В моменти на икономическа рецесия, а и по принцип данните за нивото на безработицата доминират в медиите, докато тези за заетостта са широко пренебрегвани. Може би политически и социологически това е обяснимо - безработните все пак са удобна целева група, върху която всички се упражняват по "загриженост" и "социалност". А в действителност колко и какви хора работят в различните отрасли на икономиката и как се променят доходите им е по-важният индикатор за развитието на икономиката и нейната адаптивност към променящите се условия. Особено сега, когато те се променят, за съжаление, към все по-свиващия се глобален пазар. Ако разгледаме данните на Националния статистически институт за заетостта и заплатите за първото тримесечие например,



не всичко изглежда черно



Няколко факта могат да се приемат за позитивни сигнали, разбира се, при базовото съгласие, че има глобална рецесия и мерим успеха или провала в икономиката според степента на гъвкавост на стопанските играчи и мащаба на спада в активността. На първо място, заетите общо намаляват само с 38 000, което е в унисон с данните за промените в безработицата. Но все пак трябва да отчетем, че това свиване е значително по-малко от разширяването на заетостта през последните 6-7 години с над 400 хил. души. На второ място, чиновниците намаляват, макар и само с около 1500. Цифрата е малка, но посоката е правилна.

Същевременно, ако направим сравнение с първите месеци на 2008 г., в много сектори заетостта расте. Вероятно става въпрос за "изсветляване", т.е. за сключване на трудови договори, което е заменило плащането на ръка преди, но може би това показва и че не всички са ударени еднакво от кризата. Защото например реформирането на средното образование чрез въвеждането на делегирани бюджети донесе очаквания от икономистите резултат. Учителите са по-малко с около 15 000, но са по-добре платени: за 2 години ръстът на средните заплати в сектора е около 60%. Това стана без популизъм, застрашаващ общата фискална стабилност, какъвто доминираше в така харесваните допреди година Унгария или Румъния.

За пропазарните икономисти, защитаващи валутния борд, способността на заплатите да спадат в номинално изражение е добра новина. Така става ясно, че не инфлацията е единственият инструмент за възстановяване на равновесието на пазара на труда при рецесия. Това пък означава, че стопанските субекти могат да се адаптират към ситуацията на по-ниски приходи и печалби със свиване на разходите. За пример можем да вземем финансовия сектор.

Някои тенденции трудно се обясняват еднозначно с глобалната криза. Леко странно е например, че най-голям спад в заетостта има в преработващата промишленост - около 48 000 души, а не например в транспорта, строителството или добивната индустрия, за които логиката подсказва, че въздействието на рецесията ще е най-силно. От друга страна обаче, дори през 2007 г. е имало намаление на заетите в преработващата индустрия с около 21 000. Явно някои сектори губят конкурентоспособност още преди глобалния спад на търсенето да се е появил.

Може би е шокиращ и фактът, че в строителството, в операциите с недвижими имоти и във финансовия сектор дори има увеличение на броя на заетите. Колкото за строителството, това вероятно е резултат от ефектите на по-ниските преки данъци през последните години и "изсветляването" на сектора, но за другите две дейности тази резистентност изглежда трудно обяснима. Може би съкращенията предстоят, а може би адаптирането в търговията с имоти и във финансите ще стане с по-ниски заплати.

Но един показател се откроява като



демонстрация на провала на държавата да управлява



и регулира стопанската дейност. Комуналните монополи, независимо дали са частни или държавни, но задължително ползващи се от гарантиран монопол за определена територия или група потребители, са увеличили доходите на заетите с 32% за последната година. Сега те са лидери по възнаграждение, като изпревариха финансовия сектор, който успя бързо да свие разходите си за труд в двете кризисни тримесечия. Явно когато няма пазар и конкуренция, управлението на предприятията и конкретно политиката по наемане и заплащане не се подчиняват на икономическа рационалност. Така че - честито на монополите! Явно за тях кризата не важи.