Тежкият предизборен маратон в България вече е история, докато в Германия тепърва набира сила заради парламентарния вот на 27 септември. Резултатите от европейските избори във ФРГ през юни начертаха първите тенденции, като управляващата "голяма коалиция" на десни и леви загуби гласове за сметка на опозиционните партии. Дългогодишната консервативна коалиция - Християндемократическия съюз(ХДС) и Християнсоциалния съюз(ХСС), начело с канцлера Ангела Меркел все пак остана първа политическа сила с 37.9%, въпреки че спечелиха по-малко гласове в сравнение с 2004 г. Нейните партньори от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) понесоха очаквани загуби най-вече заради ниската избирателна активност на евровота.

Най-добре се представиха либералите от Свободната демократическа партия (ФДП), която за първи път постигна двуцифрен резултат - 11%. Смята се, че подкрепата за ориентираната към бизнеса партия отразява широкото недоволство от скъпите спасителни планове на правителството, целящи да подсилят германските банки и промишлеността във време на световната икономическа криза. След вота консерваторите и либералите започнаха официално да се ухажват за евентуална коалиция след изборите през септември. Наскоро обаче ФДП се забърка в скандал заради грешни информации, свързани с партийни дарения. Тя дори беше осъдена на парична глоба от 4.3 милиона евро заради това, че през 2002 г. тогавашният председател на партията в провинция Северен Рейн-Вестфалия Юрген Мьолеман в продължение на години е събирал и вкарвал в партийните каси недекларирани парични дарения. И до днес остава неизяснено какъв е произходът на парите. Месеци след като станаха известни незаконните му действия, Мьолеман загина при скок с парашут. Партията в момента обжалва глобата.



ГСДП събра на евровота 20,8%



"Това е разочароващ резултат, няма как по друг начин да опиша нещата", каза германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който е кандидат за канцлер от социалдемократите. Ръководството на партията побърза да заяви, че проблемът е в неуспеха да бъдат мобилизирани избирателите. "Участието в изборите през септември представлява огромна възможност за нас", каза по повод парламентарния вот председателят на ГСДП Франц Мюнтеферинг. След евровота зелената формация "Съюз 90/Зелени", която твърдо поддържаше своята традиционно силна европейска платформа, се нареди на трето място в Германия с 12.1%. Лявата партия, която е съставена от бивши комунисти и отцепници от ГСДП, се изкачи до 7.5 %, което също се смята за добър резултат. Партията все пак се надяваше да извлече по-голяма полза от световната икономическа криза и тревогите, свързани със загубата на работни места.

Германските партии вече започнаха да вадят от кошниците предизборните обещания, тъй като на практика до вота през септември остава месец и половина, тъй като август по правило е мъртъв сезон заради почивките. Германският канцлер Ангела Меркел съобщи, че смята да намали данъците, ако я преизберат, въпреки увеличаващия се бюджетен дефицит в страната. Концепцията на Меркел включва намаляване на данъци на обща стойност 15 млрд. евро, без в нея да е уточнено кога точно ще стане това. Най-ниските подоходни данъци щели да се намалят на 12% от сегашните 14.

Но с растящия бюджетен дефицит много хора се опасяват, че следващото правителство ще трябва да запълни празнината с увеличение на данъчната тежест. Меркел обаче обеща, че това няма да се случи, ако тя остане на власт. За разлика от десните техният сегашен партньор ГСДП предвижда намаляване на ставката за най-бедните на 10% и същевременно увеличаване на данъците за най-богатите с 2 %.



Двете партии се сблъскаха и по въпроса за ядрените оръжия на САЩ



(около 100 атомни бомби), които се намират на германска територия. Левите и зелените искат тяхното премахване заради огромните суми, които се изискват за съхранението им, и риска за околната среда. Според проучванията те са подкрепени от 3/4 от населението, които не искат парите им да отиват на вятъра, тъй като Студената война отдавна свърши. Тук те получиха и подкрепата на лидера на либералите Гидо Вестервеле. Според сп."Шпигел" подобна е позицията на повечето депутати от местните парламенти на федералните провинции в Германия. В края на април Бундестагът обаче реши да не се бърза с изтеглянето на американското ядрено оръжие. Това се подкрепя и от канцлерката Ангела Меркел, която смята, че тези съоръжения помагат за сигурността на страната.

Малко след това стана известно, че в АЕЦ "Крюмел", в провинция Шлезвиг-Холщайн, е имало малка авария, което допълнително наля масло в огъня. ГСДП и Зелените отново поискаха Берлин да се откаже от услугите на енергийната компания Vattenfall, която доставя части за централата. Причина за гнева е, че вече на няколко пъти трансформаторите на фирмата не издържат на напрежението и се стига до къси съединения. През 2007 г. в Крюмел дори имаше пожар, който беше успешно потушен. След това станало ясно, че трансформаторът бил в експлоатация от 33 години. Премиерът на областта Петер Хари Карстенсен все пак заяви, че ще даде последен шанс на Vattenfall. Това разгневи много хора и въпросът с ядрените централи със сигурност ще стане част от предизборната борба.

Друга предизборна тема стана



въпросът с бившите агенти и доносници



от източногерманските тайни служби ЩАЗИ, след като в."Файненшъл таймс Дойчланд" съобщи, че в момента над 17 000 държавни служители са участвали в бившите структури на Държавна сигурност на бившата ГДР. Християндемократите веднага поискаха да бъдат проверени всички държавни служители за принадлежност към ЩАЗИ, което пък категорично отхвърлят социалдемократите и Лявата партия. Така призракът на комунизма отново разтърси ФРГ.

Другата предизборна новина е, че Пиратската партия на Германия реши на първия си конгрес да щурмува за първи път Бундестага. Тяхната цел е да има свободна обмяна на данни в интернет и глобалната мрежа да не се контролира от никого. Те се надяват да преодолеят 5-процентната бариера, но ако наберат 2-3%, също ще е голям успех. Тази формация бе създадена през 2006 г., като нейните членове вече наближават 3500 души и тя вече има структури във всички провинции. Тяхната популярност става все по-голяма заради успеха на шведската Пиратска партия, която през юни вкара няколко евродепутати. На местните избори в провинция Хесен през януари германските пирати взеха 0.5%, а на евровота за тях гласуваха 0.9%(224 840 души). По този начин те са на 11-о място от 32 германски партии и обществени организации, участвали в избори. Те вече имат и свой представител в Бундестага, бившия социалдемократ Йорг Таус. Той обаче бе забъркан в скандал, след като на компютъра му откриха детско порно и сега се чака дали ще му бъдат повдигнати обвинения. Ако това стане, той ще напусне партията. Друг член на пиратите, Бодо Тисен, пък бе обвинен, че отричал в миналото холокоста, но той отхвърли тези обвинения.

Последните проучвания сочат, че ХДС/ХСС водят с 37%, което е най-добрият им показател за годината. ГСДП имат подкрепата едва на 21%, либералите от ФДП се радват на 15%, докато Зелените са се закотвили на 13 %. Лявата партия набира 9%. Така един съюз между консерваторите и свободните демократи би им осигурил 52%, което е абсолютно мнозинство в Бундестага,и ще означава, че Германия може да бъде управлявана от нова коалиция наесен.