Досега Девин бе известен с минералната си вода и спа хотелите, сред които най-личен бе единият, свързан с Ахмед Доган. Но от 1 юни е на път да се прочуе и като градчето, където здравната реформа постигна пълна победа над хронично болните. Там вече няма нито една аптека, която да предлага изцяло безплатни лекарства (т.нар. по протокол) за страдащи от диабет, паркинсон, множествена склероза или епилепсия. Този забележителен резултат бе постигнат с изключителното съдействие на Министерството на здравеопазването. То измисли такива правила за доставка на съответните лекарства, че и най-социално отговорният магистър-фармацевт сериозно би се замислил дали трябва да рискува бизнеса си като продължи да работи със здравната каса.

Правилата се съдържат в Наредба №10 за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти, обнародвана през май и влязла в сила от 1 юни заедно с новия позитивен списък. Свеждат се до това, че превръщат аптеките в страната в кредитори на здравната система. Ако досега касата плащаше на фирмите вносители или дистрибутори и предоставяше безплатно лекарствата под формата на консигнация на аптечната мрежа, то в момента аптеките са тези, които трябва да предплатят, за да се снабдят със стока, а касата им връща парите след време, когато представят документи, че са раздали лекарствата на болните. Само че това време може да дойде и след месец, а може и след два - период, през който парите на фармацевтите стоят заключени във вид на скъпи препарати. Нещо, което могат да си позволят само големи аптечни вериги и такива с по-голям оборот.

Ето защо в



последните два месеца не е препоръчително да си хронично болен



жител на Девин. Или трябва да се изселиш оттук, или да се спасяваш както намериш за добре. В градчето има три аптеки и във всяка от тях обясняват с един и същ аргумент защо вече не дават лекарствата, отпуснати с протокол. "Не стига, че от десет години извършваме дейността по раздаване на безплатните лекарства без никаква печалба за нас, ами сега искат да вложим и маса пари, без да ги имаме! И старият вариант на наредбата беше лош, защото ни превръщаше в писари, които трябва да попълват купища бумащина, но поне не ни взимаха пари", ядосва се Катя Минчева, управителка на аптеката, която се намира до Дома на културата. Тя дава за пример колко би й струвало, ако трябва да доставя иначе безплатните интерферони за страдащите от множествена склероза. "За месечно лечение на някои хронично болни препаратите излизат общо около 1000 лева, само че в Девин той не е само един. Представете си какви средства трябва да влагам аз от джоба си всеки месец!", възкликва Минчева.

От една страна, тя и останалите й двама колеги са притиснати от новите изисквания за доставка, а от друга - от местния кмет от ДПС Здравко Василев. "Това е безумие, наглост и цинизъм", отсича той, ама не по адрес на здравния министър Евгений Желев и сбърканата му наредба. Целият кметски гняв се изсипва върху главите на фармацевтите, които той нарича "печалбари". "Те са свикнали от всяко лекарство да печелят. Една аптека си докарва по 30-40% от надценки. И сега веднага се отказаха от договор със здравната каса, защото им я няма тази печалба. Това си е изнудване. Нали и те са граждани на Девин!?", пали се Василев. Той разказва, че се опитал да събере на разговор тримата магистър-фармацевти, но такъв не се получил. Минчева пък твърди, че кметът само й се обадил по телефона и след като му обяснила защо не иска да работи със здравната каса, разговорът приключил.

Докато кметът и фармацевтите се карат,



някои от болните в Девин търсят познати из страната,



за да им набавят медикаменти. А други като баба Кина Дойкова, които нямат на кого да разчитат, трябва да отделят от 150-те си лева пенсия 12 лв. за отиване и връщане с автобус до най-близкия град Смолян, където все още има аптеки, предлагащи безплатен инсулин. Баба Кина страда от диабет, покрай който е придобила и куп други заболявания, за които здравната каса не покрива изцяло лечението, та от разходи за лекарства този месец няма да има пари за билет. Възрастната жена живее сама с 49-годишния си син, също диабетик. "Айде, аз съм стара, отписала съм се вече, може да си умра. Ама синът ми е още млад. А парите и на двамата не стигат, даже не знам в края на юли дали ще имаме какво да си купим да ядем", признава тя. Затова тези дни женицата стои от сутрин до вечер в коридорите на местната болница и чака някой лекар да измисли начин да й достави инсулина от Смолян. Кметът Василев обяснява, че се е разпоредил веднъж в месеца общинска кола да ходи до областния град и да изпълнява безплатните рецепти. Нито баба Кина, нито останалите жени, насядали около нея в болницата, обаче бяха чували за тази възможност. Лекарите също не знаеха. Пък и самият Василев признава, че въпреки разпоредбата подобен курс досега не е извършван.



В болницата обаче им дожаляло



по цял ден да гледат как възрастни страдащи хора им се молят за помощ, та впрегнали шофьора на линейката да върши тази работа. "Даваме му рецептата и къде без пари, къде за някой лев, той ходи за препарати в Смолян", обяснява организацията д-р Румяна Желева, която е общопрактикуващ лекар. Самата тя също се чуди що за мозък е измислил въпросната наредба: "Мисля, че в това министерство дават нареждане на някой да седне и специално да напише възможно най-сложните правила. Представете си какво го чака един болен, ако иска да си набави безплатни лекарства: един път трябва да му се издаде протокол за заболяването, сетне да отиде в здравната каса, която за нас е в Смолян, за да му го заверят, после идва при нас да му напишем лекарствата и накрая трябва да обикаля по другите градове, за да си ги набави. А и протоколът не винаги се издава при нас. Ето, днес имахме едно момче с епилепсия и паркинсон, което обаче правилата налагат да бъде разкарвано чак до Пловдив, за да го прегледат в неврологичната клиника". На наредбата се гневят също и шефът на болницата в Девин д-р Асен Меджидиев, но и управителят на здравната каса в Смолян Кузман Гелов, който също смята, че тя не е работеща и час по-скоро трябва да се промени. Докато настъпи този час, кметът на Девин мисли как да накаже алчните аптекари от града си. Засега си е наумил да разкрие в болницата общинска аптека, която хем ще работи със здравната каса, хем ще я задължи да продава лекарства с по 20-30% по-ниски цени. "Ще я направя и денонощна, защото никоя от трите ни аптеки не иска да работи през нощта, и тогава ще ги смачкам", заканва се Василев.

Понеже градската болница е малка, всички варианти за бъдещата общинска аптека се въртят все около това да я разположат в кабинета на главния й лекар Меджидиев. А той заявява, че няма нищо против да го освободи, щом се налага. Веднъж вече е правил подобен компромис. Д-р Меджидиев е столичанин и по принцип работи в Университетска болница. В началото на годината обаче се озовал в Девин, настойчиво поканен от местния кмет, тъй като градската болница била пред закриване. По това време тя трупала по 30 000 лева дългове всеки месец, а общо на кредиторите дължала над 1 млн лв. и било въпрос на дни да започнат разпродажба на имуществото й. Към днешна дата част от дълговете са вече платени, а болницата е спасена. Дали ще се намери обаче кой да спаси от нестихващата здравна реформа и съпътстващите я министерски наредби хронично болните в Девин и изобщо?