Какво доживяват някои министри! Ако някой беше казал преди месец-два на Петър Димитров, че Бойко Борисов ще му нарежда да спира големи енергийни проекти, че и да му докладва, Димитров би избълвал най-големите словесни бисери от началото на кариерата си. Но ето - и това се случи.

Спокойно може да се каже, че със създаването на държавни мастодонти като Българския енергиен холдинг или Национална компания "Индустриални зони" министърът



доказа как се копае гроб на капитализма



Мегахолдингът, който обедини в едно държавните ТЕЦ-ове, НЕК, АЕЦ и мини, бе замислен от предшественика му Румен Овчаров като начин българската енергетика да излезе на регионалния пазар под формата на мощна компания. Смяташе се, че обединена, тя ще намери по-лесно финансиране за големите начинания като АЕЦ "Белене" и т.н. Само че докато стане действителност, дойде кризата и пари вече никой не дава. Затова сега холдингът се използва предимно за да се запушват финансовите пробойни в енергетиката. Както се разбра последните дни - и за да се трудоустроят верни другари за следващите 5 години. Договорите на ръководството на холдинга направо бият световните рекорди по социална защита - имат 3-годишен срок за предизвестие, т.е. ако някой иска да ги уволни, трябва да им брои заплатите за 36 месеца.

Преди 8 години Димитров бе с нищо незабележим депутат от БСП в 39-ото Народно събрание. Почти цялата му парламентарна дейност се свеждаше до това да клейми приватизацията от времето на Костов. А любимият му въпрос бе защо авиокомпания "Балкан" бе продадена на Гад Зееви? За един мандат го е задавал от трибуната може би 5-6 пъти. Нищо чудно Димитров да е автор на идеята за брадвата, посичаща самолет, от прословутия предизборен клип на БСП. Отива му да е той.

Но съдбата понякога има зловещо чувство за ирония и днес на Петър Димитров може да се зададат идентични въпроси - защо "Кремиковци" бе източен и стигна до несъстоятелност, при положение че държавата държи 25% от него? Или как така пловдивският бизнесмен Георги Гергов стана мажоритарен собственик на Пловдивския панаир, без да е имало приватизационна сделка?

Колкото обаче ще научим защо "Балкан" отлетя в небитието, толкова ще научим и какво направи ръководеното през последните две години от Петър Димитров министерство, за да спре агонията на металургичния гигант. Защото



нищоправенето в съчетание с много словесни бисери



е характерно за този министър на икономиката и енергетиката. Той е способен да удави публиката във фрази. 99% от тях са баналности, а останалите 1% - словесни бисери на лектор от дружество "Георги Кирков".

Като например изразът му, че "събирал газ по кьошетата" в разгара на газовата криза, когато искаше да покаже нагледно колко усилия полага да докара в България синьо гориво. Или простичкото му обяснение защо "Кремиковци" е на това дередже: "Не може на входа му да влиза 1 лев, а да излизат 40 стотинки".

Докато той и министерството му се оплитаха като пате в кълчища в казуса "Кремиковци" и Петър Димитров призоваваше прокуратурата да му свърши работата, се оказа, че е изпуснал срока да предяви претенции от името на държавата за паричната помощ, дадена на комбината. Затова сега държавата не е кредитор номер 1 и не може да направи нищо. Но истинските последици от това тепърва ще видим.

Министърът не обича да се занимава с "малките" проблеми. Той е по глобалните, досущ като в един стар виц. Мисълта му трудно може да бъде догонена, когато я пусне да препуска из необятната макроикономика. Така се роди прозрението отпреди две години, че румънците са причинили инфлацията у нас, защото твърде много пазарували в нашите магазини.

Няколко научни института още не са разгадали скритите смисли в обяснението му за твърде големия дефицит по текущата сметка: "Като искаш да си пуснеш брада, известно време изглеждаш небръснат. Така сега ние изглеждаме небръснати по текущата сметка".

В навечерието на учителската стачка - най-големия и дълъг протест от началото на прехода, министърът изненадващо предложи да въведе данък "образование", за да се съберат пари за тази сфера. Това стана на пресконференция малко преди 15 септември 2007 г., спешно свикана от премиера Сергей Станишев заради ескалиращите искания на учителите за увеличение на заплатите и реалната заплаха стачката им да отложи началото на новата учебна година. "Българинът е плащал за училище, когато не е имало и държава", аргументира се Димитров. Станишев се принуди да се разграничи още там, на място.

В средата на 2008 г., когато на мнозина се струваше, че чуждите инвестиции вечно ще се изсипват над България, Петър Димитров изтърси пред група бизнесмени в САЩ, че "Бог се върна в България, а за известно време беше напуснал райската природа". Впрочем той и сега обича да повтаря, че по време на сегашното правителство в страната са влезли 25 милиарда евро чужди инвестиции. Каква е точно неговата заслуга за това, никой не разбра.



Но дойде кризата, а Димитров широко затвори очи



пред признаците за икономическите неблагополучия. Негови съпартийци във Варна му обърнаха внимание върху тежкото икономическо положение. Без да му трепне окото, Димитров им отговори така: "Я вижте колко много коли има по улиците! И всеки шофьор се оплаква от скъпия бензин, а си е сложил по няколко джиесема на колана!". И продължи в този дух, заключавайки накрая, че "ние българите твърде много се самобичуваме". Естествено, това бе гарнирано със статистическите валерианчета, че през 2007 и 2008 г. икономическият ръст в България е бил по-висок от средния за ЕС. Което е вярно. Но за да догоним другите в ЕС, ние трябва да имаме по-висок ръст от тях в продължение на десетилетия.

Всъщност министърът, който освен депутат е бил и преподавател, бе пълна катастрофа като управленец. През първата половина на 2008 г. той твърдеше, че "гражданите на България не са длъжни да плащат парното на софиянци". По онова време столичната "Топлофикация" бе мажоритарна собственост на общината и по логиката на Димитров Бойко Борисов трябваше да си блъска главата с неплатеното гориво на "Булгаргаз". В късната есен на 2008 г. обаче общината бе принудена да си даде безвъзмездно дела на държавата. И през декември същите тези граждани на България дадоха от бюджета (без да бъдат питани!) 200 млн. лв., за да си плати столичната "Топлофикация" горивото.

По време на газовата криза през януари 2009 г. Петър Димитров утешаваше хората, че ако не друго, поне няма да плащат високи сметки за парно. Когато излязоха шокиращите януарски сметки, не се смути никак (типично за него поведение и при най-тежки гафове) и намери най-лесното разрешение - нареди да се замрази цената и обяви това за "антикризисна социална мярка". Не се посвени да призове и собствениците на частните топлофикации да го последват. Сигурно му е било на върха на езика да обещае, че който гласува за БСП, получава безплатно парно и топла вода.

Двете години министерстване на преподавателя от Икономическия институт във Варна му осигуриха още един депутатски мандат. Така той ще навърти 16 години стаж като народен представител. Все пак е по-малкото зло. Да не дава Господ (ако още се навърта тук) пак министър да става.