Процесът за укриване на данъци срещу бившия шеф на "Булгартабак" Христо Лачев и съпругата му Мирела е единственото разследване, тръгнало в разгара на мегаскандала "Овчаров - Александров", което прокуратурата успя да докара до съд. Само след три заседания обаче стана ясно, че доказателствата, събрани от обвинителите, едва ли ще доведат до осъдителна присъда. Най-малкото защото цялото дело се базира на една ревизия на Националната агенция по приходите (НАП), която изобилства от пропуски и неясноти.

Лачев влезе в размяната на обвинения в корупция и оказване на натиск между бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и ексследовател №1 Ангел Александров през пролетта на 2007 г. Малко преди маскирани антимафиоти да нахлуят показно в сградата на тютюневия холдинг, за да изземват документи, Лачев обяви, че разследването срещу него се дирижира от Ангел Александров и Делян Пеевски плюс хора, които са им близки. Целта била да го дискредитират. От думите му стана ясно, че синът на бившия шеф на тотото Ирена Кръстева и заместник на министъра на извънредните ситуации Емел Етем е искал да уреди рекламен договор на близки до него фирми с "Булгартабак". Последва разследване и срещу Пеевски, което завърши безславно в края на лятото през същата година. Той дори бе възстановен на работа в МИС за разлика от останалите участници в скандала, срещу които прокуратурата също не успя да сглоби обвинения.

Работата по делото срещу Лачев обаче продължи с пълна сила в две направления - за длъжностно присвояване на около половин милион лева от "Булгартабак" и за укриване на над 128 хил. лв. данъци. Първото така и не стигна до съда, въпреки че от прокуратурата все още твърдят, че готвят обвинителен акт. Второто пък влезе в съдебна зала през януари т.г.

Според обвинението Лачев и жена му укрили данъци за 2004, 2005 и 2006 г. Става дума за 128 649 лв. задължения за имоти около София, в Сапарева баня, в Банско и по морето. Дори и да бъдат осъдени обаче, двамата може да получат само глоби от 500 до 5000 лв., тъй като внесоха в НАП над 234 000 лева данъци. Включително и по предишни претенции на агенцията. И въпреки че



прокуратурата изтълкува това като признаване на вина,



адвокатът на Лачеви Васил Василев успя за няколко месеца сериозно да разколебае тезата на обвинителя Ангел Илиев.

По време на второто заседание по делото през март пред съда даде показания Бойка Димитрова - инспектор в НАП, участвала във въпросната данъчна ревизия. Тя озадачи съдия Мариян Марков с обяснението си, че данъчните приели за доход само парите в брой, с които разполагало семейство Лачеви между 2001 и 2006 г. Тъй като те били по-малко от средствата, похарчени за имоти, инспекторите стигнали до извода, че двамата са укрили задължения към държавата. Оказа се още, че ревизорите изобщо не са си направили труда да пресметнат приходите на подсъдимите, получени от консултантски хонорари в чужбина, нито заплатата на Лачев от "Булгартабак".

"Сумите, които са му превеждани по банков път като заплата, не влизат в паричния поток", обясни метода на изчисление Димитрова. Тя хвърли в смут съда с аргумента, че данъчните не приемали за реален доход, или т. нар. "живи пари", средствата, превеждани по сметки на подсъдимите, ако те не са ги изтеглили от банкомат.



"А като ги внесат в банка, парите умират ли?",



изумен бе съдия Марков. В разпита на свидетелката тогава се включи и адвокат Василев, който заключи, че явно за НАП "живи" са само средствата, които хората си държат под дюшека. Той бе озадачен и от факта, че ревизорите не са се постарали да установят колко пари Лачеви са донесли при многобройните си влизания в България между 2001 и 2006 г. Освен това начинът, по който са отразени завръщанията на двамата от чужбина между 1994 и 1997 г., когато съпрузите твърдят, че са носили спечеленото от работата си в "Бритиш Америкън Табако" (БАТ), е направо абсурден. Заради липсата на документи от митниците и "Гранична полиция" ревизорите просто копирали данните от периода 1997-2000 г., когато семейството влизало в България 40 пъти. И така направили прогнозно изчисление колко общо пъти са се връщали в предишните 3 години. "Това ми звучи доста несериозно!", възкликна съдия Марков.

Тази комична ситуация се повтори и на третото заседание в началото на юни. Тогава съдът прие тройна финансово-счетоводна експертиза, която породи допълнителни въпроси. Оказа се, че подобно на ревизорите от НАП вещите лица не са взели предвид голяма част от легалните доходи на Лачеви. В заключенията им липсваха данни за средствата на бившия тютюнев бос в банковите му сметки в Англия и Австрия. Не се споменаваше нищо и за доходите му като шеф на "Булгартабак". Експертите окончателно озадачиха залата с твърдението си, че внасяните от приятели на Лачев пари по сметките му се отчитали като негови разходи, а не като приходи, защото произходът им бил неясен. "Отчитаме като разходи и парите, които самият Лачев е внасял по сметка, защото те са в брой", опита се да поясни Павлина Вълчева, с което



пак предизвика всеобщо недоумение.



След това ексшефът на "Булгартабак" обясни, че от 1993 г. до 2001 г. е работил в клона на "Бритиш Америкън Табако" в Москва, като получавал твърдо по $10 000 плюс 3% поощрение за всяка сключена сделка. "Към 5-ата, 6-ата година имаше и бонуси в размер на $50 000 годишно", допълни подсъдимият. Съпругата му Мирела също започнала работа във фирмата, като получавала между $3000 и $5000 месечно. Тъй като БАТ поемала разходите им за квартира, транспорт и телефон, двамата редовно успявали да пестят. "Голяма част от парите, които получавах, носех в България в брой заради инфлацията. Освен това през 1998 г. имаше огромен срив на банковата система в Русия", каза още Лачев. Според обясненията му в този период няколко приятели също са носели негови пари у нас, като даде пример с Марин Тодоров, който предал през 1996 г. $250 000 на майката на Лачев, а през 1998 г. - $180 000 на баща му. Средства, които вещите лица отново не са отчели като приходи.

Така се стигна до назначаването на нова експертиза, която да отрази освен приходите на Лачев от "Булгартабак" и размера на средствата, които подсъдимите са внесли при 127-те си влизания у нас между 2001 и 2006 г. Новите заключения трябва да бъдат изслушани от съда през октомври, като след това вероятно ще започнат и пледоариите.

Изходът на делото обаче изглежда предизвестен, след като защитата на Христо и Мирела Лачеви недвусмислено доказа, че



нито НАП, нито вещите лица са установили реалните доходи



на семейството. Друг абсурден факт от този казус е, че в обвинителния акт никъде не се споменава какъв е източникът на средствата, за които двамата не са платили данъци. Освен това Лачеви навсякъде са посочени като семейство, без да се уточнява персоналната им роля в евентуалното престъпление. Въпреки че основополагащ принцип в наказателното право е личната отговорност. Така процесът е на път да се превърне в поредното олицетворение на некомпетентността на прокуратурата, вместо да помогне за подобряването на имиджа й пред обществото и ЕС.