Екипажът на "Аполо 11" - астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин "Бъз" Олдрин (от ляво на дясно). |
В началото на 1961 г. от НАСА предлагат на президента Джон Кенеди да приеме програмата за полет на човека на Луната като основен приоритет на космическата политика. Но планираните разходи възлизали на огромна сума (в началото на 70-те години за програмата били похарчени 24 млрд. долара, които днес се равняват на 120 млрд. долара). При тази ситуация Вашингтон се нуждаел от моралната подкрепа на обществото.
На 25 май 1961 г. в обръщение към Конгреса и американския народ президентът Кенеди обявява за цел на нацията осъществяването на управлявана експедиция до Луната в рамките на текущото десетилетие. Той поема изцяло отговорността за това решение. Конгресът отделя необходимите средства. Тъй като обществеността има право на информация, необоснованото засекретяване на програмата било изключено. Нейните генерални технически решения, етапи и основни резултати са публични.
На 16 юли 1969 г. в 13:32 ч. по Гринуич от космическата площадка на Кейп Канаверал, щата Флорида, излита "Сатурн 5", който извежда в орбита космическия кораб "Аполо 11". В екипажа са Нийл Армстронг - командир, Майкъл Колинс - пилот на командния блок, и Едвин Олдрин - пилот на лунната кабина. Всички астронавти били професионални летци - Армстронг и Олдрин участвали в Корейската война.
Полетът към Луната преминал без съществени проблеми. От три от предвидените корекции на траекторията била необходима само една. На четвъртия лунен ден зад илюминаторите се появила огромна полуосветена сфера, заемаща по-голямата част от небето.
В предвиденото време с помощта на двигателя на командния блок "Аполо 11" бил приведен от междупланетната траектория в окололунна орбита на височина 120 хиляди метра. Полетът по тази орбита бил извършен за 20 часа. След това командният център в Хюстън дал разрешение за разделяне. Оставащият в модула на екипажа Майкъл Колинс натиснал копчето с надпис "разделяне"; командният блок и лунният космически апарат се разделили. От психологическа гледна точка този момент е много важен. Двамата астронавти останали в лунохода, който не бил приспособен за връщане на Земята. Сега всяка извънредна ситуация, изключваща възможност за скачване на лунохода с командния блок, неминуемо би имала катастрофални последици.
Армстронг активира програмата на бордовия компютър и се включват спирачките.
До прилуняването остават малко повече от 12 минути.
На височина хиляда метра се разбира, че избраните ориентири са останали назад, а малко по-късно става ясно, че компютърът насочва лунохода към кратер с диаметър около 200 метра, пълен с камъни с размер до 3 метра. Екипажът преминава на полуавтоматичен режим на кацане: бордовият компютър управлява само вертикалната скорост, а Армстронг контролира ръчно хоризонталните движения и положението на лунохода в пространството. Изборът на място за кацане зависел от професионализма на командира.
Посредством ръчни маневри Армстронг осъществява успешно прелета на апарата през опасната зона с кратера и камъните. На финалния стадий от кацането газова струя от двигателя вдига облак прах на височина 20 метра, който попречил на визуалното наблюдение. При изключването на двигателя прахът паднал веднага на повърхността: поради липсата на атмосфера на Луната микроскопичните прашинки и тежките предмети падат с една и съща скорост.
В момента на прилуняването пулсът на Армстронг бил 156 удара в минута. Три минути след кацането астронавтите били в постоянна готовност за аварийно излитане, ако повърхността поддаде и опорите започнат да потъват, или ако наклонът на мястото се окаже повече от 30 градуса. Но луноходът стоял устойчиво. Армстронг съобщава за кацането в командния център.
Часът е 20:17 ч. по Гринуич на 20 юли 1969 г.
Шест часа по-късно астронавтите обличат скафандрите и разхерметизират модула за излитане. Армстронг отворя люка, слиза на повърхността на Луната и прави първата стъпка. Той произнася в ефира прочутата си фраза: "Това е малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството!"
Екипажът носи на Луната плакети в памет на загиналите американски астронавти Грисъм, Уайт и Чафи и на съветските космонавти Гагарин и Комаров, а също и капсула с послания от държавните глави на 74 страни върху микрофилм.
След половин час на повърхността слиза Олдрин. Той опитва различни методи на движение. Продължителността на пребиваването на двамата на повърхността на Луната е два часа. За това време астронавтите са се отдалечавали от кабината на не повече от 30 метра.
Програмата на полета предвижда 22 часа пребиваване на Луната. От тях 7 са отделени за сън, което е наблюдавано от лекари на Земята. В модула за излитане няма кресла - по време на полета астронавтите се застопоряват с помощта на поддържаща система, а по време на почивката на Луната в кабината разпъвали хамак.
След съня започнали да се подготвят за обратния полет.
Излитането от Луната е отделен проблем
Модулът, от който трябвало астронавтите да излетят, можело и да не е особено устойчив - всичко зависело от релефа на местността. Затова американските инженери решили сложна техническа задача - създали двигател, който набира скорост за една трета от секундата.
След излитането от Луната най-близка цел става модулът с Колинс на борда. Излизането от орбитата, приближаването и съединяването с командния блок преминали по план. Към този момент в контейнера на модула за излитане имало само 18 кг гориво, което е недостатъчно за втори опит за съединяване, ако първият се окаже неуспешен.
Когато "Аполо 11" се доближава до Земята, в определения за кацане район имало буря и мястото за приводняване е променено. Модулът с екипажа от астронавти се приводнява в Тихия океан. Качват ги на патрулиращия в района самолетоносач "Хорнет" и ги настаняват в карантинен фургон, в който прекарват 17 дни. Не са открити лунни микроорганизми и на 13 август се провежда тържествена вечеря на завърналите се астронавти.
Изстрелването на човек към повърхността на Луната е наблюдавано от над половин милиард телевизионни зрители по цялата Земя. Този рекорд е счупен само четири години по-късно от хавайския концерт на Елвис Пресли през 1973 г., който е гледан от милиард души. Освен това по време на лунната експедиция се е състоял най-скъпият телефонен разговор в историята на човечеството - президентът Никсън лично разговарял с астронавтите от Овалния кабинет. Експедицията до Луната буквално побърква света.
И почти веднага след това се появява теорията, че полетът на Луната не е нищо повече от фалшификация. (по материали от чужди медии)
Триумф или измама
Американците обожават версиите, че всичко случващо се не е това, което е
Преди 40 години Нийл Армстронг стана първият човек, който стъпи на Луната, което бе проследено от милиони хора по тв. Но и до ден днешен има много скептици, които са убедени, че всичко е било спектакъл и сцените са заснети във филмово студио. Масло в огъня наля и излезлият през 1978 г. много популярен филм "Кеприкорн 1", който е познат и на българския зрител. Това е история за американски астронавти, които трябва да излетят на мисия за Марс, но в последната секунда са изведени от кораба. По-нататъшният полет и кацането на Червената планета са имитирани с помощта на телевизията. Тази версия доби доста голяма популярност сред зрителите, особено сред американската аудитория, която е много податлива на различни "теории за конспирацията".
Практически всяко значително събитие в САЩ веднага започва да се обяснява с някакъв заговор, като правило ръководен от правителство в сянка или мощни икономически групировки. Съществува дори легенда, че режисьорът на филма Питър Хаймс искал да "изпрати" своите герои на Луната, защото пустинята в Калифорния много приличала на лунната повърхност, но бързо го убедили да не прави това.
Един от хората, които твърдят, че всичко е било просто шоу, е
историкът Роджър Лауниус от музея "Смитсониън" във Вашингтон
Всяка седмица той застава пред публиката, като зад гърба му е точното копие на космическия апарат Eagle (орел), с който Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната на 20 юли 1969 г. Много от зрителите са като хипнотизирани от разказа, че всичко е шоу, спретнато във филмово студио в Холивуд. "Ние, американците, просто обожаваме подобни теории на конспирацията", признава Лауниус. Например терористичните атаки от 11 септември 2001 г. са дело на правителството на САЩ, президентът Барак Обама всъщност не е истински американски гражданин, а зад убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г. стоят тъмни сили от военнопромишления комплекс. Дали това не се дължи на традиционното подозрение от страна на американците срещу всякакви авторитети?
Книгата на Бил Кейсинг, която разтресе обществеността през 1976 г., е с гръмкото и дълго заглавие "Ние никога не сме кацали на Луната - лъжата за 30 млрд. долара" (We never went to the Moon - America's Thirty Billion Dollar Swindle). Не трябва да се забравя, че това бе времето на скандала "Уотъргейт", който свали президента Ричард Никсън, краят на Виетнамската война и лъжите на ЦРУ, свързани с нея. Много граждани повярваха на новите твърдения за Луната. През 2001 г. американската телевизия "Фокс нюз" излъчи предаване, посветено на тази теория. Оказа се, че след толкова години около 10% от зрителите вярват на "лъжата за Луната". "В момента около 6% от населението на САЩ вярват на тези твърдения", твърди Лауниус. Аргументите на критиците започват задължително с "развяващото се знаме", през "фалшивите сенки" до "фалшивите звезди" на телевизионните кадри. Основната теза пък е, че с техниката през 60-те години на миналия век не е било възможно кацане на Луната.
И тъй като САЩ губят състезанието за космоса,
след като СССР изпратиха първия човек в околоземна орбита - Юрий Гагарин през 1961 г. , били принудени да извършат грандиозната лунна измама. Най-известният аргумент за тази теория си остават съмненията около американското знаме на Луната. След като стъпват на планетата, Армстронг и Олдрин забиват знамето на САЩ и на телевизионните кадри се вижда как то се започва "да се развява от вятър", което на Луната е невъзможно, защото няма атмосфера. На записа на НАСА също така не се виждат звезди. От агенцията отговарят: "Причина за това е лошата светлина, която е повлияла на кинолентата. Феномен, който е познат на всеки фотограф на Земята". Остава и въпросът с "фалшивите сенки", защото на лентата на НАСА обектите и хората нямат паралелни сенки. Специалистите заявяват, че това се дължало на специфичната повърхност на Луната, заради което няма 100%-но отражение на сенките.
На сайта на космическата агенция на САЩ има много аргументи против теориите, че всичко е измислица. Има и редица документи, които доказват по категоричен начин, че полетът наистина се е състоял. Много независими експерти са потвърдили фото- и видеоматериалите, които засягат този полет. Но мнозина все пак искат да вярват, както е казал полският майстор на афоризмите Йежи Лец, че "в действителност всичко е съвсем не така, както наистина."
Практически всяко значително събитие в САЩ веднага започва да се обяснява с някакъв заговор, като правило ръководен от правителство в сянка или мощни икономически групировки. Съществува дори легенда, че режисьорът на филма Питър Хаймс искал да "изпрати" своите герои на Луната, защото пустинята в Калифорния много приличала на лунната повърхност, но бързо го убедили да не прави това.
Един от хората, които твърдят, че всичко е било просто шоу, е
историкът Роджър Лауниус от музея "Смитсониън" във Вашингтон
Всяка седмица той застава пред публиката, като зад гърба му е точното копие на космическия апарат Eagle (орел), с който Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната на 20 юли 1969 г. Много от зрителите са като хипнотизирани от разказа, че всичко е шоу, спретнато във филмово студио в Холивуд. "Ние, американците, просто обожаваме подобни теории на конспирацията", признава Лауниус. Например терористичните атаки от 11 септември 2001 г. са дело на правителството на САЩ, президентът Барак Обама всъщност не е истински американски гражданин, а зад убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г. стоят тъмни сили от военнопромишления комплекс. Дали това не се дължи на традиционното подозрение от страна на американците срещу всякакви авторитети?
