|
| Евгени Кънев |
- Г-н Кънев, през октомври 2007 г. ядосахте много наши читатели с еретично предложение - България да си внесе експерти от чужбина, а година по-късно премиерът Станишев ви открадна идеята.
- Чудя се защо Станишев не ги покани в началото на мандата да му помагат, защо се сети месеци преди изборите. И защо непрекъснато говори колко добре работи правителството, а в Брюксел се оплаква и иска помощ? Всъщност с премиера имаме различно виждане. Моята идея не е да молим Европейската комисия да ни праща експерти - и светът да ни се подиграва, че ЕК управлява България. А да определим за какви позиции искаме да намерим опитни хора и да ги потърсим чрез нормални международни конкурси.
- Нали това ни каза и Брюксел - направете конкурси и си намерете подходящите кадри? В същото време защо според вас вицепремиерът Плугчиева не успя да се наложи така да бъдат избрани директор на НАПИ, шеф на агенция САПАРД?
- Ако започнем просто да правим някакви конкурси за някакви чиновнически постове, няма смисъл. Трябва да започнем с ясно разделяне на политическите и административните отговорности. Няма по-силна илюстрация за това порочно смесване от описаното в двете писма на Майкъл Лий (шеф на главна дирекция "Разширяване" в ЕС) до българската администрация - големите ни главоболия с еврофондовете идват от това, че министрите взимат решения от административен характер.
Ще направя една аналогия. Най-доброто управление, измислено в човешката история, е корпоративното. Там има надзорен съвет, който избира изпълнителния директор, а той организира персонала за изпълнението на задачите, поставени от акционерите чрез надзора. Така трябва да се подреди и държавното управление, за да е ефективно.
- И как ще изглежда едно министерство, управлявано като корпорация?
- Има три нива. Първото е политическото - министърът, който спуска програмата и бюджета. Той не бива да се занимава с публичните ресурси. Да се разпорежда пряко с пари, да назначава, уволнява, размества - това не е работа за политик. Затова е необходим главен администратор, който да управлява оперативно и да носи отговорност за работата на министерството. Това е второто ниво на управлението. Този пост е много важен, много отговорен и и трябва да бъде добре възнаграден. Именно за такива позиции можем да търсим чрез международен конкурс качествени хора, да привлечем специалисти от чужбина. Имайте предвид, че нашата икономика дръпна и благодарение на добрите практики, които внесоха чуждите инвеститори у нас. И в частния сектор вече се научиха да работят по "западен модел". Но политическата класа и хората в администрацията трудно се разделят със стария манталитет.
- Но нали и сега министерствата си имат главни секретари?
- Но техните правомощия и капацитет са далече от "изпълнителния директор", за който говоря - главния администратор. Той заедно със своите заместници по съответните ресори е второто ниво, оперативното управление. И третото ниво е самата администрация. Администрацията се отчита на оперативното ръководство, а то - на политическото. Ако системата е добре подредена, ще я има и онази прозрачност, за която все говорим. И тогава ще установим много интересни неща - например, че данъците в България всъщност са много високи - въпреки че ставките са ниски. Сега плащаме официално ниски данъци, но неофициално чиновниците ни дерат кожата по разни начини - като започнем от високите такси за административни услуги и до всякакви плащания под масата. И начинът, по който се изразходват парите на данъкоплатците, е безобразен. Ако не беше толкова разточително, правителството можеше да натрупа много по-голям фискален резерв, много по-големи бюджетни излишъци можеха да се формират. България е много далеч от разбирането за разумно, икономично и целесъобразно харчене на държавните ресурси - не говоря само за пари, имам предвид и управлението на собствеността, която се раздава на "наши хора".
- А това правителство с лекота раздава държавни пари и недвижимости дори сега, в разгара на кризата - предоставя скъпи държавни имоти на известната Ирена Кръстева с уговорка да получи след 5 години нова сграда за НАП, струваща 100 млн. лева, дава на военния министър милиони левове, за да пазарува апартаменти, валят поръчки за мебели, компютри и ремонти, вместо ведомствата да правят икономии...
