Александър Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Видинско. До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. След демократичните промени поема ръководството на БСП до декември 1991 г. Четири мандата е депутат от БСП, в т.ч. и в 7-то ВНС. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към соцпартията.





- Г-н Лилов, с какви впечатления останахте от последното заседание на Националния съвет на БСП?

- С противоречиви, ако искате да бъда искрен. От една страна - с положителни, защото този път имаше дискусия, имаше критика, имаше откровеност. Противоречиви - защото хора, които трябваше да вникнат по-дълбоко в ситуацията и да реагират адекватно на нея, не го сториха. Но сега е напрегнато след загубата на изборите и не би могло да се иска от всички онова поведение и онази висота, които са необходими в подобни случаи.

- Вярвате ли, че промяната в БСП, за която всички говорят, ще се осъществи на предстоящия конгрес?

- БСП е пред необходимост от промяна. Ако се осъществи на 18 октомври, това е добрият вариант, защото ще има време партията да подготви нова политика и да си върне позициите в обществото. Ако тази промяна закъснее, това, естествено, ще породи доста неприятни, негативни процеси в партията, които могат да прераснат в криза. Вие виждате, че преходната десница се намира в тежка, почти неизлечима криза, и се боя преходната левица да не повтори тази съдба. Въпреки че сравнението тук не е удачно, тъй като преходната левица е на 120 години. Надявам се да предотвратим евентуалната криза, която може да породи това най-тежко изборно поражение през прехода.

- Съжалявате ли, че не допуснахте разцеплението на някогашната БКП на социалисти и комунисти в зората на прехода? Не блокирахте ли така еволюцията на българската левица за десетилетия напред?

- Не, не съжалявам. Смятам, че това не беше тактическо, а стратегическо решение. В оня момент, когато партията беше под прицела на тежки удари и много сили в обществото искаха нейния летален изход, единството беше фактор, който изигра голяма роля. Нашата стратегия за промяна на партията включваше цялостната й модернизация, а не отделянето на по-реформираните й крила. Цялата партия беше от болшевишки тип и нейното по-нататъшно развитие изискваше дълбока модернизация - на идеите, на организацията, на политиката и на поведението й в обществото. Всичко това трябваше да стане с партията като цяло, а не с някакъв отбран елит.

- Като гледате лицата и идеите към днешна дата, състоя ли се дълбоката модернизация на БСП?

- Тя започна много солидно, но от един момент нататък започна да буксува. Това стана някъде към средата на прехода, когато партията започна да мисли повече за властта и по-малко за себе си. Възстановени бяха някои явления в партията (процедурни и апаратни хватки), които не са положителни и бяха отречени през 1989 година.

- От болшевишки тип ли?

- Това вие го казвате. Мен ме безпокоят някои практики, които родиха тежки мутации в партията и които никога не трябва да се повтарят.

- Каква е вашата лична оценка за управлението на БСП? Лидерът ви много настоява да я чуе на конгреса.

- Винаги е необходима цялостна и легитимна оценка на управлението на БСП, за да не се импровизира по такъв важен въпрос. Аз смятам, че последното управление има няколко позитивни характеристики. Първата е приемането на България в ЕС. Това е голямо събитие от исторически характер. Втората положителна характеристика е пълният управленски мандат. На трето място - бяха направени в последния отрязък от мандата някои добри социални стъпки, които не започнаха навреме, но бяха във вярната посока. Но има и много сериозни слабости на това управление. Най-голяма беше социалната слабост. Говоря за БСП като стратегическия елемент на това управление. Аз си давам сметка, че това правителство не беше изцяло ляво, беше тройна коалиция и всички неща в социалната област струваха много скъпо. Но БСП в първите три години не отстояваше забележимо и неотстъпно социалната част от политиката на партията и това я отдалечи от социалната й база. Нашето участие в управлението има един смисъл - просперитетът на България и защита на интересите на трудовата част от обществото. Допуснаха се и някои тежки грешки, които не само не са от ляв характер, но не се правят в никой европейски модел на управление. Да кажем, плоският данък. Не става дума за някакво заяждане. Но прегледайте практиката не само на левите, а и на десните европейски правителства и ще видите, че плосък данък няма в социална Европа, тъй като няма откъде да се реализира социалният характер на европейския модел. Дори и в Америка по време на предизборната си кампания Обама каза, че въобще не иска да говори за плосък данък. Така че плоският данък е много голямо отстъпление на БСП, което трудно ще й бъде простено. Има и други тежки грешки, които направи нашата партия. Затова оценката на това управление трябва да включва цялостен анализ както на добрите неща, така и на слабостите. Но тази "ура"-оценка, която наблюдавахме в предизборната кампания, се разминава много жестоко с оценката на самия избирател. Той ни я разясни със своя вот срещу БСП. Който не умее да я разчете, тепърва ще му бъде разяснявана от избирателя.

