Проектоулица "Богдан Филов" е симптом. Има сили, които копнеят за реваншизъм, реализиран поне по страниците на историята или кьошетата на урбонимията. И по-неприятно - има общество, за което ценности като права на човека и хуманизъм са абстракция. Това общество скача, ако полякиня си иска децата, присъдени от български съд, но слабо се вълнува, ако ще крачи по улица, носеща име на някой, благодарение на чиято управленска настойчивост са изнесени хиляди деца към пещите.

Може би защото е било отдавна? И децата не са българчета, а еврейчета? Или защото насилие и престъпления има само когато са срещу нашето племе, а когато са срещу чуждо, то има победа и патриотизъм?

Второто се илюстрира от електронна анкетка, питаща дали да има улица "Богдан Филов". Повече от половината отговорят "да", щото -голям учен. Едва трийсетина процента са против.

Пиша по тази вече коментирана тема отново, защото ме мъчи лошо подозрение. Истината е, че не съм сигурен защо Народният съд уби Филов. (С тази екзекуция професорът прекрачи от ВИП секцията в групата на палачите към групата на мъчениците. Характерна българска драма.)

Дали наказаха Филов, защото правителството му плащаше пари за отрязани партизански глави, дали защото депортира евреи от Македония и Беломорска Тракия за унищожение, дали защото вкара България в Тристранния пакт?

А май убиха Филов,



защото Германия изгуби войната?



Второто е вярно, това е моят кахър. Я да си представим какво щеше да е, ако Германия бе спечелила. (Има и филм на тази тема, но не за у нас).

Ми щеше да е доста патриотично, господа. Не улица, а цели квартали, булеварди и научни институти щяха да носят името "Проф. Богдан Филов". Университетът в Скопие със сигурност. Самото Скопие можеше да е град Филов. Както Варна е била Сталин. Македония щеше да е част от България, щяхме да имаме територия на Бяло море. От такива неща като Тодор Живков, комсомол и съветска телевизия нямаше да има и помен. А Симеон нямаше да има проблеми с горите.

Е, и от евреи нямаше да има помен, едва ли толкова десетилетия би ги овардил някой; Данекер, Белев и Филов биха надделели. На колцина би пукало за това днес?

В Казанлък пък отдавна щеше да стърчи паметник на генерал Вълков, в Стара Загора музей на Гео Милев - не. (Преди четири-пет години един политактивист предложи паметник на Иван Вълков, понеже бил патриот. За който не помни - генерал Вълков организира военен преврат и свали земеделското правителство на Стамболийски. Стамболийски бе убит, а след атентата в "Света Неделя" удушиха още народ с жица. Наблегнаха на интелигенцията: Гео Милев, Христо Ясенов, Румянцев, Хербст... По заповед на същия Вълков: "Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата за борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията.")

Бързам да кажа, че монументоманиите и прекръстването добиват туземни оттенъци у млади нации с бурна история. Често външни сили и вътрешна угодливост движат тези инициативи. Добре е не само век дистанция да има между кръщаването и именитата фигура, но и не политическият глас да доминира при решенията.

Аз не харесвам и Альоша над Пловдив. Прекалено импозантен паметник за хилядолетен град с богата история. Мястото му не е там. Над тепето трябва да стои велик и общозначим символ, над Рио де Жанейро стои Иисус Христос например. Над Пловдив би могъл да е Патриарх Евтимий, Орфей, Левски, Кочо Честименски, нека да е дори капитан Бураго, ако трябва да има руска връзка (ескадронът му освобождава Пловдив през Руско-турската война.)

Но да се върнем на Филов. Амбициозен самотник, европейски учен с огромен принос за науката ни, самолюбив перфекционист, блестящ организатор, методичен властник със силна воля, лоялен докрай на политическите си пристрастия. Можем да кажем, по относително обективни параметри - мъж, който не бяга по чужбини, не се крие, когато каузата му губи...

Като чете човек дневниците му, при все че ги е писал не за себе си, а за историята, то вижда, че е можещ, кадърен индивид. Че е добре за племето ни да има десетки, стотици, хиляди като него. Но защо в един момент другите стават пешки и прашинки за него, кога хуманността се превръща в празна дума пред политическата целесъобразност и стабилността на царския режим?

"Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина... Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че вече е много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: "В Полша". "Това значи, че те отиват на смърт", каза той. Обясних,



че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници,



каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно (...) Казах му какво вредно влияние упражняват у нас евреите и че и ние имаме право да се защищаваме..." По-късно, два дни след този разговор, на 19 март 1943-та, подпредседателят Димитър Пешев внася в Народното събрание изложение в защита на евреите. Филов пише: "Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са те вредни."

Улица "Богдан Филов" ли? Не. Хуманността винаги е абстрактна, само проявленията й са конкретни. Ако има улица за Богдан Филов, тя би трябвало да звучи само като епитафия, така:

"Богдан Филов. Умен мъж. Палач. Жертва. Трагедия."