Еврокомисията "Барозу" изнася днес публична лекция по малодушие пред целия Европейски съюз. Страховитото куче пазач на европейските договори се явява с подвита опашка пред половин милиард европейци, за да се оправдае защо за три години не успя да опази главния принцип в договорите на ЕС - върховенството на закона, - погазен от уж "най-корумпираната държава".

Третият годишен доклад на ЕК за България е



триумф на Сергей Станишев над менторите му в Брюксел,



които даваха вид, че го контролират и насочват да влезе в правия европейски път. Като видяха, че не постигат съществени резултати, започнаха да му пригласят, за да не личи колко е голяма разликата между техните напътствия и неговото поведение. С този документ ЕК практически се отказва от натиска си над България да заприлича на другите европейски държави и се съгласява да я сравнява само със самата нея, както настояваше и премиерът в оставка Станишев. Така се получава доклад, който гали ушите на министрите в оставка, въпреки че избирателите ги отхвърлиха и в името на желанието си за повече ред.

Сега Брюксел уверява българите, че положението им се е подобрило за една година, само защото Станишев е започнал да имитира промени. Вярно е, че убийствата продължават, че няма осъдени за корупция от високите етажи на властта, че бандитите са на свобода и "ходят по нервите" на шефа на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер (по неговите думи), но нали ЕК може да цитира този път още две-три имена освен присъдата над Митьо Очите . Ето ги: Вальо Топлото и Веселин и Христо Данови. Така, сравнена със себе си, България дава вид, че е извършила



троен скок в борбата с престъпността



Брюксел използва заветите на бившия вътрешен министър Румен Петков да сочи предимно числа, а не имена и така отчита тройно увеличение в сравнение с 2006 г. на осъдените членове на организирани престъпни групи. Той е забравил какво пишеше в доклада си през 2007 г., когато въпреки тогавашното съглашателство на бившия еврокомисар Франко Фратини с Румен Петков отправяше нежна забележка, че трябва да се прави разлика между мафиоти и дребни бандити.

Внезапно смекченият тон в сравнение с миналата година има само едно обяснение. Острите критики през 2008 г., съчетани със замразяване на 825 млн. евро, засилиха очакванията за резултати, каквито властите в България не желаеха да дадат, а ЕК не можеше да постигне. Предупреждението за още санкции само фокусира вниманието върху Барозу какво ще последва оттук нататък. Окончателното отнемане на 220 млн. евро по програма ФАР през ноември м.г. бе кулминацията на брюкселската строгост. Тя се разби в равнодушната реакция на Станишев, че бюджетният излишък на България ще покрие тази липса, и в неговото контраобвинение, че ЕК прилага двойни стандарти, като наказва България, но не и други държави.

От февруари 2009 г.



Барозу влезе фактически в сговор



със Станишев да се явят в средата на годината с отчет пред европейските и българските избиратели, че са постигнали напредък. Преди пет месеца критиките бяха премълчани, под предлог че междинният доклад е само технически, а сега са замазани с обяснението, че след доклада от 2008 г. има "промяна в поведението към по-открит и прям диалог на всички равнища с българските власти". Големият успех бил, че "широкото съществуване на дълбоко вкоренена организирана престъпност и корупция повече не се отрича". Сочат се резултати в преследването срещу злоупотреби с европари, но се признава, че "то не се разпростира върху други области на корупция и измами". По този начин Брюксел разделя кражбите на европейските от българските пари, както настояваше досегашният финансов министър Пламен Орешарски, и отчита полууспех.

В изговарянето на полуистини



авторите на доклада стават смешни



Те хвалят България, че е приела Закона срещу конфликта на интереси (влязъл в сила на 1 януари 2009 г.), а след това отбелязват, че през март 2009 г. правителството е поискало от ЕК разяснение какво означава "конфликт на интереси". За яснота добавят, че дефиницията се съдържа в чл. 52/2 на Финансовия правилник на ЕС. Това е ярък пример как между Брюксел и София е текъл диалог между глухи, които сега взаимно си прощават греховете.

Баналната констатация, че на България й липсва политическа воля да се справи с организираната престъпност и корупцията на високо равнище, този път се съчетава с пример как



на Брюксел също му липсва политическа воля



да продължи натиска си. Въпреки отсъствието на съществени резултати и дефектите на съдебната система ЕК отхвърля предпазните клаузи, чийто срок за въвеждане изтича в края на годината, защото... "няма автоматична връзка между тях и механизма за сътрудничество и проверка". В подкрепящия документ към доклада обаче се казва, че страните членки "предпочитат да изискват чрез европейски заповеди за арест престъпниците, за да избегнат дълги и възможно незавършващи процеси в България". Това е все едно държавите да заявят, че пускат в действие предпазната клауза, защото не признават българските съдилища. Брюксел обаче настоява, че клаузата нямала за цел да наказва липсата на политическа воля за реформи. Така е, ако става дума за собствената му воля.

Що се отнася до самия механизъм за контрол, който се прилага чрез периодичните доклади, неговата роля е принизена за първи път от самата Еврокомисия, която го обявява за



помощно средство с малка ефективност,



предназначено да действа колкото може и докогато може. "Необходимите дълбоки промени могат да дойдат само отвътре в българското общество", отсичат дълбокомислено брюкселските контрольори и снемат от себе си очакването скоро да свършат някаква работа. Като си запазват правото единствено да регистрират напредъка, без да поставят срокове, те превръщат наблюдението над България в съзерцание.

Новият доклад посочва само един лост за допълнително въздействие - предлага да се обвърже мониторингът по правосъдие и вътрешен ред с влизането на държавата в Шенгенската зона. Това означава все пак някакъв видим срок, който би подканял България да излъчи положителни сигнали до определена дата (март 2011 г.), т.е. до средата на мандата на новото правителство. Ако бъде така любезно.