Ах, как си го отнесе екшън звездата Джаки Чан заради изказването си от миналата събота, че китайците май не били много пригодни за свободен живот, което се доказвало от хаотичните общества на Тайван и Хонконг! Той се произнесе по въпроса пред бизнес форума в курорта Боао на остров Хайнан, след което залата му аплодирала енергично. Отначало тази реакция ми се видя странна - вие ще ръкопляскате ли, ако някой ви каже в лицето, че сънародниците ви имат робска психика? После заключих, че най-вероятно много от присъстващите индустриалци са щастливо споени с политическата върхушка и двете касти искат китайският народ да работи, а не да мисли къде му е демокрацията. Към началото на седмицата обаче горкият Джаки трябваше да се оправдава, че не бил разбран правилно, че думите му били извадени от контекста, той говорел само за състоянието на филмовата индустрия и т.н., и т.н.
Подобни бомбастични обобщения сме чували по адрес на руснаци, иракчани, българи и кого ли още не от нациите и държавите, преминаващи през напъните на социално, политическо и икономическо преустройство. Честно казано, предпочитам Джаки Чан, когато се премята по екрана като инспектор Ли във филма "Час пик", а не когато изнася лекции по народопсихология. Но той добави още нещо, което би трябвало да притесни присъстващите китайски бизнесмени и да предизвика сериозно замисляне в най-многолюдната държава на света. "Ако трябва да си купя телевизор, ще си взема направен в Япония, а не в Китай, защото китайският може да експлодира", призна мистър Чан. Тези думи останаха без особен отзвук.
А напразно.

Липсата на уважение към промишлената продукция

на собствената ти държава, според мен, обикновено е показател, че и нещо друго не е наред. Недоверието на потребителите вреди първо и директно на местния бизнес, разбира се. Затова стопанските камари тук се опитваха в началото да спрат кризата с призива "Купувайте американско!" (Buy American). Не помогна, но идеята е ясна.
Има и още нещо. Помните ли колко зле се приемаше клеймото "Произведено в България" по време на соца? Ще кажете, че повечето стоки наистина бяха с лошо качество, и ще сте прави. Винаги съм възприемал обаче това отрицание на българския ширпотреб като част от някакво цялостно желание да се избяга от определена действителност и нейните несвободи, а не като банална пазарна преценка. "Западното" - не само като потребителски стоки, но и като мислене - затова се въздигаше в култ, независимо от реалните му достойнства.
С настъпилото отрезвяване покрай напредването на промените лустрото на западната продукция и мисъл започна да се поизтърква. В отделни случаи наблюдавах дори обратния ефект - някъде през 1997 г. чух за пръв път, че нашите обувки, например, нямали равни по света като качество... Да, "Тропс къща" отстъпва на "Макдоналдс" в глобален мащаб, но познавам хора, които

ядат супа топчета като патриотично задължение

Не се шегувам.
Някои - не само у нас - пък взеха да се обиждат на всяка критика към родната си действителност, особено ако тя идваше отвъд океана. Наскоро разговарях с позната от малка източноевропейска държава, която също като мен е завършила докторат по масови комуникации в САЩ. Преди това е защитила дипломна работа в родната си държава (както и аз) през 1994 г. Говорихме си колко по-взискателни бяха към нас преподавателите в американските университети в сравнение с тези у дома. Не че сме писали чак такива глупости навремето, но като съпоставихме броя на ревизиите, през които минавахме тук, пунктуалността, която трябваше да проявяваме с източниците си, и вниманието, което се отделяше на методите ни, сравнението беше твърдо в полза на американските академични стандарти. Заключихме солидарно, че в посткомунистическите ни родини нивото на т.нар. обществени науки явно е, хм, занижено. (Предчувствам как ще ме гледат отвисоко читателите с образование в точните науки, но нейсе... В дух на самокритика ще отбележа, че явно съм черна овца, защото идвам от семейство на физици.)
Тази позната ми каза, че се е скарала свирепо с най-близката си приятелка, архитект по образование, след като изразила пред нея мнението си за качеството на родната академична продукция. Въпросната архитектка избухнала, обвинила я в "американизация" и предателство към скромната източноевропейска държавица. "Как можа така да им се продадеш на ОНИЯ!", заключила приятелката накрая с удар на патриотичен юмрук по масата. Не си говорили година след това.
Аз нямам чак толкова драстична история от живота си, може би защото не познавам достатъчно архитекти. Но вярвам, че многознайната ми читателска аудитория е склонна към по-дълбоко мислене, след като чете тези страници, и може да разбере

кои неща са качествени, а кои са просто на мода

Би било интересно някой със сериозни наблюдения от Китай да ми каже какво зрее в душата на този гигант и доколко е прав Джаки Чан. Могат ли да бъдат свободни китайците - и искат ли го? Наистина искам да знам - вие, предполагам, също. Всяка седмица тук играя тенис на маса с едни китайци, ама те са вече американизирани, не може да им се вярва, нали?
Иначе тази седмица беше богата на интересни годишнини. В сряда, 22 април, някои празнуваха Международния ден на Земята, докато други се сетиха за рождения ден на Ленин (знам за тезата, че двете дати са свързани). Исторически любознателните (и неонацистите) ще отбележат, че понеделник, 20 април, беше 120-годишният юбилей на един друг касапин на 20-и век. За младежите в САЩ пък тази дата най-добре е известна като ден на марихуаната или нещо подобно (за обяснение вижте http://www.snopes.com/language/stories/420.asp).
Владимир Илич не е бил известен с умереност в изказванията си по адрес на склонните към размисъл, защото те по дефиниция са неудобни за склонните към узурпиране на властта. Той споделя в разговор с художника Юри Аненков през 1923 г. следното: "Вообще к интеллигенции, как вы, наверное, знаете, я большой симпатии не питаю, и наш лозунг "Ликвидировать безграмотность" отнюдь не следует толковать как стремление к нарождению новой интеллигенции. "Ликвидировать безграмотность" следует лишь для того, чтобы каждый крестьянин, каждый рабочий мог самостоятельно, без чужой помощи читать наши декреты, приказы, воззвания."

По ленински ясно и безпощадно директно. Как ли се превежда този съвет на китайски?

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu