоваван десетки пъти на разпит в НДА заради разследвания по 4 корупционни случая, но нито едно от делата не е финализирано от 2006 г. насам. Нещо повече - през февруари депутатите отказаха да свалят имунитета му и сега антимафиотите са с вързани ръце и не могат да дадат нищо на съда.

Още по-затлачено е положението с бившия министър на икономиката Кодруц Сереш, който бе ефектно обвинен в шпионаж, незаконна приватизация и корупция заедно с българина Пламен Станчев. При него дори разследването, което се влачи от 2007 г. насам, не е приключило.

Бившият министър на транспорта в кабинета "Нъстасе" Мирон Митря пък остана без имунитет заради разследване за вземане на подкупи, подправяне на документи, използване на измами за източване на пари от бюджета и т.н. Но разследването срещу него започна през 2008 г. и едва ли скоро ще има резултат. В края на годината ДНА започна и разследване срещу депутата и бивш вече министър на труда в правителството на току-що подалия оставка Търичану - Паул Пъкурару. Подозрението е, че е използвал поста си за оказване на натиск за сделка за сина си Михня Пъкурару.

Често скандалите с политическия елит



служат за отклоняване на вниманието



- общественото внимание се насочва към дребен проблем, за да не се задълбочи никой в истинската далавера, смятат румънските журналисти. Например след оставката на премиера Калин Попеску Търичану се разрази огромен скандал заради служебния му автомобил "Ауди А6". Колата по принцип е собственост на румънското Министерство на администрацията и вътрешните работи. Но бившият вече премиер решил да си я запази и като депутат. След смяната на собствеността се оказва, че колата остава без застраховка и винетка. Часове наред парламентът посвети на въпроса трябва ли те да бъдат платени от бюджета на НС или Търичану трябва да се откаже от колата. Така никой не се занимава с друг много по-парещ въпрос. "През 2007 г. бяха въведени скандално високи екотакси за регистриране на коли втора употреба и хиляди румънски граждани бяха принудени или да регистрират колите си в България, за да не плащат високите такси, или да купуват френски коли. Тогава се промъкнаха подозрения, че близки на Търичану са собственици на една от най-големите фирми за внос на нови автомобили и че те са пряко заинтересовани от тази политика", обяснява Кристиян Стънеску. За момента този въпрос изобщо не се разследва, тъй като властта има желязно оправдание - че чрез високите екотакси се защитава и производството на "Дачия", която дава работа на хиляди румънци.

Румъния се оказва доста по-напред от България и в опита



да сложи намордник на пресата,



особено на разследващите журналисти. След като не можаха да прокарат през парламента т.нар. закон за добрите новини, румънските политици измислиха нов начин да ограничат критиките. Правосъдният министър Каталин Предою вкара поправка в Наказателния кодекс, според която всеки ще може да поиска спиране на публикации в пресата, ако се нарушава правото му на личен живот. Предою направи специална пресконференция, за да успокои журналистите. Според него след поправките Наказателният кодекс щял да построи "разумни отношения между пресата и нейните субекти". Но тъй като журналистите бяха скептични, Предою бързо заряза дипломацията и отсече: "Не сме предлагали закон за печата, но ако искате, ще го направим!" Сега румънските правозащитни организации се опитват да осуетят приемането на поправката.

ПР акциите на Румъния обаче даваха резултат до едно време. През август 2008 г. президентът Траян Бъсеску и Еврокомисията твърдо защитиха шефа на ДНА, който бе нарочен за смяна. Но тъй като и до ден днешен съществен резултат в разследванията за корупция няма, Брюксел реши да свали кадифената ръкавица - в междинния доклад в средата на февруари за първи път Румъния бе поставена след традиционно най-корумпираната България. Дали Румъния ще промени коренно поведението или пиарът си, ще проличи в следващия доклад на комисията през лятото.