* * *
Легендата за Европа и Зевс съществува в множество версии и да се избере една-единствена е трудно. Във всеки случай първоначалното значение на името на девойката може да е било "широкоока", "с големи очи". По-късно е останало само познатото ни днес значение, което ще да е било решаващо за именуването на цял континент. За древните Европа наистина трябва да е била много обширна земя.
* * *
Името на македонския град Европ, който у Тукидид се намира "наляво от Пела" (западно от днешния Солун), вероятно е допринесло за разпростирането на името първоначално по земите на север от гръцките полиси, а след това и върху континента въобще.
Средновековният свят познава три континента - Европа, Азия и Либия (очевидно Африка), според антологичния сборник на Йоан Стобей (V в.). Пак според него същият този свят е с ширина 40 000 стадии (7398.8 км) и дължина 70 000 стадии (12947.9 км). Европа според представите на Стобей се простира между Херакловите стълбове (Гибралтар), Понтийско (тоест Черно) море и Хирканско (тоест Каспийско) море. Последното твърдение е важно, защото е все още много близо до античната представа за континента. През следващите векове Европа, според представата на византийците, ще се стеснява силно.
Като административен термин Европа е твърде ограничена. В "Новели", сборник със закони, издадени от император Юстиниан в средата на VI в., се среща един "архонт" (управител) на провинция Европа, която се намира на юг от р. Дунав.
В началото на анонимната "Обиколка на Евксинския Понт" (VI в.) "двата континента" - Азия и Европа, имат като своя обща граница реката Танаис (тоест Дон). На рязка критика е подложен самият Есхил (V в. пр.н.е.), който не бил прав, поставяйки границата по р. Фасис в Колхида (дн. р. Рион в Грузия или р. Аракс в Армения).
В административни, но и в исторически текстове от ранновизантийската епоха, "Европа" означава вече само териториите на юг от Дунав. Когато Йоан Лидийски, автор на трактат върху римската политическа система (VI в.), пише за варварските нахлувания на юг от Дунава в средата на IV в., той нарича опустошената от тях територия именно "Европа", при това не само провинция Европа. Нашествениците плячкосват не само нея, но и Малка Скития, Тракия, Родопа и пр.
Същото значение намираме и в описанието на хунските нападения у големия историк от края на VI в. Агатий Миринейски - тръгвайки от старата си родина около Каспийско море, те преминават Дунав и събират плячка от "илирийците, тесалийците и от по-голямата част от Европа".
Йоан Дамаскин (VIII в.) отново "разширява" Европа от Дон до Гибралтар. В подробен списък са изброени 43-те "европейски" провинции. Сред тях са двете Британии, трите Испании, в които се включва и днешна Португалия (Ветика, Лузитаника, Тараконисия), четирите Галии (Аквитанска, Лугудунска, Келтска и Нарбонска), Крайна Германия, Реция, Норик, двете Панонии, Илирия, Далмация, Италия, Сицилия, Сарматия, Таврическият полуостров, Дакия, двете Мизии, Тракия, Македония, Епир, Ахея, Евбея, Пелопонес, Крит и други по-незначителни.
Докато историците продължават да употребяват Европа като синоним на най-познатата им част на континента - днешна Югоизточна Европа, за средния читател на тези произведения всичко това е без особено значение. От земите на бившата Западна Римска империя (формално част от географското понятие "Европа") рядко идва каквато и да било вест. Западът обаче никога не отпада напълно от идеята за Европа в очите на византийците, дори и "по милост" той си остава част от континента. След коронацията на Карл I за римски император на Коледа 800 г. Западът и неговото развитие започват постепенно да привличат вниманието на византийските политици, историци и географи. За Теофан Изповедник, чиято "Хронография" стига докъм 815 г., Испания е "първата европейска страна, гледано от Океана".
Император Константин VII (913-959) разделя в "За темите" административните единици в империята на азиатски и европейски. Първата европейска тема на Изток е, разбира се, Тракия - за византийците никога не представлява проблем да отграничат административно и географски Европа на Изток. Объркване за читателя на византийски исторически текстове настъпва там, където е Западът.
Никога не можем да бъдем напълно сигурни, докъде точно се простира на запад "Европата" на даден средновековен автор. Това невинаги може да се разбере напълно и от контекста. Единствената "сигурна" Европа е тази на изток от Адриатика. Самата провинция Тракия често се идентифицира с Европа - "провинция Тракия, тоест Европа", пише Константин Багрянородни, когато започва списъка с градовете в тази тема.
Преминаването от Азия в Европа е за византиеца нещо достойно за описание. През ХI в. Михаил Псел отбелязва с възхищение: "На философите преди нас не стигали учебните заведения по родните им места - азиатците ходели в Европа и европейците се упътвали към другия континент". Точно за Псел най-западните части на Европа се изчерпват до голяма степен с Италия и Сицилия. Преминаването от Азия в Европа е голямо събитие и за всеки военачалник, а обединяването/примиряването на двата континента е огромно постижение за всеки император - именно това византийският историк от втората половина на ХI в. Михаил Аталиат възпява като една от най-големите заслуги на своя покровител Никифор III Вотаниат.
Със загубата на Африка през VII-VIII в. третият континент (наричан обикновено Либия) започва да се губи от полезрението на византийските историци. За Йоан Скилица съществуват пак само "два континента" - Азия и Европа.
През ХIII-ХV в., когато бившата световна империя е сведена до враждуващи феодални имения под формалната власт на императора, схващането за Европа се стеснява. Изложенията на историци като Никифор Григора и Йоан Кантакузин изобилстват с претенденти за престола, пълководци и императори, които преминават "в Европа", за да я завладеят. Всъщност под това гръмко название се крие често само Източна Тракия или дори само столицата. Когато император Йоан VI пише с мъка в едно от писмата си за тежките отношенията между папата и Вселенската патриаршия, той всъщност става изразител на всеобщото мнение. "... на Бога трябва да вярваме, който не ще ни остави да се самозаблуждаваме за истинското положение на нещата. Ако беше както преди и както Европа, така и Азия бяха под властта на Ромейското царство, щеше да бъде наше задължение да свикаме събор. Но това сега е невъзможно..."
В действителност византийците никога не успяват напълно да определят какво точно е Европа. Дори лексикографът от ХIII в. Псевдо-Йоан Зонара определя лаконично Европа като "страна, от която произхожда Одисей".
--------------
* За корените на днешните ни представи за континента Европа ще стане дума и в следващите два текста от поредицата "Истинската история".
** Необходимите исторически извори са специално издирени и преведени за нуждите на този текст.