Мнозина все още тъгуват по стария двуполюсен модел и може би с основание. Вярно, тогава махалото се люшкаше от едната в другата крайност и се въртяха червени и сини метли. Но пък отговорността за едно или друго действие или бездействие беше ясна и конкретна, а не обвита в коалиционна мъгла.

Едно от местата, където този модел все още се е запазил донякъде, е Кюстендил. Тук по правилата на двуполюсния модел левицата и десницата са относително силни и същевременно често се тресат от вътрешни драми. На парламентарните избори през 2005 г. тук БСП спечели 27 685 гласа и умопомрачителните 42.9%. На местния вот през 2007 г. обаче десницата, в лицето на СДС, ДСБ, "Гергьовден", ССД и др., заработи 8 мандата в общинския съвет, колкото и БСП, и взе кметското място.

"Щяхме да спечелим изборите и през 2005 г., ако аз бях водач на листата", убеден е кметът Петър Паунов. В последния момент обаче тогавашният лидер на СДС Надежда Михайлова сложила начело бившия вътрешен министър Емануил Йорданов. "Винаги, когато "Раковски" 134 взема решенията, те са във вреда на местните структури и се разминават с техните очаквания и желания", убеден е Паунов. Самият той наскоро напусна СДС, тъй като бе несъгласен с коалицията, която сините направиха с ДСБ, начело с Иван Костов. "Член съм на СДС от 1999 г. и винаги съм бил част от него", заявява Паунов. Големият му кошмар настанал, когато навлязъл в дебрите на синята партия. "Тогава разбрах, че хора, които в нормалните общества са утайка, тук се опитвахме да ги правим каймак. Създаваше се някакъв псевдоелит, който кадруваше по места", спомня си Паунов. Той оглавил областната организация през 2004 г. "Бях първият кюстендилец, който оглави организацията, до тогава всички бяха от Дупница и имаше дрязги", спомня си Паунов. Много неща го дразнели в битието му на партиен шеф. "Преди заседание на национален съвет обикновено получавах SMS, че регистрацията е в 9.30, а заседанието почва в 10.00. Обикновено обаче в 10.00 имаше само трима души от 120 и аз към 11.00 си тръгвах бесен", разказва Паунов. Въпреки това той се кандидатира за лидер, но загубва вътрешните избори.

Коалицията с Костов преляла чашата на търпението му. "Това е човекът, който убива десницата, СДС го няма вече", отсича Паунов. Разочарован е от това, че всички кандидати за лидер на СДС, освен Румен Христов, не са споменали, че се гласи коалиция. Веднага след избора си обаче новият лидер Мартин Димитров запял друга песен - трябва да сме с Костов, не можем да минем 4%, няма кой да плати кампанията...

Паунов все пак признава, че на местно ниво работи добре с всички десни партии, които го издигнаха за кмет. Той и общинските съветници на десницата не получават възнаграждения за работата си. Парите отиват в банкова сметка и се ползвали за благотворителност. Паунов е адвокат по професия, като кмет няма право да упражнява адвокатските си права, но има две работещи кантори с деветима сътрудници. Освен това е отдал под наем и жилище в София. Общинските съветници работят основните си професии.

Според регламента на работа в общината опозицията - в случая БСП и ГЕРБ, контролира обществените поръчки. Въпреки добрите отношения между десните в града обаче в СДС са разочаровани, че според коалиционното споразумение водачът на листата ще е от ДСБ. Дрязгите стигнаха до там, че областният лидер на СДС Пламен Данаилов заведе дело срещу колегата си от ДСБ и най-вероятен водач на листата д-р Иван Пипонов. Данаилов, който е от Дупница , бил обиден от обвиненията на Пипонов, че е назначен за областен лидер на синята партия и за главен инженер във ВиК-Дупница от братя Галеви. Данаилов спечели вътрешнопартийните избори на СДС, но се отказа от участие в изборите за НС заради поставянето на представител на ДСБ на първото място в избирателната листа.

"В страхотни отношения съм с Христо Ковачки, но не сме планирали общ политически проект". Така Паунов отговори на упрека на Мартин Димитров, че е напуснал организацията, защото искал сближаване с партията на Ковачки ЛИДЕР. "Вероятно до изборите в черния списък на Костов ще попаднат още няколкостотин души и те ще са добра основа за една солидна десница в бъдеще". Така Паунов коментира бъдещите си политически планове.

И докато разделението в десницата в Кюстендил продължава с пълна сила в местното БСП, смятат, че този период за тях е отминал. Дълго време тук съществуваха два лагера - около бившия лидер и депутат Иво Атанасов и бившия кмет Кирил Алексов. Противоречията стигнаха до там, че на последния вот Алексов се яви като самостоятелна кандидатура, паралелна на Иван Каракашки, който бе кандидат на БСП. "След загубата на местните избори Иво Атанасов подаде оставка". Това каза Олег Смолички от БСП, който е шеф на общинския съвет в Кюстендил. Наскоро Атанасов дори заяви, че няма да се кандидатира за депутат. "Организацията обаче го номинира за евродепутат и той прие тази номинация", каза Смолички. "Издигнат съм от много организации за евродепутат, явно хората смятат, че нося гласове, но оставям на лидера на БСП да прецени", лаконично и многозначително коментира самият Атанасов.

"Един от основните ангажименти, които поех, беше обединението на организацията и връщането на доверието на левите симпатизанти". Това каза депутатът Мая Манолова, която в момента е лидер на общинската структура на БСП в Кюстендил от ноември 2008 г. Според нея явяването на местния вот с две кандидатури било много лош сигнал към левите избиратели и БСП така и не успяла да преодолее негативите от него до края на кампанията. "В организацията се връщат доста хора, а лявото крило не успя да направи свой клуб в града", изтъква Манолова. Нейната амбиция е на парламентарните избори БСП да си върне положението на първа сила в региона. Манолова изтъква, че тя е единственият човек от БСП във властта, който не се е кандидатирал за областен председател.

Местната управа отчита като успехи в управлението на града качването на цените на общинските имоти около 30 пъти, на базата на реална пазарна оценка и прозрачни търгове. Кюстендил е и единственият град в България, където децата учат в целодневна форма на обучение. На тях им е осигурен превоз и обяд. Храната струва около 3 лв. на ден, като 1 лв. плащат родителите, а останалото се поема от общината.

Основната борба на общината е отстраняването на бараките и павилионите в града. Безработицата в Кюстендил е около 15%, за което обаче причината не е само световната финансова криза. Градът все още плаща дан на тежкото наследство от югоембаргото. Тогава с едно минаване на границата местните изкарвали по 300 марки. Всички си зарязали работата, мислейки, че това ще продължи вечно. И до днес трудовите навици на кюстендилци не са напълно възстановени. Освен това повечето от тях са готови да бъдат слуги и да сменят памперси в Гърция за 400 евро, но не и да работят в родния си град за 500 лв.

В Кюстендил има няколко обувни и шивашки фабрики, които обаче в момента изпитват затруднения. Според местната управа големият ресурс е в балнеологията, туризма и земеделието. Кризата обаче е спряла няколко амбициозни проекта в тези сфери.

Както в повечето областни градове и в Кюстендил икономическите проблеми не са успели да изпразнят кафенетата, разположени в китния център. Това се отразява негативно на икономиката на града, но е чудесна атмосфера за политическите битки между левицата и десницата на предстоящите два вота през тази година.