И като заваляха подаръци от Брюксел, та цяло полугодие. Няма край щедростта на Европейската комисия (ЕК) към правителството на Сергей Станишев, което въпреки критикуващите го еврократи запази топли чувства към председателя на ЕК Жозе Барозу. Сякаш обладано от Стокхолмски синдром (любов към мъчителите) то подкрепя енергично Барозу за втори мандат. Не го спира и социалистическата солидарност, която очертава фронт срещу португалеца в новия Европарламент. Сега Станишев си събира дивидентите.

Още през февруари Барозу му даде знак, че ако се държи прилично, ще го остави да си доизкара мандата по живо по здраво. Тогава



ЕК написа най-милозливия си доклад



за България в обем от 5 страници (по една за всеки месец от изтеклото полугодие, ако се добави и заглавната страница). С обяснението, че това е само междинен технически доклад, Брюксел отложи критичните си бележки за юли, към които даваше отправка в последното изречение на февруарския си анализ за България: "През последните месеци не бяха издадени значими съдебни решения по знакови дела срещу организираната престъпност". С тази констатация ЕК намекна, че временно си е затворила устата, но не и очите за проблемите на страната, като й остави шанс да се поправи. Можеше да се очаква мобилизация на властта, за да избегне нови остри критики като в годишния доклад през юли 2008 г., придружени от нови финансови санкции.

Случи се точно обратното. Мафиотите не само не се изпокриха, нито отидоха на съд, а се наредиха на опашка да влязат в парламента и да преминат от дистанционно към ръчно управление на държавата. Което показва, че посланието от Брюксел през февруари не е било никакво предупреждение към властта, а е представлявало



оферта за сделка:



аз ви давам шанс да оцелеете, вие ми давате рамо за нов мандат. Не може да се отрече, че Станишев има тънък усет в международните отношения. Той напипа главната слабост на Барозу - неговата склонност да подчинява принципите си на своя кариеризъм, за което парижкият в. "Монд" пусна в средата на юни обширна статия под заглавие "Хамелеонът Жозе Мануел Барозу". Тя бе преведена сбито във в. "Сега" на 16 юни, като заглавието бе смекчено от любезност - "Жозе Мануел Барозу е майстор на политическите мутации".

Френският всекидневник, който по-отдавна от българските издания следи брюкселските потайности, всъщност написа онова, което у нас първоначално предизвикваше недоумение, а сетне започна да се превръща във възмущение. Защо Еврокомисията е толкова непоследователна и сама гази правилата, заради които наказва България? Тя стана свидетел на съдебните трикове по делата, взети на пряк отчет от нея, и въпреки това



окуражи властите, че не рискуват нищо



В средата на май бившата еврокомисарка по регионалната политика Данута Хюбнер размрази 115 млн. евро по програма ИСПА за магистрала "Люлин", точно след като бившият пътен шеф Веселин Георгиев разигра пред съда, комбинирано с някои от аверите си, сценката "болен здрави носи", колкото да отложи делото си - засега за септември. Уж парите бяха спрени заради страховития "системен проблем" (който на брюкселски език означава липса на ефективна система за разкриване и наказване на нарушителите), но ЕК потвърди, че приятел в нужда се познава и направи щедрия си жест точно преди изборите за Европарламент на 7 юни. За да послужи той повторно на властта и преди парламентарните избори на 5 юли, г-жа Хюбнер обеща лично да открие готовата 5-километрова отсечка от магистралата на 18 юни. В последния момент обаче тя се разколеба, защото разбра, че не е толкова престижно да пусне автомобилен поток до село Мало Бучино. А и след избирането си за евродепутат реши да не кандидатства наново за комисар в друг екип на Барозу, което я освободи от допълнителен срам заради него.

Тя отмени посещението си, но точно на 18 юни се разбра какъв подарък е готвела да донесе на правителството - официално съобщение за размразяване на 1.25 млрд. евро за пътища по оперативните програми. Това са парите, за които цяла година тройната коалиция отричаше, че са пратени във фризера. Разбира се тяхното отпускане продължава да е обвързано с условието контролната система да заработи, което ги прави все така недосегаеми, но пропагандната цел бе постигната. И без г-жа Хюбнер правителството се самообслужи, като се позова на писмо за размразяване на парите от подчинената й доскоро Генерална дирекция "Регионално развитие", с което създаде впечатление, че според Брюксел властта вече заслужава доверие (т.е. преизбиране).



Но това не е всичко,



както се казва за подсилване на ефекта от търговската (и политическата) реклама. Точно на 18 юни Софийският градски съд спря делото за източването на 7.5 млн. евро от програма САПАРД срещу бизнесмена Марио Николов и още осем души. Причината бе кандидат-депутатският имунитет на подсъдимия Иван Иванов, който съобразително се записа в листата на "Лидер". Примерът на дупнишките "братя Галеви" се оказа заразителен. Министърът по европейските въпроси Гергана Паси се притесни, че в следващия доклад на ЕК може да бъде разработена нова тема, наречена "Галевизация на България", но Брюксел пак се притече на помощ. На 22 юни ЕК обяви чрез Сесилия Малстрьом - министър по европейските въпроси на Швеция, която от 1 юли поема председателството на ЕС, че докладът се отлага за септември, за да не се внася смут в периода около изборите и след това - когато ще се съставя ново правителство на България. На това се казва



двойна благодарност за стореното добро



Фактически Барозу дава шанс на тройната коалиция да оцелее въпреки грубите й машинации, като спестява на избирателите напомняне на истината за нейния образ в Европа.

Въпросът е дали онова, което е добро за управляващите у нас и за шефа на ЕК, отговаря на представите на българските и европейските граждани за функционираща демокрация. Сделката "ти на мене - аз на тебе" е чиста проба търговия с влияние. Тя не прави чест преди всичко на Брюксел, защото именно той имаше претенцията да учи България на добро поведение по европейски стандарти. Ако ще я караме по българските стандарти, може да поканим Барозу на Боровец да изкара курс за повишаване на квалификацията, какъвто мина преди две години неговият бивш комисар по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини. Това ще му гарантира най-малкото нов орден "Стара планина" първа степен - този път за заслуги към евроинтеграцията на България. Предишният орден му бе даден през март 2008 г. заради спасяването на българските медици в Либия, а Фратини бе отличен този месец със същия орден точно заради европейските си заслуги към България. Което показва, че по българския стандарт Фратини е по-голям европеец от Барозу. Поне досега.