През тази година за пръв път политиците ни се намират между два национални вота през месец. Между европейските и парламентарните избори те се оказаха в екстремна обстановка, в която трябваше да се предприемат бързи мерки с цел оцеляване. А кой колко струва, се вижда най-добре именно в такава ситуация.

Общият извод е, че партийците ни надминаха себе си в безпринципното маневриране.



Те се въртяха като слънчогледи,



търсейки къде най-много ще ги огрее. Последното, което видяхме, бе завръщането на блудните синове от "Гергьовден" в лоното на ОДС, известно понастоящем като "Синята коалиция". След като в края на мандата "гергьовци" напуснаха тяхната ПГ с един куп принципни аргументи, сега се оказа, че трябвало да се залага на "предвидимата политическа традиция", както обясни шефът на партията Петър Стоянович. Преди месец трябваше да се залага на новите идеи, като "Напред", но след като те дръпнаха "Гергьовден" доста назад на евровота нещата очевидно се промениха. Сега Любен Дилов-син и компания обещават на сините между 30 и 60 000 гласа, като в замяна ще получат "адекватно политическо представителство в законодателната, в изпълнителната и в местната власт". Как ще стане това в първата и третата сфера не е много ясно, след като срокът за регистрация на листите за НС отдавна изтече, а местните избори бяха преди две години. Съпредседателят на "Синята коалиция" Мартин Димитров определи проекта с "Гергьовден" като дългосрочен. Ясно е обаче, че той щеше да изкара най-много месец, ако тогава имаше още един вот. Що се отнася до коалиционните партньори на "гергьовци" на евровота от ВМРО - те се предложиха на кого ли не, докато накрая РЗС им даде добри места в листите. Примерът на воеводите бе последван от хората на Мария Капон. Самото РЗС също развенча мита за себе си като партия извън статуквото, след като приюти знакови негови лица като Марио Тагарински например.

Друга маневра от последните дни бе скачането на



Демократическата партия в скута на "Лидер"



На предния вот демократите подкрепяха ГЕРБ като "сестринска партия" от ЕНП. Явно обаче сега са си осигурили някаква възможност за облажване от корпоративния вот, който е хит на настоящия политически сезон.

Вярно, Гергьовден, ДП, ВМРО никога не са били големи партии и тяхното поведение не би могло да се приеме като определящ фактор. СДС и ДСБ обаче, които някога заедно взеха повече от 130 мандата в парламента, също паднаха до това ниво. Сините направиха пътека до централата на ГЕРБ - само и само да си осигурят тяхната подкрепа за един-двама свои мажоритарни кандидати. Да оставим настрана въпроса, че СДС и ДСБ поискаха от Бойко Борисов това, което те самите не дават на своите по-малки коалиционни партньори. Определено "Синята коалиция" се самоунижи и подцени ресурса си. Защото едва ли ще е голяма изненада, ако Иван Костов спечели мажоритарния вот в 23-и район на София, задминавайки всички, включително кандидата на ГЕРБ.

Само дето и бившият премиер поработи между двата вота за обратното. След дълги кандърми той все пак успя да наложи включването на БНД в рамките на "Синята коалиция". Чудно как Костов се надява да убеди обществото, че е най-върлата опозиция, след като вкара в коалицията бившите царисти, които до оня ден бяха управленското ядро на НДСВ. В този ход нямаше абсолютно никакъв смисъл и поради простия факт, че на евровота БНД взе 11 679 гласа или 0.45%.



БСП също не пропусна да се включи



в общата междувотова суетня. На "Позитано" 20 стана една голяма циганска работа. Спорът: "Трябва или не трябва лидерът на "Евророма" Цветелин Кънчев да бъде в листите?" доби такива епични размери, че търканията между тесните и широките социалисти от началото на XX в. изглеждат като невинни политзакачки. В крайна сметка Кънчев не влезе в листите, макар че много щеше да му приляга да е втори в Плевен след Румен Петков, какъвто беше първоначалния вариант. Той обаче уреди в тях двама свои. Вмести да се дърлят, социалистите трябваше просто да се допитат до дългогодишния си коалиционен партньор ДПС струва ли си да се прави достлук с Кънчев. И Ахмед Доган щеше да им разкаже как през 2001 г. прибра Дон Цеци и го сложи водач на листата в Сливен, където една ромска партия би трябвало да постигне сериозни успехи. Но "Евророма" се провали с гръм и трясък.

Късогледството обаче е всеобщ проблем не само за БСП, а и за почти всички български партии, както се видя между двата вота. И за него розовите очила, с които си пишат предизборните програми, не вършат работа.