- Май кампанията на БСП не ви е подействала вдъхновяващо?

- В кампанията ние възприехме една тактика, която беше отречена в минал период. Това е тактиката "пропаганда на успеха". Тя не даде резултат в условията на късния социализъм, когато наистина имаше какво да се пропагандира, та ще даде резултат в днешно време, когато бедността в България е потресаваща.

- Основателни ли са критиките към БСП, че провеждаше политика в интерес на бизнеса и в ущърб на хората на труда?

- Да не забравяме, че в правителството имаше две либерални партии, които са там, за да отстояват интересите на бизнеса, на по-заможната част от обществото. И няма нищо нерезонно в това, че те отстояват тази политика. Нерезонното е при нас. Ние трябваше да държим бизнеса да получи необходимите стимули, но заедно с това да провеждаме активна социална политика. Нашата политика в това отношение има много малко общи неща с европейския социален модел.

- Има ли Сергей Станишев алтернатива в партията?

- Това е една мелодия, която трябва да бъде спряна, защото ще стане много банална, даже отблъскваща. Как може да се говори, че в БСП няма алтернатива на председателя? Господи, ние какви големи лидерски решения имаме в тази партия, някои даже от световен мащаб, и въпреки това винаги сме намирали алтернатива. Ако погледнем реалността, сега в БСП мога да изброя няколко десетки имена, които при определени стечения на обстоятелствата спокойно могат да влязат в ръководството на партията, а някои от тях - и да я оглавят. Това не е ключов проблем за БСП сега. Въпросът не е дали Станишев има или няма алтернатива, а дали има алтернатива на провежданата от сегашното ръководство политика. Върху това трябва да мисли партията. Ако сега, в началото на следпреходния период, не формираме българска лява визия и политика за развитието на България като член на ЕС, ще останем в периферията на събитията.

- Сред критиците на сегашната политика в БСП виждате ли да се откроява лицето на нов лидер?

- Не желая да говоря с имена, защото това обикновено се интерпретира спекулативно.

- Считате ли, че БСП продължава да олицетворява левицата в България и дали няма условия за формирането на нова лява партия?

- Смятам, че в момента БСП представлява левицата в България, но това не е индулгенция, която й е дадена. БСП не е пълномощник на историята, това трябва да се знае. Тя трябва да формира политика, която да я прави главен представител на левицата в България.

- Накъде да е промяната? Кои са 5-те стъпки за изваждането на левицата от изборния нокдаун?

- Много точна дума употребихте - нокдаун. Първата стъпка, според мен, е промяна в ръководния състав на партията. И оттам - създаване на възможност за нова политика. Втората стъпка е формиране на лява следпреходна визия за развитието на България. Третият момент - създаване чрез дискусия в партията и привличане на най-доброто от левия експертен потенциал на конкретна лява политика, която да реализира тази визия. Това са трите носещи трегера. Има и други, разбира се. Но ако не станат тези три неща, ни чака криза.

- Каква е политическата ви оценка за влиянието на президента Първанов върху българската левица след избирането му за държавен глава?

- По презумпция президентът трябва да бъде глава на държавата и представител на всички българи. Колкото по-малко се меси в партийните дела, толкоз по-добре за тази институция, включително и със съвети.

- Как се формира политиката на БСП - чрез решения на легитимните й органи или от нелегитимни кръгове извън партията?

- На последния пленум се чуха много критики за начина, по който се формира политиката на БСП. Схемата е следната - главните политически решения се формират в един тесен кръг около председателя на партията, който включва част от ИБ и премиерските съветници. След това решенията се ратифицират от партийните органи в последния момент и обикновено с мнозинство. За да се постигне това, се провежда определена кадрова политика по цялата верига. Този модел за вземане на решения е недемократичен. Той е изпитан в света и няма защо тази мутация да се пренася в БСП. Нито е в унисон с историята на партията, нито с европейската практика. Да не говорим за моралните страни на въпроса. Този модел трябва задължително да бъде променен.

Очаквам тежки проблеми с премиерските съветници.