Йордан Христосков е роден през 1951 г. в с. Христо Милево, Пловдивско. Завършил е статистика. От 1991 до 1994 г. е бил зам. социален министър. Социален министър в кабинета на Ренета Инджова. От 2000 г. допреди 2 месеца беше управител на НОИ.

-------------



- Г-н Христосков, ГЕРБ обяви, че осигурителната тежест ще намалее с 5%, за да останат повече пари в бизнеса и да се запазят работни места. Има ли обаче накъде още да се свалят осигуровките у нас?

- Не съм против намаляването на вноските, особено в ситуация на криза. Но съм против безусловното им намаляване - да се разчита на автоматизма, че щом намалиш осигурителните вноски, бизнесът ще реагира адекватно и ще запази, или ще създаде нови работни места, ще увеличи заплатите, ще въведе нови технологии или че ще изсветлее икономиката. Практиката показа, че това, ако изобщо се случва, е в много по-скромни мащаби от онова, което предварително е обещано. Брутният вътрешен продукт, произведен от сивия сектор, продължава да бъде между 25 и 30%. Продължава сивата заетост. Не се подобри конкурентноспособността. Очакваше се с тези 10 млрд. лв., които се освободиха при предното намаление на осигурителната тежест, да се изчистят задълженията между бизнеса. Напротив - БСК показва, че взаимните задължения между бизнеса и към банките са 140 млрд. лв. Преди няколко години бяха 40 млрд. Не се погасиха задълженията към държавата. Те продължават да растат.

- Какви условия трябва да се поставят при намаляването на осигуровките?

- Например с издължаване на стари задължения. Това намаление да важи само за онзи, който е коректен към хазната. Да се постави условие за запазване на работните места, за ненамаление на заплатите. Защото от подобни мерки досега в бизнеса бяха освободени огромни суми - над 10 млрд. лв., но много малко от тях отидоха точно за такива цели - за нови работни места, увеличения на заплати, инвестиции в човека и т.н. Пазарните механизми насочиха по-голямата част от тези пари към строителството, туризма, към нови хотели. Това създаде ирационален растеж на икономиката, който няма бъдеще. Голяма част от тези пари са преотстъпени на бизнеси, които нямат перспектива. Ако ние непрекъснато чрез осигурителни вноски, чрез други механизми поддържаме целия бизнес, а не онзи, който има бъдеще, значи продължаваме агонията. Типичен пример е "Кремиковци". За комбината са отстъпени стотици милиони левове с намалението на осигурителните вноски, а той продължава да затъва.

- Как намалението на вноските може да стане най-безболезнено?

- Това е втората част от нещата - кои вноски да се намалят. Смятам, че трябва да се помисли дали допълнителните 2% в здравното осигуряване са необходими сега. Голяма част от това увеличение от 6 на 8 % от началото на годината на практика отива в един резерв, който сега не се ползва. Идеята на НДСВ и на ДПС беше догодина да се създадат фондове, конкуренция на здравната каса. И тогава тези допълнителни суми да бъдат използвани. Аз съм сигурен, че новото правителство ще има много по-радикални идеи за резерви в здравната система. Само че то не може да ги въведе веднага. Следователно, трябва да се помисли този резерв необходим ли е или не в момента.

- Има предложения да се намалят временно от 5 на 3% вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като се има предвид, че пенсионните фондове в ситуацията на криза са на загуба.

- Идеята на БСК за допълнителното пенсионно осигуряване имаше два варианта. Говореше се за нулева година, но това не е добър вариант. Ако освободим работодателите или работниците да не правят вноска в него, това ще бъде удар върху капиталовото осигуряване, което всички десни партии подкрепят. И освен това то ще се стовари върху гърба на осигурените, на младите хора, защото така или иначе тази създадена пенсионна индустрия трябва да функционира през това време. Вашите пари трябва да бъдат управлявани. Дружествата имат тези разходи и като остават без единия от приходите си - такси върху вноските, ще се опитат по друг начин да ги покрият. Но би могло наистина да се намали временно - с до 2%.

