Напълно прав е новоизбраният депутат и известен скулптор Вежди Рашидов, че Кърджали е даден "на ишлеме" на Доган от българските партии за дълго време. Това пролича ясно по време на последната предизборна кампания, когато само една партия - ГЕРБ, дръзна да проведе сериозна кампания в региона. Останалите просто отбиха номера с по един митинг и няколко плаката. Може би защото така повелява криворазбраната коалиционна култура. Може би защото са се отчаяли от предишните си трагични резултати. Може би защото нямат нито сили, нито желание да променят нещо в района, където трайно се е окопал Доган.

Така че Кърджали с право е символ - на това как с наглост и политически пируети може да се накара една държава доброволно да абдикира от един свой регион. И да позволи на една политическа партия - ДПС, с помощта на една съседна държава - Турция, да го феодализира. Затова е много полезно да се проследи как се разви битката за Кърджали на последните избори и да се анализира защо все пак бе възможен пробивът, направен от ГЕРБ.

Още от самото начало трябва да се каже, че силите бяха неравни. Например - в продължение на час и половина от екрана на една от най-гледаните турски телевизии изселниците ни бяха призовавани да се мобилизират и да гласуват, за да дадат отпор на българите. И реториката е била според очевидци, меко казано, радикална. Нито външно министерство, нито президентът Георги Първанов, който иначе е много загрижен за етническия мир, се разтревожиха от тази пропаганда. Не се впечатли и премиерът Сергей Станишев, който дори не стъпи в Кърджали по време на кампанията. Може би неслучайно.

Затова пък Доган обикаляше всички селища в района - от най-миниатюрните до най-големите, с автобус. Сбито припомняше "подаръците си", щедро даваше обещания и строго спускаше "лимити" за гласове. И много живописно обясняваше какво ще се стовари върху региона, ако случайно ДПС не е във властта.

Единствено ГЕРБ се постара да противопостави сравнително равностойна кампания в Кърджалийско. Хората на Борисов рискуваха още преди две години на местните избори, като разцепиха българския вот в Кърджали, отказвайки да се приобщят към гражданското обединение, което издигна единна кандидатура срещу ДПС. Тогава бяха обявени за предатели и успяха да съберат около 3000 гласа.

Сега обаче стратегията бе много по-обмислена и добре изиграна може би защото не бе планирана на местно ниво, а на централно. Вежди Рашидов може и да е роден в Кърджали, но живее в София и трудно можеш да го сплашиш. Страхът в този град е основен инструмент за манипулация. ГЕРБ си доведе и кризисни пиари от София, които нямат никакви сантименти, нито комплекси от смесения регион, и подходиха съвсем професионално.

В кампанията до голяма степен бяха използвани и методите на самия Доган. Например - не кой да е, а БСП обвини кандидата на ГЕРБ Вежди Рашидов, че си е довел "батальони" от София. Проверка на "Сега" показа, че в Кърджали има само около 1200 дописани в избирателните списъци. По-голямата част от тях са с удостоверения за гласуване на друго място, а съвсем малка част - хора с увреждания. За кого точно са гласували те обаче не може да се каже заради тайната на вота. Но дори и тези 1200 души да са гласували само за ГЕРБ, те са направо смешна цифра на фона на автобусите с изселници, които задръстваха Кърджали по време на избори в предишни години. Тази година ги нямаше просто защото Доган се погрижи да отворят рекорден брой секции в самата Турция, та екскурзиите не бяха належащи.

ГЕРБ стана първата партия, която не само че регистрира рекорден брой застъпници в региона, но и сформира специални мобилни групи, които обикаляха селата и оказваха пълно съдействие на хората си. Основната задача бе да се следи да не се отбелязват като гласували хора, които са в Турция. Затова и в самите секции напрежението бе неимоверно - постоянно имаше дебнене, пререкания, кметовете от ДПС гонеха застъпниците на ГЕРБ, а мобилните групи ги връщаха, въоръжени с текстове от закона и спешни указания от всякакви институции. Някои мобилни екипи се оказаха със спукани или срязани гуми. От щаба на ГЕРБ дори забраниха на застъпниците си да приемат храна от непознати хора, за да не бъдат отровени. Звучи прекалено? Само за онзи, който не е бил в този месец в Кърджали.

Анализът на изборните резултати показва, че драматичният сблъсък все пак си е заслужавал - извоюван бе 1 мандат. Успехът може да изглежда незначителен, но не е. Това е първата българска партия, която пробива в бастиона на Доган от дълго време. БСП нямат свой депутат от Кърджали от Великото народно събрание, когато спечели Калин Димитров, сега нотариус. А СДС - от 1997 г., когато хората делегираха твърде много надежди на кмета от СДС Пламен Иванов, но той не ги оправда.

ГЕРБ успяха да пробият на определени места, и то основно, сред помаците и българите, макар че Вежди Рашидов заложи на разговори "очи в очи" и срещи от "врата на врата". Резултатът е - 67 770 гласа за ДПС срещу 18 648 за ГЕРБ. Човекът на Борисов намери път към бастиона на Доган в Ардино, който се беше пропукал още на местните избори с твърдата, макар и недостатъчна, подкрепа за "Новото време" и Мехмед Дикме. Тази година в Ардино се опита да стъпи и БСП, но доста плахо. ГЕРБ проби и сред помаците в община Кирково, които по-рано залагаха на сините и които ДПС не успя да покори изцяло. Взе и малко помашки гласове в Джебел, както и български - в Момчилград и Крумовград.

Но има общини в Кърджалийска област, които остават непробиваеми за българските партии, като Джебел и Черноочене. Там хората са бедни, отчаяни и наплашени, че всеки глас за българска партия ще влоши още повече битието им. ДПС се грижи този страх да расте - единствено в с. Пчеларово (община Черноочене) например, където живеят етнически българи, които не гласуват за ДПС, тютюнът стои неизкупен, няма дърва за зимата, няма и социални помощи. Държавата изцяло е делегирала на Доган тук правата да се разпорежда с нейните пари и нейните граждани. А от това по-силна агитация няма.

Ето защо трудното пред ГЕРБ тепърва предстои - да върне Кърджалийска област към българската държава и българските закони да започнат да действат и тук. Защото изборите са като всяко чудо за три дни - със софийските автобуси си заминават и дадените обещания. И най-важното е живеещите в региона най-после да усетят, че благоденствието им не зависи от Доган и неговото присъствие във властта. Че има правила, които важат за всички. И че всички опити за феодализация ще бъдат наказвани с цялата строгост на закона.