За Гергана Гечева, уволнена при закриването на най-голямото предприятие за хартия в България този месец, ситуацията е ясна. "Този град умира. Промяната трябва да започне от върховете", казва тя.

48-годишната жена от 30 години работи във фабриката за хартия в Стамболийски и сега собственикът й, базираната в Южна Африка компания "Монди", я затваря, защото глобалната рецесия е ударила търсенето. Предприятието е създадено през 1957 г. и непряко осигурява работни места за една трета от населението на бедния град с население от 12 000 души в Тракийската низина.

В навечерието на парламентарните избори в малките градове в цяла България историята се повтаря: чуждестранните компании си събират багажа и се изнасят от един от най-новите, най-бедни и най-отдалечени краища на Европейския съюз.

"Никой не е мислил, че ще стигнем дотук", казва Гечева в опустелия двор на фабриката в Стамболийски, чиято тишина е прекъсвана само от звука на преминаващия влак.

В града, развиван като център на хранително-вкусовата промишленост през 30-те години, единственият голям работодател - консервната фабрика от комунистическо време, затвори врати преди десетилетие.

Хората в Стамболийски и икономистите обвиняват правителството и неговата некомпетентност за това, че България не е подготвена за кризата, няма развита промишленост и е оставена на милостта на производители и предприемачи, които постоянно са в движение. Твърдят, че България е уязвима, защото не се е възползвала от доскорошния икономически бум, за да развие инфраструктура и да се справи с корупцията и организираната престъпност.

Притокът на чужди капитали се е свил наполовина до 995 млн. евро за първите 4 месеца в сравнение с м.г. Китайски и близкоизточни инвестиции се появяват тук-там, но икономистите прогнозират, че преките чужди инвестиции ще се свият поне наполовина до 3-3.5 млрд. евро за цялата година.

Воденото от социалистите правителство в страната, което според проучванията на общественото мнение ще загуби изборите на 5 юли, твърди, че безработицата, която в момента е 7%, ще остане под 10 процента. Кабинетът е уверен, че годините на стриктна фискална политика и натрупването на валутни резерви в размер от 22.7 млрд. лева, или над 30% БВП, ще омекотят удара по икономиката. Но всеки месец около 5000 души губят работата си и анализатори предупреждават, че следващото българско правителство е изправено пред риска да търси заем от МВФ по подобие на Румъния, Унгария и Латвия.

"В момента няма спешна нужда да се търсят пари..., но очевидно на макроикономическо ниво нещата не са толкова добри", казва Ларс Кристенсен, икономист в Данске Банк.

Гневът от провалите на водената от социалистите коалиция в момента доминира обществения дебат и се очаква изборите да дадат властта в ръцете на опозиционната партия ГЕРБ на кмета на София Бойко Борисов. Анкетите сочат, че 80% от 7.6-милионното население на България иска правителството да си ходи. "Хората се страхуват", казва 46-годишната Соня Чаталова, която също е работела във фабриката за хартия в Стамболийски. "Сърдити сме на политиците, че позволяват да се отнасят така с нас".

Някои анализатори твърдят, че една трета от 150-те хиляди, наети в текстилната промишленост, където годишният оборот е 2.5-3 млрд. евро, ще загубят работата си тази година, защото инвеститорите търсят евтина работна ръка в страни като Молдова и Украйна. Строителството, търговията с недвижими имоти и финансовите услуги, които привлякоха преобладаващата част от 6-те млрд. евро годишни чужди инвестиции за последните 4 г., са в застой.

Дефицитът по текущата сметка си остава на опасното ниво от 22% от БВП, един от най-високите в ЕС, а годините живот на евтин кредит доведоха до недостиг на пари в брой. Ако София се принуди да похарчи валутните си резерви за покриване на дефицита, България вероятно ще бъде принудена да се откаже от обвързването на лева към еврото, смятано от мнозина за гаранция за икономическата стабилност.

Според наблюдатели София трябва да предложи реалистични обещания за подобряване на инфраструктурата и да покаже резултати в борбата с корупцията, за да си върне доверието на Брюксел, откъдето да деблокират ползването на над 11 млрд. евро от еврофондове и привлече отново инвеститори.

В друг материал "Ройтерс" изтъква, че след падането на комунизма през 1989 г., България не можа да изгради нито една пътна артерия, която да я свърже с някоя от съседките й Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, показва статистиката. Ето и списъкът на инфраструктурните провали:



ПЪТИЩА И ЖЕЛЕЗНИЦИ

- Съвременните магистрали представляват само 2% или 418 км от националната пътна мрежа, чиято дължина е 19.425 км.

- Две последователни правителства се провалиха в обещанията си за изграждането на магистрала "Тракия", свързваща столицата София с черноморското пристанище Бургас. От 368-километровото трасе са построени и използваеми едва 173 км.

- От 443-километровата магистрала "Хемус" са изградени само 125 км, тя трябва да свърже София с Варна .

- Магистрала "Струма" от столицата до границата с Гърция трябваше да бъде готова за лятната олимпиада в Атина през 2004 г., но още се строи. Пусковият й срок е отложен чак за 2020 година. Изградени са само 24 км от 156-километровата "Струма".

- Магистралата "Марица" трябва да свърже магистрала "Тракия" с българо-турската граница. Дължината й е 114 км, от тях са готови само 5 км, строи се 60-километров участък.

- Пътищата първа и втора класа представляват 36%, или 6996 км от националната пътна мрежа.

- Третокласните пътища са 11 748 км, но 37% от тях са в лошо състояние.

- България се нуждае от 6.5 млрд. лева, за да модернизира остарялата си железопътна мрежа до 2013 г. Над половината от влаковите композиции са с над 20-годишна давност.



ВОДОПРОВОДНАТА И ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МРЕЖИ

- България се нуждае от 9.5 млрд. евро за изграждане на нова водопроводна мрежа и язовири, които да облекчат недостига на водни ресурси. Експертите твърдят, че средното пилеене на водни ресурси достига 60%.

- Националната водопроводна система е с дължина 70 000 км. Трябва да бъдат сменени тръби с дължина 50 000 км, тяхната средната възраст е около 50 години.

- 152 569 км електросъоръжения с нисък и среден волтаж са изградени преди 30 години.

- Голям брой планински села нямат ток и не са свързани с локалните електросистеми.



ТЕЛЕКОМИ

- 25% от българските домакинства са имали интернет през 2008 г. Това е с 19% повече от предишната година, но пак е най-ниското равнище за ЕС, където средното равнище е 54% в домакинствата.

- Близо 43% от българите използват компютри, това е увеличение с 6% от предходната година.

- В близо 500 градове и села от общо 5300 няма стационарни телефони.

Източници: Национален статистически институт, Национална агенция за пътна инфраструктура, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, компании, CEZ, EVN и E.ON