Друг резерв са осигуровките в допълнителното осигуряване в професионалните фондове за ранно пенсиониране. Те са главно за работещите в тежките отрасли. Сега вноската е 12% за I категория труд и 7% за II категория. Но така или иначе срокът на ранното пенсиониране чрез тези фондове ще бъде удължен, защото са свързани с отраслите, които са най засегнати от кризата - металургията, химията. Има много малко натрупани средства в тях. Реално за човек, който се е осигурявал почти през цялото време от 2000 г., когато се въведоха те, до 2010 г., когато трябва да започне пенсионирането чрез тях, ще има около 2000 лв. Сумата не стига за пенсиите и за една година. Т.е. намалението от 5% не бива да е само за сметка на фонд "Пенсии", както досега се правеше, а трябва да се помисли да бъде намалена временно вноската от няколко източника. Може и този 0.1% за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя" временно да стане нула.

- Все пак по-нисък процент на осигуровките намалява сериозно и притока на пари в общественото осигуряване. Как може да се компенсира дефицитът?

- Така е - всеки процент намалява приходите в общественото осигуряване с около 220 млн. лв., а в здравното - и с над 300 млн. лв. Част от тях могат да се компенсират с по-добрата събираемост, с по-добър контрол. Това, което Симеон Дянков предлага за връзка между НАП и митниците, е много добър вариант. Аз винаги съм казвал - не се борете с последствията в сивата икономика, борете се с причините, т.е. там, където се зараждат нелегитимните пари. Защото с летитимни пари работодателите не могат да плащат в пликове - те трябва да ги изпишат като разход. Трябва да има и засилен контрол на Главна инспекция по труда върху регистрацията на трудовите договори и нелегитимната заетост. В някои страни безработните се разписват всеки ден, и то в различни часове, за да не могат да работят нелегално. Във Великобритания контролните органи са в ролята на дознатели. Могат да следят, да доказват със свидетели и снимки, че някой работи нелегално. Води се дело, той губи всички социални придобивки.

По линия на разходите също могат да се направят икономии. Не да бъдат намалявани пенсиите и обезщетенията, а злоупотребите с тях. В областта на пенсиите злоупотребите са най-вече чрез експертните решения на ТЕЛК. Но в последните си дни парламентът, който си отиде, гласува глупости в Закона за здравето. На практика неутрализира контрола, защото каза - обжалва, не обжалва НОИ, пенсията се плаща. След това не се възстановява, ако пенсията отпадне. НОИ обжалва нищожен процент експертизи - някъде около 4000 - 5000. Но факт е, че половината от тях се променят - или изцяло отпадат, или влиза в по-ниска група. При всички случаи икономисаните пари са стотици пъти повече, отколкото разходите за поддръжка на лекарските екипи в НОИ, които играят ролята на супервайзор. Отделно, освен отменените решения на ТЕЛК, наличието на такава проверяваща институция играе превантивна роля. Много по-голям е броят на издадените експертни решения, отколкото са молбите за получаване на инвалидна пенсия. Защото едно експертно решение дава привилегии към 17-18 закона. Те ползват останалите привилегии, където няма контрол, а не идват да подадат за пенсии, защото ги е страх, че лекарите на НОИ могат да установят нарушения. Трябва засилен контрол и върху болничните. Според мен трябва да бъде разгледано и подоходното данъчно облагане.

- А самоосигуряващите се?

- На практика те също изпомпват социалното осигуряване, защото за гарантираната минимална пенсия от 136 лв. в момента минималният осигурителен доход трябва да бъде над 400 лв. А той е 240 лв. Трябва да се направят разчети - ти ще имаш гарантирана минимална пенсия, но минималният осигурителен доход трябва да бъде еди какъв си. Защото аз ще се осигурявам цял живот върху минималния осигурителен доход. Пенсията, която ще ми се изчисли, ще бъде, да кажем, 200 лв., а гарантираната минимална пенсия ще бъде 400 лв. Значи аз имам два пъти по-малък принос за това, което ще получавам. Всеки ще иска да бъде на тези релси.