От няколко дни чакам да се появи политически некролог за НДСВ, а няма. Очевидно с отпадането на партията от парламента и последните анализатори на царския "феномен" са загубили интерес към съдбата му. "Шепотът от отвъдното", който проехтя на европейските избори, се оказа предсмъртен стон. След осемгодишно властване царистите все пак заслужават няколко думи на изпроводяк, преди да са затънали в обичайните крамоли на опозиционния живот и



да са започнали малките убийства между приятели



Царят се върна през 2001 г. с обещанието за почтеност във всичко и повишаване на благосъстоянието на българските граждани за "не по-късно от 800 дни". Нищо от това не се състоя, като изключим нарасналото лично имотно състояние на Негово Величество и бизнес просперитета на окръжаващите го юпита. Спорна е и почтеността на едно правителство, продало БТК петкратно по-евтино от реалната му стойност и гарантирало пълен комфорт на енергийните монополисти, които за няколко години изтормозиха българското население.

Още с идването на власт НДСВ прояви невиждана толерантност към престъпленията на предишното правителство. Никоя от съмнителните сделки на Костов не беше подложена на ревизия, възмездието не се състоя. "Градивната" и "положителна" визия на царя спрямо безобразията на предишните управляващи вече бе форма на непочтеност в някои неща. Вярно, че укроти бесовщината на развилнелите се леви и десни политикани, които бяха готови и на гражданска война, само и само да се докопат до власт. Но в името на тази толерантност бяха заметени следите на множество икономически престъпления. Далеч съм от мисълта да порицавам Величеството за търпимостта и добрия му тон. Но има ситуации,



когато е жизненоважно за нацията да се прояви нетърпимост



После в името на все същата тая толерантност и добър маниер Симеон Сакскобургготски от алтернатива за една само нощ се преобрази в съюзник на БСП. Метаморфозата бе отиграна в стил "дайте да гледаме градивното, в името на европейското бъдеще на България", но остави лош вкус на измама. Търпимостта взе окончателен превес над почтеността, което обуслови донякъде и несполучливото ни членство в ЕС след 1 януари 2007 г. Снизходителното отношение на НДСВ към съюзниците в тройната коалиция легитимира извращенията от типа "Батко", насърчи колосалните по своя размах заменки от вида "чукари срещу море" и позволи доограбването на България. Хипертолерантният европейски "чип" на царя понесе услугите в полза на олигархията и срастването на МВР с организираната престъпност и пропусна седем великолепни възможности да напусне порочната коалиция при внесените от опозицията вотове на недоверие. Да ме прощава господин Сакскобургготски, но и след 10 години тези факти ще продължават да имат значение.

Но съдбоносната политическа грешка на царя бе съюзяването му с ДПС. Притиснати от обстоятелствата и в резултат на дребни аритметически сметки, жълтите вкараха "бацила" в организма на държавата и я заразиха с тежък корупционен грип. Толерантността на Симеон към този тип поведение и склонността му да вижда само "положителното" поощриха изграждането на обръчи около ДПС. При втория мандат епидемията порази и присъединилата се към тях БСП и взе застрашителни размери.

По закона за върховната справедливост и двете партии, осигурили присъствие на ДПС във властта, претърпяха тежка изборна катастрофа на последния парламентарен вот, докато главният разпределител на "финансовите порции към фирмите" продължава да се радва на добро електорално здраве, па макар и извън изпълнителната власт.



НДСВ е par exellence партия на властта



Не познава състоянието, наречено "опозиция". Още с учредяването й през 2001 г. под регалиите на завърналия се цар тя пое кормилото на държавата, та до днес. Половината партия се състои от бивши министри, техни заместници и хора, пребивавали по върховете на управлението. Все опитни кадри с административен капацитет, които сега ще бъдат изправени пред дилемата - обикновени партийци или бизнесмени. Мнозина ще изберат второто и ще се възползват от добрите си контакти и позиции, извоювани по време на двата мандата.

Редиците на НДСВ постепенно ще оредеят. Царят най-вероятно ще се оттегли от лидерския пост, без значение какво ще реши конгресът. Един монарх, па бил той и бивш, никога не би споменал думата "оставка", ако не е твърдо решен да я хвърли. Особено нашият, който владее до съвършенството изкуството да мълчи. Котериите в НДСВ навярно ще започнат да се боричкат за наследството, защото в България няма партия без келепир. Напористата царска дама Антония Първанова вече се изстъпи с едни гърди напред и направи заявка за лидерство под формата на отворено писмо. И НДСВ ще последва участта на всички партии, паднали от власт. Но ще е изпълнила основната си мисия. Тази, заради която бе създадена преди 8 години - да удължи живота и благополучието на българската олигархия.