Мнозина сигурно са си отдъхнали след решението на Конституционния съд по изборното законодателство оня ден. Но и у мнозина остана натрапчивото усещане, че за пореден път станахме свидетели на грижливо измислен сценарий и всъщност 12-те най-титулувани юристи в държавата услужиха на президента Георги Първанов. Доказателства? Ами още преди да бъдат приети промените, държавният глава се обяви за един текст и против друг от изборното законодателство. Предупреди, че трябва да има частичен мажоритарен вот и ще наложи вето, ако депутатите увеличат прага за коалиции от 4%. Депутатите от мнозинството приеха да има 31 мажоритарно избрани народни представители в бъдещия парламент, но увеличиха бариерата за коалиции на 8%. Президентът наложи вето на по-високия праг, но управляващите го потвърдиха. Така се стигна и до атаката на текстовете пред Конституционния съд.



Искането обаче дойде от опозицията, а не от президента,



който също има това право. Държавният глава дори не бе конституиран като страна по делото. Може би КС е бил наясно с неговото становище и затова не го е поискал официално?

Конституционният съд, волно или неволно, изпълни целия публично обявен сценарий на президента. Защото първо обяви за противоконституционно увеличението на бариерата на 8%. Тази разпоредба може да е много лоша, неморална, насочена срещу политически противници и какво ли още не. Но тя съществуваше в подобен вид и досега - с ограничението партии да могат да влизат в парламента само ако съберат поне 4%. Защо 8% да се противоконституционни, а 4% - не?

Според висшите съдии обаче атакуваната разпоредба противоречи на два текста от основния закон и на принципа за равно избирателно право и политически плурализъм. КС прие, че "с въведената по-висока бариера при избора на кандидат от коалиция в сравнение с бариерата на кандидат, който се явява чрез избирателна бюлетина на една отделна партия", законът нарушавал равното избирателно право. И поставял по-строги правила за едни от участниците. Веднага след това самите съдии пишат, че това право си е нарушено и с 4-процентната бариера. Защото така се получава, че за една партия има по-строги правила, а за друга няма такива. Според КС обаче този процент "в практиката от изминалите 19 години сочел един приемлив баланс за представителството на гражданите в Народното събрание". Странен юридически аргумент - това не е право, а литература. Съдиите обаче са опитали да си измият ръцете, като обявяват нормата с 8-те процента за противоречаща най-вече на конституционния принцип за политическия плурализъм.

И тук идваме до друг скандален момент - отказът на КС да отмени псевдомажоритарния вот. За пореден път съдиите се разцепиха точно на две - 6 на 6, и заради това на практика искането на депутатите бе отхвърлено. За да се обяви даден текст за противоречащ на конституцията, трябват най-малко 7 съдии. И се получи много удобно -



хем не се произнасяш по искането, хем го отхвърляш



И тук следват още въпроси. Как става така, че 6 конституционни съдии приемат едно, а други 6 - точно обратното? Не четат ли едни и същи закони? Не трябва ли правото да е справедливост, а не творчество и лична преценка?

Всъщност разделянето на мнения и фактическият отказ от произнасяне са вече трайна практика на КС. По същия начин през 1991 г. съдиите не се произнесоха по въпроса етническа партия ли е Движението за права и свободи и ДПС съществува и до днес. И по т. нар. дело "Анти-Чорни", и за многогодишното затваряне на досиетата... Очевидно с правото на КС да се гласува паритетно е отворена много широка врата в законодателното поле. Очевидно е мислено далеч във времето, защото това се случва все по важни казуси. В случая - при така приетия мажоритарен вот нарушението на равното избирателно право е много по-голямо, отколкото при 8-процентната бариера. Защото става дума за възможна разлика в пъти в тежестта на избора на двама депутати.



Примерът е даден в самото решение на КС -



един мажоритарен народен представител в III Варненски избирателен район ще се избира например от 397 299 избиратели, а избраният в V Видински избирателен район - само от 109 274 гласоподаватели. Това е достатъчно основание за отмяна на текста. Но 6 конституционни съдии не разсъждават изобщо по този въпрос, а констатират само, че основният закон не предписвал вид на избирателната система. Това си било право на парламента. Значи един път има нарушение на равното избирателно право, а друг път - няма? Или е важно и президентът да е сит, и КС цял?

Когато правото се превърне в политика, сметки и сценарии, държавата постепенно се превръща в джунгла.