Управленският елит има удобно универсално обяснение за финансово-икономическата криза у нас - че тя е "вносна". На въпроса "Има ли други вътрешни фактори и причини?" арогантният и безочлив отговор е "Не, няма". Обществено отговорното поведение предполага съвсем друг отговор - "Да, има". В такъв случай следва да се идентифицират причините и да се набележат конкретни мерки за тяхното неутрализиране и отстраняване.



Вътрешните източници за финансово-икономическата криза



са в лошата институционална и административна среда, която позволява съществуването на корупционни и криминални практики и провеждането на мащабни спекулативни действия на различните видове пазари. Могат да се разграничат четири основни кризисни сектора: строителство и операции с недвижимости; преки чужди инвестиции (ПЧИ); износ; туризъм и др.

Свиването на активността в строителството и операциите с недвижимости е неизбежно. То е следствие от неудачна вътрешна политика и вероятно ще бъде около 40%.

Рязкото намаляване на ПЧИ е следствие както на международната конюнктура, така и (в много по-голяма степен) на вътрешното управление. Вътрешните спестявания са устойчиво около 15% от БВП, докато нормата на натрупване е на космически висоти - 35-38%. Разчитането на чуждестранно финансиране в такива мащаби винаги крие опасност от пряко заразяване с неблагоприятни проявления на международната финансово-икономическа арена - вътрешната икономика става много по-податлива и по-уязвима от международни кризи.

В допълнение появилите се в последната година напрежения във взаимоотношенията ни с ЕС внасят силен елемент на несигурност и колебание у чуждестранните инвеститори, което пряко влияе върху тяхната активност.

Намалението на износа също се свързва с несполуки във вътрешното управление. Страната не съумява да привлича стабилни стратегически инвеститори. Разпокъсаното инвестиране - като правило краткосрочно и със спекулативни цели, е предпоставка за възникването на кризисни ситуации. Нотки на успокоение се формират от вероятността за по-бързо намаляване на вноса, което ще потисне търговския дефицит, респ. текущата сметка на платежния баланс.

Свиването на туристическата активност също е следствие както от външни, така и от вътрешни фактори и причини. Пословично е нашенското грабителско отношение към чуждестранните и местни туристи, нерядко подкрепяно негласно от властите (чрез допускане на отклонения от законови норми, формално данъчно санкциониране и др.). Разглезването на туристическия сектор от управленския елит създаде предпоставки за по-осезателно присъствие на кризата.



Има много индикации за криза в България



Намаляват незлатните валутни резерви. В края на септември 2008 г. те са 27.3 млрд.лв., а на 10 април 2009 г. - 21.1 млрд.лв. Това е спад от 22.3%! Намаляването на валутните резерви в условията на паричен съвет е показател за назряващо напрежение в икономиката.

Намалява среднодневният оборот на валутния пазар. През ноември 2008 г. той е 5.2 млрд. лв., докато през март 2009 г. - 4.2 млрд.лв., т.е. отбелязва се спад от 19.6%! Показателят отразява до голяма степен гаснещата инвестиционна активност.

Задържа се кредитирането на реалния сектор. За периода октомври 2008 г. - февруари 2009 г. вземанията на ТБ от неправителствения сектор остават около 49 млрд. лв. със слаби вариации. Задържането вероятно се свързва с предоговаряне на просрочени кредити, което не може да продължава безкрайно дълго.

Нарастват лихвите по срочните депозити в банките. През февруари 2008 г. средната лихва по срочни депозити (до 1 година) на домакинствата е 4.7%, а през януари 2009 г. същата лихва е 8.2% (7.7% през февруари) - повишението за 1 година е 3.5 процентни пункта! Повишеното търсене на свежи ресурси на депозитния пазар е показател за ликвидни затруднения на търговските банки - при положение че: БНБ освободи повече от 2 млрд. лв. от задължителните минимални резерви; кредитирането е практически замряло; лихвите на междубанковия паричен пазар намаляват от почти 6% през ноември 2008 г. на 3.6% през февруари 2009 г., т.е. финансовите ресурси на междубанковия пазар стават по-достъпни. Ликвидните затруднения може да са следствие от трудности при събиране на кредити.

