Интересен щрих към "цветните революции" е организирането на протестите през интернет. Последните събития в Молдова въодушевиха западната преса дотам, че те бяха наречени "Туитър революция" по името на най-известния сайт за микроблогване. В него се публикуват съобщения, пратени по GSM, които се разпращат и на телефоните на останалите регистрирани в сайта. Foreign policy публикува и статия, в която авторите убедено разказват как развилнялата се тълпа се състои от интелигентни млади хора, самоорганизирали се чрез "Туитър" и "Фейсбук" и отишли на площада само с намерение да запалят свещ в знак на протест.

Някои факти обаче се набиват на очи и оспорват това наблюдение. В интервю от блога на "Ню Йорк Таймс" един от лидерите на протеста - Михай Московичи, признава, че молдовската група в "Туитър" наброява едва 100 до 200 членове. Очевидци съобщават, че на площадa пред сградата на парламента дори се заглушават GSM връзките, като младежите твърдят, че предавали посланията си от близкия "Макдоналдс", снабден с WiFi. Българският блогър Николай Павлов (http://ntpavlov.blogspot.com/) е описал подробно разликите между молдовския бунт и януарските събития у нас. Според него в държава като Молдова - с 2 пъти по-малък достъп до интернет по официални данни, в столица с тройно по-малко население от софийското и в допълнение - пълна липса на медийно отразяване, шансът да се зароди такава спонтанна реакция е "чудо, сравнимо с виртуално Възкресение".