Човек може да се изуми колко фокуси владеят българските банки и как умеят да представят свръхскъпите си кредити като най-изгодното предложение на пазара. Срещат се и такива уникати като например кредит на една от големите банки, чиято лихва е 12.95%, но заедно с таксите и комисионите става 28.35%. В пари това означава, че за 2 години клиентът, взел на заем 3000 лв., ще трябва да върне на банката 3802.77 лв.

Икономистите и банкерите сигурно ще намерят стотици обяснения, за да докажат, че няма нищо ненормално в това. А на клиента му остава само да се довери, защото за прозрачност при лихвообразуването по кредитите у нас трудно може да се говори.

Образуването на лихвата е



една от най-строго пазените тайни



Някои трезори формират лихвата например от "EURIBOR + надбавка". EURIBOR е средната лихва, при която банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро, т. е. това не е основна лихва, която да се определя "политически" от някоя централна банка, а би трябвало да е пазарен показател. Така ако EURIBOR се вдигне с 1%, то и лихвата по кредита на българина трябва да скочи с толкова.

През последните месеци обаче EURIBOR-ът падна драматично. На 30 септември м.г. 3-месечният EURIBOR беше 5.27%, а на 5 юни е вече 1.26%. Родните банки обаче, вместо да свалят също лихвите, направиха завой на 180 градуса и промениха офертите си. Сега вече лихвата е "EURIBOR + надбавка, но не по-малко от 9%" например. Т.е. лихвата може само да расте, но не и да пада.

За да обяснят защо вече не зачитат EURIBOR, банките започнаха да обясняват как този и други показатели, включително българският основен лихвен процент (ОЛП), вече изобщо не отразяват истинската цена, на която трезорите получават ресурс. От Пощенска банка обясниха пред "Сега", че макар EURIBOR-ът да е около 1.3%, цената, на която българските банки привличат ресурс в евро, е над 6% годишно. Но дори това да е вярно, остава без отговор въпросът как допреди половин година лихвените показатели отразяваха реалната ситуация на пазара, а сега са просто нищо незначещи цифри.

Освен това с все пак ясните EURIBOR, SOFIBOR и LIBOR работят само част от банките. Останалите са въвели сложни механизми за изчисления. Например лихвата включва т. нар. "базов лихвен процент", който се определя от всяка банка на базата на цената на ресурса, рисковата премия и т. н. плюс надбавка.

"През последните месеци се отчита промяна в начина на образуване на лихвите за крайните клиенти - пазарните коефициенти като EURIBOR се заменят с базов лихвен процент", потвърдиха от консултантската компания "Рапид Файненс". Тук вече правила няма и единственият гарант за разумно ниво на лихвата е конкуренцията.



Промяна на политиката



"Достъпът до международните капиталови пазари е силно ограничен и банките си набавят ресурс от вътрешния пазар чрез привличане на депозити. Намаление в нивата на лихвите у нас можем да очакваме тогава, когато международните финансови пазари започнат отново да функционират нормално и банките възобновят кредитирането помежду си", обяснява изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин.

Но освен от глобалните причини за високите лихви, човек никога не е застрахован и от дребни технически хитринки, които да бръкнат в джоба му. Най-добре е сам да си смята лихвите, погасителния план, месечните вноски, защото не е изключено банката да обяви една лихва, а погасителните вноски да са сметнати върху по-висок процент.

"Има банки, които обявяват лихвите по кредитите върху 365 дни в годината, а финансовата година има 360 дни. Това означава, че ако лихвата е 10%, то само заради тази особеност тя се качва реално на 10.14%", обяснява финансист. Практиката е богата и на куриози като например "неактуализиран калкулатор" на служителките в банковите офиси. "Служителката ми съобщи, че вноската ще ми бъде 149.92 лв., а на калкулатора на сайта на същата банка излизаше сумата 147.24 лв. След като попитах защо се получава разминаването, служителката ми каза, че калкулаторът й не бил актуализиран", разказа бдителен гражданин.



Риск печели



Заради високите лихви и хитрините на банките у нас българинът отдавна се интересува от атрактивните цени на заемите на Запад. Но за българските граждани все още е почти невъзможно да вземат заем за покупка на жилище у нас от банка в Испания или Германия. Причината е, че чуждите банкери не могат да преценят риска, който носи българският клиент и местният пазар. Трудно е също да се оцени правилно стойността на имота, който служи като обезпечение, не са леки и процедурите по принудителното събиране на кредита, ако се стигне до там. А всичко това влияе върху образуването на лихвата.

"По принцип има опция за получаване на заем от чужбина, но тя трудно би била по-изгодна за наши граждани и фирми", обясняват от УниКредит Булбанк. Дори лихвите там да са по-ниски, банката ще добави рискова премия за българския клиент и в крайна сметка лихвата му отново ще е по-висока.

Всъщност подобна е съдбата и на много хора от Източна и Централна Европа. Българските лихви са почти еднакви с тези в Румъния, показва проверка в румънския финансов портал http://www.finzoom.ro. А северната ни съседка изпитва по-големи проблеми с финансовата си стабилност и в това отношение е по-рискова. Но един двугодишен потребителски заем от 1500 евро в еврозоната може да се вземе за лихва от 7.44%, в Румъния - срещу най-малко 9.47%, докато в България - срещу поне 10% лихва. При такъв заем за 2 години европеецът ще трябва да върне средно 1629 евро, българинът - минимум 1691, румънецът - поне 1698 евро, а турчинът - най-малко 1751 евро, сочат данните на Европейската централна банка и http://www.finzoom.ro.