(Резюме: Непознатата културна среда ни обогатява. Но понякога си патим.)

Личо е добър водопроводчик. Преди да отиде на гурбет, ме питаше дали да отиде. Казвах, че, ако отиде, ще съжалява. Ако не отиде -пак ще съжалява.

- Джимо, как е на английски ВиК? Вода и канализация.

- Не знам.

- Водопроводчик как е?

- Pipe fitter. По-често е plumber.

- Да. Това второто го казваше онзи английски мухльо.

Англичанинът се оплакал, че не му е наред мивката. Личо се качил в стаята му, затегнал туй-онуй. После пак го повикали, че англичанинът не е доволен. Личо пак се качил, пак проверил. После англичанинът пак се оплакал. А то - на мивката й нямало тапата и когато я намерили, англичанинът напълнил мивката, насапунисал си лицето, обръснал се, накрая се наплискал със сапунената вода, в която си бил изплаквал самобръсначката. Като чух това, си спомних за англичанката Джаки. Тя излизаше от ваната, цялата в пяна от шампоан и, без да я отмие, влизаше в хавлията.

Да бях вещ по културната история на народите, щях да кажа на Личо, че англичаните се бръснели с кана топла вода и леген в стаята си, когато ние сме се бръснели при селския берберин веднъж седмично, или на двора край бунара, където не пестиш водата, но не съм вещ по културна история и се съгласих с Личо, че онзи англичанин е мухльо. Да бях знаел, че ще си дадем водата на англичаните да ни водоснабдяват, щях да кажа, че и ние сме мухльовци, но това още не беше станало.

- Хайде в ладата да купим холендера! - каза Личо и аз се учудих защо ни е Der Fliegende Hollander на Вагнер.

- Холендер бе, Джимо. Какво се пулиш?

Тръгнахме за холендера заедно, понеже Личо е общителен, иска да си разказваме смешки, пък аз не умея, затова той ми разказва: "Джимо, какво е дупедавец? Мъж, който до кръста е нагазил във водата, ха-ха! Какво е словослагател... Мъж, който говори, докато еб*, хо-хо! Какво е кърпичка? Жена, която работи на полето, хи-хи!". Шегите на Личо не са изискани, но той е весел и сърдечен.

Пред нас едно порше се движеше бавно. Личо го изпревари и каза: "Мухльо! Като спестя за порше, ще видиш, Джимо, как се кара порше." После поршето профуча край нашата лада и Личо каза: "Фукня! Като е с порше, мисли се за...".

Преди избори Личо ме пита за кого да гласува и аз винаги му отговарям, както когато ме пита да замине ли на гурбет: така или иначе, все ще съжаляваш.

След гурбет Личо ми носи армаган - бутилка уиски - от благодарност, дето съм го бил посъветвал да замине, макар че не го бях съветвал да замине. Веднъж се върна омърлушен, със счупен нос, трябваше да се оперира.

"Остави се. Арабите от майтап не разбират. Щяха да ме убият. Надупиха се за молитва и аз, за майтап, бъзикнах отзад един, дето с него все се майтапехме... А той като рипна, като ми скочиха и другите... леле...

Влязох му в положението, понеже бях изпаднал в сходно положение. За да внеса майтап в един скучен разговор по радио "Хоризонт" в деня на печата и информацията, бях казал, че патрон на журналистите трябва да е Юда, щото изнесъл информация за Христос, и леле, като ми скочиха... Да ме изключели от журналистическия съюз. Спаси ме неговият председател Веселин Йосифов ("Весо кучето"). Кучето казал: "Голяма работа. Не някакъв Димитри, бележити люде са казвали, че журналистиката е втората най-древна професия (б.а. - след проституцията)". И седмичникът на Весо ("Антени") дори ми даде колонка.

Добрата домакиня, когато прави плодова пита, слага щипка сол в тестото. Медиите, рисуващи захаросана действителност, също допускаха - колкото за сол - един двама волнодумци, но аз бях пресолил. Било каквото било. Но въпросът кое съсловие кого си избира за патрон продължи да ме преследва. След като културната атмосфера се промени, реабилитираха Свети Георги за покровител на войниците, Свети Николай на моряците, а и на банкерите, сигурно за да ги пази от финансови бури и крушения. През 2000 година папа Йоан Павел обяви Томас Мор за покровител на политиците.

Помните ли пиесата, или филма "Човек за всички времена" (A Man for All Seasons)? Дето на крал Хенри му се изпразнила хазната и той решил да оглави църквата, за да й вземе имотите, а неговият лорд канцлер Томас Мор бил против една англиканска църква, подчинена на краля вместо на папата. Накрая кралят обезглавил Томас Мор, въпреки че двамата били стари приятели.

През 1516 Томас Мор съчленил "у" (не) и "топос" (място) и получил думата утопия. Островът Утопия със съвършено обществено устройство е страната "Нигдия". Никъде я няма тази страна. Както Neverland, страната, където отиват Питър и Уенди, децата, които не порастват и остават деца в приказката за Питър Пан. Neverland беше и имението на Майкъл Джаксън в Санта Барбара.

Вера Мутафчиева съчлени българска дума за утопия. "Несбъдница".

Свети Томас Мор е закрилникът на политиците, които ни рисуват утопии и несбъдници. Мечтата на Личо за порше не се сбъдна.