Чехия излиза от политическата криза, след като президентът Вацлав Клаус назначи шефа на държавната статистическа служба Ян Фишер за премиер. Всъщност 58-годишният безпартиен експерт ще оглави служебно правителство до предсрочните избори на 9-10 октомври тази година (редовните трябваше да са през юни 2010 г.). Той ще трябва да довърши и чешкото председателство на ЕС до 30 юни.
Фишер вече каза, че успешното довършване на чешкото председателство ще е сред приоритетите му. Но с далеч по-голямо значение е другият аспект от това председателство - отражението на политическото сътресение в Чехия върху ратификационния процес на Лисабонския договор. Чешкото отхвърляне на договора може да предизвика инфаркт на еврореформата и евроинтеграцията.
Само четири държави още не са казали "да" на Лисабонския договор. Главният му противник Ирландия го отхвърли на референдума през 2007 г., но планира нов вот през октомври тази година. Последните допитвания показват, че настроенията в страната вече са в полза на договора - след като Брюксел обеща да не посяга върху суверенитета на Дъблин в областта на данъците, социалните въпроси и политиката на неутралитет. В Полша документът е одобрен от двете камари на парламента и трябва само да бъде подписан от президента Лех Качински. Своенравният държавник обаче мъти водите - щял да си сложи подписа само ако ирландците гласуват за договора. В Германия двете камари на парламента също са казали "да", но президентът Хорст Кьолер иска същото да направи и Конституционният съд, преди да подпише документа.
В самата Чехия Камарата на депутатите наистина одобри договора. Трябва обаче още да се произнесат 81-членният Сенат и Конституционният съд. След това трябва да го подпише и Клаус - отявлен евроскептик и един от най-големите противници на договора в целия Евросъюз. Той смята, че документът ощетява чешкия суверенитет и не отговаря на чешките закони.
Лисабонският договор обаче се посреща на нож както в Сената, така и в самата партия на Тополанек - най-голямата, и в двете камари. "Не искам да гадая дали ще се съберат достатъчно гласове "за", сподели пред репортери Иржи Стисески, лидерът на парламентарната фракция на "гражданите". В телевизионен дебат Мирек Тополанек предупреди, че ако загуби контрол върху ситуацията в партията, договорът няма да мине. Сенатори от партията признаха, че шансовете да бъде одобрен Лисабонският договор са избледнели с оставката на правителството му. Според тях в камарата има съпартийци, които няма да зачетат волята на вече бившия премиер.
Други сенатори обаче твърдят обратното - договорът имал шансове. Разположението на силите в Сената е такова, че от 36-те представители на ГДП все ще се намерят 7 гласа в полза на документа.
Привидно споразумението за избирането на Ян Фишер за премиер е добра новина за Лисабонския договор. Президентът го назначи, след като преди това споразумение по тази кандидатура постигнаха двете най-големи партии, нищо че те самите са противници - "гражданите" и социалдемократите. След като техните лидери Мирек Тополанек и Иржи Пароубек са проевропейски настроени, Фишер няма как да работи срещу ратификацията на договора. Споразумението между двамата противници лиши президента Клаус от възможността да предложи свой кандидат за временен премиер. А този политик не би действал срещу патрона евроскептик и тогава шансовете пред Лисабонския договор щяха да паднат още повече.
В същото време споразумението за Фишер още не значи, че е разчистен пътят за ратификацията на договора. Дали и Конституционният съд ще каже "да" на документа? А и как ли събитията в Прага ще отекнат в Ирландия, Полша и Германия? Нещата са 50 на 50. Чехия ще държи Европа на кантар и при статистика Ян Фишер.
