Един от недостатъците на компютърните професии е, че се налага често да се работи на празници - големи промени по системите се правят, когато потребителите почиват. Известна компенсация за това се получава, ако работата те отведе по празниците на някое хубаво място. Тази година прекарах и двата Великдена - католически и православен - във Виена, но покрай интензивната работа успях да чуя два пъти Хуан Диего Флорес именно на двата празника - на 12-и в "Любовен Еликсир" и на 19-и в "Италианката в Алжир".

Стандартното клише за Флорес е "новият Павароти". Не е Павароти - всеки талант си има своя индивидуалност. Единственото, по което 36-годишният перуанец прилича на Павароти, са бляскавите високи ноти. Е, и успехите, които вече дори надминават тези на Павароти - в "Ла Скала" миналата година Флорес е изпълнил първия бис след Шаляпин през 1933 г. В "Метрополитан" - първия бис след Павароти през 1994 г. И двата пъти - в "Дъщерята на полка" с арията Ah! Mes Amis.

Естествено, не бях единственият, който иска да го чуе на живо. И пак естествено - билети нямаше. Влязох в сайта на операта точно в момента, в който се пускат билети за онлайн продажба - един месец преди спектакъла - кръгли нули във всички категории билети. Помолих и колегите си във Виена да опитат чрез местните агенции, както са успявали да ми намерят преди - нищо - всичко било продадено в началото на сезона като част от абонаментни цикли. Значи - правостоящ.

Операта има около 600 места за правостоящи и процесът е организиран с германска прецизност и ефективност. Продажбата започва точно 80 минути преди спектаклите, за интересните опашката се оформя (под контрола и ръководството на разпоредители) часове преди това. Вътре в сградата има място за около 100-150 чакащи и те имат шанс за по-добри места в залата. Получава се нещо като шарен разноезичен катун - стоящи и насядали по пода най-различни хора - от младежи до баби и дядовци на почтена възраст, които си идват екипирани със сгъваеми столчета. В партера местата са в средата зад седящите места - има отлична видимост, но е претъпкано. На балкона и галерията местата са встрани и сцената не се вижда добре, но е по-широко. На един човек се продава само един билет, така че ако сте в компания, не може само един да чака на опашката, трябва да сте заедно. Цените са символични - 3 и 4 евро. След като си купите билет, трябва бързо да се запътите към входа - там разпоредителите подреждат втора опашка, която пускат постепенно, така че зрителите да могат без блъскане да заемат места. Добре е да си носите шалче или кърпа - след като си намерите място, завързвате шалчето на парапета, за да си го отбележите и запазите.

И така, след два дни по няколко часа на опашката за билети успях да чуя Флорес два пъти на живо. Наистина си заслужава, много трудно е да се опише. Феноменален глас. Блестящи височини - горното до е нещо обикновено за него, твърди се, че спокойно стига до ми бемол. При това няма и следа от бял фалцетен тембър - височините са с плътен, ярък теноров глас. Перфектна техника - пее без проблем и най-трудните Росиниеви украшения, включително и на пределни височини, и mezza voce. Гласът му не е от най-мощните - все пак е лиричен, не героичен тенор, но изпълва залата и се чува добре в ансамблите. И всичко това се получава с видима лекота, без напрежение, без да вселява у публиката страх дали ще се справи със следващата нота. Като прибавим към това и хубава външност - строен, елегантен - непринудено поведение, вживяване в ролята - и вокално, и сценично - и всички компоненти за една истинска звезда са налице.

"Любовен еликсир" на 12-и вървеше като по вода от началото до края. Още с встъпителната си ария Quanto e bella Флорес събра овации. Напълно равностойно му партнираше знаменитият баритон Лео Нучи, добре се справяха ветеранът Бруно ди Симоне и младата румънка Татяна Лиснич. Без излишна натрапчивост спояваше ансамбъла диригентът Марко Армилиато. Във второ действие с дуета Venti scudi Флорес и Нучи наелектризираха публиката, а след Una furtivа lagrima залата експлодира. След 5-6 минути бесни аплодисменти и викове Флорес излезе от образа и се поклони, след още няколко минути се предаде и повтори арията. След края на представлението овациите продължиха около 20 минути.

"Италианката в Алжир" на 19-и започна нервно. Беше вторият от планираните три спектакъла, разбрах, че първия Флорес е пропуснал поради настинка. Точно преди започването пред завесата излезе директорът на операта Йоан Холендер и из залата премина смут. Той обаче бързо обяви, че Флорес ще пее, разболял се е басът Илдебрандо д'Арканджело, но са успели да докарат от Париж за вечерта световноизвестния Феручо Фурлането, който пее там в момента в "Макбет". Успокоихме се, настроихме се за забележително преживяване и се получи - Флорес и Фурлането бяха великолепни, достойно им партнираше и младата испанка Силвия Тро Сантафе. Докато в "Любовен еликсир" Флорес показа лиричната си страна, тук беше брилянтно техничен, весел, игрив, танцуваше и подскачаше - май наистина пее с такава лекота, че може да се забавлява в представлението. Канадският диригент Ив Абел може би не успя да покаже истинския Росиниев темперамент, но пък с този оркестър няма как да се получи лош резултат. Подходяща ария за бис в тази опера няма, но продължителни аплодисменти след всяка ария или ансамбъл не липсваха, а след края отново се получи 15-20 минутна бурна овация - за всички, и специално - за Флорес и Фурлането.

Не знам дали ще успея някога да го чуя пак - Флорес пее малко - не повече от 30-40 спектакъла годишно и то с много ограничен репертоар - Росини, Белини и Доницети. Но пък такъв златен глас така трябва да се пази.