Книгата на Бил Кейсинг, която разтресе обществеността през 1976 г., е с гръмкото и дълго заглавие "Ние никога не сме кацали на Луната - лъжата за 30 млрд. долара" (We never went to the Moon - America's Thirty Billion Dollar Swindle). Не трябва да се забравя, че това бе времето на скандала "Уотъргейт", който свали президента Ричард Никсън, краят на Виетнамската война и лъжите на ЦРУ, свързани с нея. Много граждани повярваха на новите твърдения за Луната. През 2001 г. американската телевизия "Фокс нюз" излъчи предаване, посветено на тази теория. Оказа се, че след толкова години около 10% от зрителите вярват на "лъжата за Луната". "В момента около 6% от населението на САЩ вярват на тези твърдения", твърди Лауниус. Аргументите на критиците започват задължително с "развяващото се знаме", през "фалшивите сенки" до "фалшивите звезди" на телевизионните кадри. Основната теза пък е, че с техниката през 60-те години на миналия век не е било възможно кацане на Луната.
И тъй като САЩ губят състезанието за космоса,
след като СССР изпратиха първия човек в околоземна орбита - Юрий Гагарин през 1961 г. , били принудени да извършат грандиозната лунна измама. Най-известният аргумент за тази теория си остават съмненията около американското знаме на Луната. След като стъпват на планетата, Армстронг и Олдрин забиват знамето на САЩ и на телевизионните кадри се вижда как то се започва "да се развява от вятър", което на Луната е невъзможно, защото няма атмосфера. На записа на НАСА също така не се виждат звезди. От агенцията отговарят: "Причина за това е лошата светлина, която е повлияла на кинолентата. Феномен, който е познат на всеки фотограф на Земята". Остава и въпросът с "фалшивите сенки", защото на лентата на НАСА обектите и хората нямат паралелни сенки. Специалистите заявяват, че това се дължало на специфичната повърхност на Луната, заради което няма 100%-но отражение на сенките.
На сайта на космическата агенция на САЩ има много аргументи против теориите, че всичко е измислица. Има и редица документи, които доказват по категоричен начин, че полетът наистина се е състоял. Много независими експерти са потвърдили фото- и видеоматериалите, които засягат този полет. Но мнозина все пак искат да вярват, както е казал полският майстор на афоризмите Йежи Лец, че "в действителност всичко е съвсем не така, както наистина."
Годишнината като трик за привличане на клиенти
По повод 40-годишния юбилей НАСА ще пусне автентични видеозаписи от събитието.
"Моторола" ще отбележи събитието с пускането на пазара на юбилеен мобилен телефон - Aura Celestial Edition. Първият екземпляр от него ще бъде подарен на Нийл Армстронг. В модела са включени снимки, картички, видео и аудиозаписи от експедицията на Луната. Цената му още не е обявена.
79-годишният "Бъз" Олдрин - част от екипажа на кораба - ще участва в новата рекламна кампания на "Луи Вюитон", производител на чанти. Тя е вдъхновена от лунната експедиция и концепцията й е свързана с наподобяване на обстановката на Луната.
Списание New Scientist пък обяви конкурс - целта е участниците да познаят първата реплика на Нийл Армстронг след кацането му на Луната. Конкурсът се проведе на сайта на списанието и вече е затворен, а победителите ще бъдат обявени на 18 юли.
"Моторола" ще отбележи събитието с пускането на пазара на юбилеен мобилен телефон - Aura Celestial Edition. Първият екземпляр от него ще бъде подарен на Нийл Армстронг. В модела са включени снимки, картички, видео и аудиозаписи от експедицията на Луната. Цената му още не е обявена.
79-годишният "Бъз" Олдрин - част от екипажа на кораба - ще участва в новата рекламна кампания на "Луи Вюитон", производител на чанти. Тя е вдъхновена от лунната експедиция и концепцията й е свързана с наподобяване на обстановката на Луната.
Списание New Scientist пък обяви конкурс - целта е участниците да познаят първата реплика на Нийл Армстронг след кацането му на Луната. Конкурсът се проведе на сайта на списанието и вече е затворен, а победителите ще бъдат обявени на 18 юли.
Космическият кораб "Аполо 11" е изстрелян към Луната на 16 юли 1969 г., а двама от тричленния екипаж кацат на нея на 20 юли. |
"Една малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството!" е знаменитата фраза, произнесена от Армстронг. Първата крачка той прави с левия крак. В момента Армстронг е на 79 години. |