Ако вие нямате време да прочетете моето писмо до вас, ето го в резюме: През 1969 Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната. Да, да и пак да - те стъпиха на Луната! Истински ли са всички кадри от Лунната разходка? Не и пак не. Някои от фотосите и филмовите кадри са „докторирани". Монтажи. Инсценировки. Край на резюмето.

Дебелите книги не са хубави, защото трудно ги държиш, ако ги четеш в кревата. Сборникът на Бредбъри е неудобен, понеже е дебел; вътре набутали „451 по Фаренхайт", „Смъртта е занимание самотно", „Гробище за лунатици", че и моя предговор за Бредбъри (без да ми го платят), писан през 1982.

„Гробището е на холивудските киномечти. Те умират, после оживяват заедно с хората, които са ги мечтали, понеже не можеш да отделиш мечтите от хората, които са ги мечтали. На киноекрана нещо, което се случило отдавна, може да се случи отново и нещо, което още не се е случило, да се случи сега, мисли си Бредбъри. В „Гробището" той е начинаещ холивудски сценарист и вижда оживелия Фриц Вонг, който направил „До Луната и обратно" много преди 1969, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната. Призракът на Фриц Вонг отново броди. Онези кадри от мисията „Аполо" документални ли са или са заснети от фабриката за мечти? Защо не са успоредни сенките на космонавтите? Аха, значи са ги заснели под два прожектора. Защо се развява знамето на САЩ побито на лунната повърхност? Как тъй - вятър на Луната?

Фото или кинодокументът, уви, също може да ни лъже. Виждали сме снимките как съветски солдати вдигат червеното знаме над Райхстага в Берлин. Това не е можело да стане в разгара на боя. Това е режисирана възстановка. За да е политически коректен, сценарият на възстановката изисква подвигът да се извърши от подходящи войници, при подходящо осветление, миз-ан-сцен и подобаващи героични ракурси.

За осъществяването на проекта „Аполо" САЩ изразходваха големи (за онова време) пари. Прилуняването беше триумф, а триумфът не изглежда триумф, ако го представиш с мижави кадри и с лош звук.

Звукът беше лош още когато екипажът наближаваше Луната. Roger! Reading you! После: Don't read you. Mission Control, Mission Control. Fading. Message garbled. В БТА аз се бях залепил за телекса на Асошиейтед прес, която предаваше от наземния команден център. Шефът (Стрелков) влезе и каза:

- Отиваш в телевизията. Ще излъчат „Аполо".

- Ама нали ме свалиха от ефир.

(Свалиха ме, когато застреляха Джон Кенеди в Далас, Тексас през 1963. Тогава пак ме изстреляха да коментирам и аз си напъхах в джоба коментарите на АП и Ройтерс, но не можах да ги ползвам за „пищови", понеже в телевизионната кула, като слезеш от асансьора, има още стълби до миниатюрното студио горе и по тези глупави не знам колко инчови, но измислени от англичани стъпала, аз се загледах в два стройни дамски крака, които се качваха пред мен и се спънах и не паднах, но очилата ми паднаха и се счупиха, пък то - пред мен се качвала хубавата говорителка Анахид.

Нямах хронометър, нито усет за време и вместо пет минути говорих седемнайсет по памет. Но не това ядосало човека от политбюро, който казал по петолъчката: „Тоя да не го виждам повече на телевизора. Вместо да каже направо, че САЩ са една гангстерска страна, той седнал да го усуква, че зад физическите убийци, вероятно има сили, които не знам какво си... конспиративни теории ще ми развива.")

- Нищо, че си свален от ефир! - успокои ме Стрелков. - Ще превеждаш зад кадър. Сега говорих по петолъчката. Айде, че часът наближава десет. Забрави си цигарите. Какво... Тогава на ти моите. Първо се изпикай!

Той бе прав. Четвърто студио на „Сан Стефано" се оказа по-обширно от онова на кулата, но, преди да стигна до него, минах покрай тоалетните. Лъхна ме смрад. На кулата при техничарите беше по-чисто, отколкото при „творците". Дадоха ми слушалки като шлемофон. Превеждах диалога между Земята и Луната. Непрекъснато гледах картината в монитора. Когато побиха звездното знаме, обясних, че това знаме е на рейка, защото то няма никога да се вее, той като на Луната няма атмосфера, следователно няма и вятър. Онзи от политбюро изпаднал във възторг. „Браво! Само така! Тяхното знаме няма да се вее!"

Незаслужена похвала. Се ла ви.

Ретранслираната картина, която гледах в монитора, пропадаше. Райета, снежинки, басамаци (варио на тласъци). Ала знамето не се вееше. Не и не.

Евреите се мислят за Фриц Вонг, който направил „До Луната и обратно". И когото Бредбъри срещна в гробището на холивудските киномечти.

Дай пари, НАСА, ще ти заснемем прилуняването по-хубаво, отколкото беше. Дай пари, мистър Станишев, ще ти направим телевизионни клипове, с които ще спечелиш изборите.

Президентът на САЩ награди Бредбъри. На снимката президентът е усмихнат. Бредбъри също. Бредбъри не се е усмихнал глупаво. Не и пак не. Той не!