Аз съм начална учителка с дългогодишен педагогически стаж, която е имала честта и отговорността да ограмоти няколко поколения български първокласници. Работила съм по много и различни учебни програми и съм се убедила, че идеална учебна програма няма. Във всяка програма могат да се намерят и положителни, и слаби страни. Същото може да се каже и за учебниците.

Когато се прави оценка на една нова учебна програма, мисля, че трябва първо да си отговорим на въпроса какво се цели с нея. Както посочва една от авторките на новата учебна програма (доц. Нели Иванова), децата срещали много трудности с четенето и писането даже и във 2-и клас, трудно изговаряли звуковете и т. н.

За мен това означава, че новата програма, като отчита трудностите при ограмотяването на децата (а такива наистина има), ще предложи по-оптимален вариант за ограмотяването на първокласника. Само такава цел наистина оправдава въвеждането на нова учебна програма.

У мен като начален учител веднага изникват няколко въпроса:

1. Кого ще обучаваме по така предложения ред на звуковете и буквите със съответния понятиен апарат (широки и тесни гласни, сонорни съгласни, глайд "й", звучни и беззвучни съгласни) - студенти от специалността българска филология в СУ или първокласници?

2. Защо гласните не се редуват със съгласни, за да могат да четат децата първите срички и думи по-рано, а не само да говорят по картинки, докато изучат всичките 6 гласни?

3. Изучаването на глайда "й" в първи клас има смисъл главно по отношение на правописа на думите в ед. ч. и мн. ч., когато "й" преминава в "и" в края на думите или запазването му в средата на думите (трамвай - трамваи; пейка - пейки, майка - майки). Не е важно първокласникът да знае, че "й" е глайд и във фонетичната ни система е след сонорните съгласни, а важното е да пише грамотно, т. е. да не бърка "и" с "й" при писане на думите. Но това може да се обясни практически на децата с много примери, в които се противопоставят формите на думите за ед. ч. и мн. ч. Така поставено "й" не дава възможност да се образуват достатъчно съществителни, с които може да се обясни тази правописна особеност.

4. Какъв е смисълът от отделянето на специално внимание на буквосъчетанията "дж" и "дз" като звучни съответствия на беззвучните "ч" и "ц"? Думите в българския език с "дж" и "дз" са твърде малко, а в речника на първокласника - още по-малко. При това, както пише в учебниците по фонетика, това са основно думи от чужд произход в нашия език. А ако отворим Речника на българския книжовен език, ще открием само няколко думи с "дз" - дзън, дзънкам, дзифт, дзвизка. С тези думи ли ще ограмотяваме децата? С тях ли ще ги учим да четат и пишат?

5. Защо се отделя специално място на буквата "ь"? Тази буква няма звуков еквивалент, т. е. тя не се чете. С тази буква си служим само в съчетание "ьо" (Кольо, Петьо, шофьор, монтьор и т. н.). Не е оправдано да се отделя специално внимание на буква "ь", защото е предвидено изучаване на "йо" и "ьо", а като начин на писане е близък до "ъ" - "ь".

Едва след като получа смислени и убедителни отговори на тези въпроси, ще мога да кажа дали тази подредба е по-добра от сега действащата.

Твърди се, че няма изследвания, които да доказват, че подредбата на звуковете по честота на употребата им в речта е по-добра. А има ли изследвания, които да доказват, че точно тази подредба е ефективна и най-добра за ограмотяване на първокласниците? Кой ги е правил и кога?

Има още много смущаващи неща около тази програма.

Защо например програмата не бе предложена на широко обсъждане от специалисти (филолози, педагози, психолози, учители, експерти по начално образование, родители)?

Нека авторите на учебните програми не забравят, че по-голяма част от българските начални учители са висшисти (бакалаври, магистри) и не могат да бъдат убеждавани в качествата на новите учебни програми само с голи твърдения за значимостта на авторските им хрумвания.