- Затова са нужни реформи - и в бюджетирането, и в управляването на обществената собственост. Правителството прави сложни маневри, уж за да осигури нова сграда за НАП, а има много държавни активи, които не се използват рационално или са дадени под наем на безценица. Има и терени - какво пречи да се направи конкурс за строителство на сграда на НАП? Но не се прави. А това навява на мисълта, че става дума не за обществен, а за частен интерес.
- Също като новата мания на правителството - голфа, обявен за приоритет в стратегията за развитие на туризма?
- Само че не може да продаваш една и съща стока и на бедни, и на богати. България се е позиционирала като страна за по-бедни туристи, и няма начин да стане световна голф дестинация. Богаташите не ходят да се развличат с голф в опърпани държави с дупки по шосетата.
- Защо според вас им е на хора като Христо Ковачки, Тодор Батков, Красимир Гергов да закопават милиони в голфкомплекси, които може да останат безлюдни? Добре - държавата им осигурява терени, те ще направят игрища и луксозни селища, но как ще си избият инвестициите?
- Не знам каква е логиката. Сигурното е, че сделките за осигуряване на терени се правят на тъмно, и че политиците, които са ги движили и разрешили, са получили своето. И за тях няма значение дали проектът ще се развие или ще е пълен провал. Това ми припомня онзи случай, когато представители на германска банка отиват при наш министър, за да му представят мащабен и много полезен за обществото проект. Министърът ги изслушва и накрая казва: "Много интересно, само не разбрах къде е моят интерес в това". Немците потресени напуснали срещата.
Логиката в държави като нашата е, че водещ е частният интерес. Трудно се правят големи сделки, които да са полезни за обществото, а не за министъра X или депутата Y и съответния бизнесмен. Това обяснява и защо правителството стимулираше сделките с недвижими имоти вместо индустрията и експорта. Над 100 компании за инвестиции в недвижими имоти получиха от Агенцията за инвестиции сертификати за държавна помощ.
България пропусна златен шанс да се превърне в атрактивна дестинация за производители от цял свят, които искат да продават в ЕС. Не оползотворихме двете си основни предимства - че имаме евтина работна ръка и че ставаме част от единния пазар на ЕС. Вместо да ухажва хайтек гиганти и водещи индустриални компании, държавата доволно съзерцаваше еуфорията в търговията с недвижими имоти и строителството. А нали знаете какво направи Коста Рика? Решиха да привлекат "Intel", най-големия производител на чипове - отидоха на крак да канят корпорацията да инвестира, промениха закони, дадоха й данъчна ваканция. И "Intel" отиде в Коста Рика, започна да обучава хора, ангажира голяма част от населението, създаде нови правила, промени облика на държавата и тя стана латиноамерикански тигър. У нас измислиха някакви търговски аташета да ходят да ловят инвеститори, назначиха хора без подходящ опит и образование, вместо да наемат професионални консултанти, които да направят стратегия за привличане на определени инвеститори.
Какво ще остане от 20-те млрд. евро чужди инвестиции през последните години, ако извадим вложенията в Банско, Слънчев бряг и в София? При липсата на държавна стратегия всички се втурнаха да купуват терени и да инвестират. Беше въпрос на време балонът да се спука. Можеш да направиш най-прекрасната сграда на света, но ако съседите ти построят на 50 м грозотии, развалят ти стоката. Гърция е въвела условие за своето крайбрежие - ако искаш да инвестираш там, трябва да купиш поне 5 декара земя. Това означава, че каквото и да правиш на тези декари, винаги ще има пространство, въздух, зеленина.
България трябваше да има стратегия за развитие на туризма и ваканционните имоти, но и за развитие на експортните производства, на високите технологии, за подготовка на човешките ресурси и за задържане на младите хора. Иначе няма устойчив растеж. У нас при тази лоша и недоразвита инфраструктура държавата дълго ще играе важна роля в икономиката. Пък и в малки страни като нашата държава винаги се явява голям играч, едър купувач на стоки и услуги. И затова е важно държавата да стане прозрачна, за да е прозрачен и пазарът.
