Системата за закрила на децата в България не работи ефективно. Ако не вярвате, огледайте се наоколо - малчугани слаломират между колите да мият стъкла за някоя жълта стотинка. Упоени бебета дремят в скута на просещи жени. След края на чиновническия работен ден - 17.30 ч., дори няма на кого да съобщите, че сте видели дете в риск. Освен на полицията, но тя най-много да предаде детето на родителите му, които в повечето случаи лично са го пратили да проси.

Всъщност има - един денонощен горещ телефон 080019100, разкрит съвместно с УНИЦЕФ. Сигналите от него се предават на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

На 12 юни "Сега" попита чрез пресцентъра на най-висшия държавен орган за закрила на детето (подчинен на министър-председателя): Сигнали за колко деца в риск са получени за 2008 г. и за първите месеци на 2009 г.? По колко от тях агенцията е задействала службата за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане (АСП)? Колко от тези случаи са разрешени? Отговорите трябваше да покажат как конкретно ДАЗД помага на децата. Отговори не дойдоха.

Затова няма нищо чудно, че близка на седемгодишно дете в риск е подала сигнал на горещия телефон, но близо месец действия не последвали. Ситуацията е сложна - майката на момчето е тежко болна. Бащата - чужденец, го взема и го оставя при познати в друго населено място. И не дава на роднините на майката да контактуват с детето. След като Агенцията за закрила на детето не реагира, жената търси помощ в Агенцията за социално подпомагане. Още един случай, за който "Сега" научи - с домашно насилие над 16-годишно момиче, трябваше да стигне до АСП, за да има развитие.

И тук резонно идва въпросът: За какво тогава е Агенцията за детето, след като дори шефката й Ширин Местан признава, че могат да правят проверки, да пишат предписания, но



не и да налагат наказания



Тя няма и структури за работа с децата в риск по места. Ползва тези на АСП. Освен това: "Понякога идват взаимоизключващи се предписания и се виждаме в чудо, защото ги правят хора, които никога не са били на "терен", коментира социален работник. (Разбирай не са влизали в мизерните домове на алкохолизирани родители, зарязали децата си.)

Ако се погледне устройствения правилник на ДАЗД, ще се види, че нейните основни задачи като институция, която прокарва държавната политика за закрила на детето (а какво тогава правят структурите на АСП?), са точно такива - експертите й да пишат методически указания, да издават периодични бюлетини по въпросите за закрила на децата, в много заплетени случаи да осигуряват супервизия. "Когато всички възможности от социалните работници по места са изчерпани, се търси външен експерт, необременен със случая, който трябва да намери пролука за решаването му", обяснява що е супервизия социален работник.

Държавната агенция трябва и да координира действията на различните институции, свързани със защитата на децата. Например като в случая с отнемането на малките Николета и Павел от Асеновград от баща им и предаването на майка им полякиня в изпълнение на съдебно решение. Там бяха намесени полиция, съдия-изпълнител и социален работник от отдела за закрила на детето към АСП. В



блъскането, дърпането и крясъците



момченцето успя да избяга и още е тук, но Николета разплака България с писъците си "Помощ" и протегнатите ръце от дипломатическата кола. Според АСП тяхната служителка е изпълнила указанията, според ДАЗД е сгрешила. Трябвало е отнемането да бъде отложено отново, докато се подготвят чрез психолог децата и българските им близки за този акт. Но как да стане, като бащата определено не е имал желание да съдейства на социалните служби?

В момента би трябвало експертите на Ширин Местан да си блъскат умовете точно върху писането на правила как да се действа при отнемане на деца от единия родител и връщането им при другия при изпълнение на съдебно решение, за да не се случват отново грозните сцени. Големият въпрос обаче е защо никой от всички замесени в случая "Асеновград" институции не се е сетил да информира уж върховния орган за закрила на децата у нас - ДАЗД, та там се самосезират от публикация във в. "Марица"? Или никой не мисли, че ще си размърдат пръста и ще направят нещо, или случаят е бил подценен. Всъщност според два източника държавната агенция е била предупредена за предстоящото отнемане два пъти - ден по-рано от шефката на местната социална служба и часове преди акта. Но наистина не по правилата, а само по факс, който след скандала много лесно и удобно може да изчезне. Но от асеновградския случай лъсна още една истина - поне в този си вид и с тези правомощия ДАЗД е безполезна. Вероятно затова още преди година депутатът от ДСБ Антонела Понева също е поискала закриването й.

Иначе



цялата тежест за закрилата на децата



в България пада основно върху хората на АСП. Би трябвало техните експерти да са достатъчно компетентни, за да пишат и сами методически указания. Иначе за какво работят там? А социалното министерство да притежава достатъчно механизми да контролира и дори да наказва своите служители. Иначе за едни и същи функции данъкоплатецът трябва да плаща два пъти - веднъж на хората в ДАЗД и втори път в АСП.

И така стигаме до заглавието на текста. Агенцията за закрила на детето е комфортно място за настаняване на работа на височайши съпруги и писане на указания. Точно толкова полезни, колкото на Емел Етем и цялото й Министерство на извънредните ситуации. Последният шедьовър на тази хиперструктура, която всъщност се явява натрапена шапка и разпоредител на парите на Държавния резерв и Гражданска защита, беше призив да не се седи до чешма при гръмотевична буря. В Агенцията за закрила на детето разбира се толкова пари няма. Иначе Етем и Делян Пеевски щяха да бъдат в нея.

Но пък тя осигурява спокойствие, уют и обществен престиж с бюджетни пари за съпруги на важни партийни господа.

--------------каре----------

Отчет на Агенцията за закрила на детето не получихме. Получихме данни от Агенцията за социално подпомагане за свършеното от тях за децата в риск. От януари до май 2009 г. в АСП са работили по 1354 случая на превенция на изоставянето, от които успешно са приключили 480. От 793 опита децата да се върнат в биологичното си семейство - 548 са с добър край. При роднини и близки са настанени 564 малчугани, а 34 - в приемни семейства. В регистъра за осиновяване са вписани 2522 деца. Полицейска закрила са получили 225 хлапета, при които се действа според спецификата на конкретния случай. Една част от децата се връщат при семействата си и се наблюдават от социални работници, друга се настаняват извън семейството.

Водещ при преценката и развитието на случая е интересът на детето. Малчуганите, настанени при близки и роднини и тези в приемни семейства също се водят деца в риск, тъй като спрямо тях е предприета временна мярка за закрила извън семейната среда. От АСП информираха и колко са възрастните в риск, приети на обслужване в центрове за временно настаняване и кризисни центрове към момента - 389 лица. За същия период на предходната година те са били 574. Към 23 юни на територията на страната функционират, като делегирани от държавата дейности, 160 специализирани институции за стари хора и възрастни с увреждания, с общ капацитет 11 673 места и 420 социални услуги в общността за деца и възрастни, с общ капацитет на обслужване 11 366 места.