Увеличава се допълнителното таксуване на кредитите. Нараства разликата между ГПР (годишния процент на разходите, който включва всички лихвени плащания по кредита и всички такси, комисиони и др. разходи) за сектор "Домакинства", от една страна, и осреднената лихва за дългосрочни кредити (нов бизнес), от друга. За периода май - октомври 2008 г. маржът е около един процентен пункт, а за първите два месеца на 2009 г. е 1.8 процентни пункта. Явно банките търсят странични възможности за увеличаване на приходите си чрез увеличаване на цената на кредита.

Намаляват печалбите на банките. За ноември 2008 г. - февруари 2009 г. се отчита спад на печалбата в банковата система с 9.3%. Тази динамика говори за натрупващи се напрежения.

Намаляват данъчните и неданъчните постъпления в бюджета. През февруари 2009 г. те са по-ниски от година по-рано при отчетен реален прираст на БВП за 2008 г. от 6% - явно затрудненията в реалния сектор се отразяват на бюджетните приходи.

Намалява фискалният резерв (ФР). През октомври 2008 г. той е 12 млрд. лв., а през февруари 2009 г. - 8.3 млрд.лв., т.е. спадът е 31%! Скоростното намаляване на ФР е основание за безпокойство.

Свиват се и преките чуждестранни инвестиции. С 12-месечно натрупване през февруари 2008 г. ПЧИ са 8.5 млрд.евро, а през февруари 2009 г. са 5.9 млрд.евро. Това е спад от 31%! Намаляването на инвестициите се отразява болезнено на икономиката ни, която бе свикнала на значително външно финансиране. Присъединяването на България към ЕС отприщи притока на ПЧИ - за 2006-2008 г. те са почти 21 млрд.евро, докато за 1991-2005 г. са едва 13 млрд.евро.

Намалява износът, макар и все още не особено чувствително. 12-месечният износ на стоки през септември 2008 г. е 15.6 млрд.евро, а през януари 2009 г. - 15 млрд.евро. Това прави спад от 4.3% (най-чувствителен е при експорта на енергийни ресурси - 9.5%). Положително може да се оцени съпътстващият по-ускорен спад на вноса, така че в крайна сметка се фиксира подобрение на търговския баланс.

Намаляват наетите лица по трудово правоотношение. През юли 2008 г. те са 2.526 млн. души, а през декември 2008 г. - 2.436 млн., т.е. отбелязва се спад от 90 хил. души!

Преструктурират се производствените разходи. 12-месечният прираст на потребителските цени през февруари 2009 г. е 6%, а на производствените цени е минус 3.1%. Разнопосочната ценова динамика позволява на производителите в краткосрочен план да намаляват разходите си за суровини и материали, но да поддържат заетостта. Такава ситуация не може да продължава дълго.

Намалява промишленото производство. В началото на 2009 г. то е с около 18% по-ниско, оценено на годишна база.



Има ли хапчета срещу кризата



Антикризисните мерки трябва да съответстват на откритите кризисни фактори и причини. За намаляване и отстраняване на възможните и вероятни кризисни проявления е необходимо:

1. Премахване на търканията в отношенията ни с европейските партньори. Това ще е гаранция за вътрешна политико-икономическа стабилност и ще повиши атрактивността на страната за чуждестранните инвеститори. България се нуждае както от грантовете от ЕС, така и от съпътстващите ги инвестиции.

2. Повишаване на качеството на институциите и на ефективността им.

3. Всяко пряко финансово подпомагане от страна на държавата задължително да се предхожда от мерки за подобряване на средата. В противен случай средствата на данъкоплатеца ще потънат без ефект в корупционните пясъци.

4. Държавното регулиране не означава обсебване на икономически функции! В една пазарна икономика то означава определяне на ясни правила и на рамките на стопанско функциониране - при спазване на икономически и общочовешки морални принципи. Правителството трябва да се придържа към това.

"Антикризисният" план "Станишев" предвижда разходи за грубо 27-28 млрд.лв. (над 40% от БВП)! От къде ще дойдат тези средства и за колко време ще се харчат? На тези въпроси планът не отговаря. Сегашното правителство не е в състояние да се справи с предизвикателствата на времето. Затова е по-добре да се въздържа от действия, които ще задълбочат неблагоприятната перспектива.





* Авторът е от Икономическия институт на БАН, бивш член на УС на БНБ