- За кой Фигаро става дума? За десния френски ежедневник "Le Figaro"?

- Не, за берберина от Севиля.

- Онзи, дето пее "Фигаро тук, Фигаро там"?

- Същият. Онзи ден Симеон прати до своите хора в парламента едно писмо, което започва с думите: "Който не извлича поуки от историята, е осъден да повтори същите грешки." Историята на Фигаро е поучителна. Ето я:

Операта още не била написана и на един далечен роднина на Симеон още не му били отрязали главата, когато

Бомарше представил две жизнерадостни комедии - "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро". Фигаро е многознайко по всички въпроси, които днес ни вълнуват: данъчната политика, лекарствените средства, безработицата, ислямския свят и т. н.



Дон Бартоло го няма, под прозореца на Розина граф Алмавива среща бившия си слуга Фигаро.

Графът: Какво търсиш в Севиля, обеснико? Нали беше безработен, та ти писах препоръка.

Фигаро: Назначиха ме и ви благодаря, монсеньор...

Графът: Наричай ме Лендор. Не виждаш ли, че съм дегизиран, да не ме познаят.



По-нататък става ясно, че Фигаро поработил като аптекар, но настанала криза в бранша. Следва монолог на Фигаро под прозореца:



"Мисли си, че като е голям сеньор, е голям умник... а е толкова посредствен. Дал си е труда да се роди, нищо повече. Докато аз, за да оцелея, употребих повече ум и изобретателност, отколкото вложиха в управлението на кралството от 20 години насам... Учих химия, фармация и хирургия. После написах пиеса. Че като се нахвърлиха срещу мен - от Високата порта и Персия чак до Мароко и Барка (Киренайка, източната част на Либия - б. пр.): Християнско куче, ти не уважаваш Мохамед! А като им казах, че съм написал пиеса във възхвала на пророка, посиня ми рамото да ме потупват. Защо, като са неграмотни?



През цялото време кралят се чудел как да намери пари. Не ги намерил. А имало начин:



- Сир - съветвал го финансовият министър Тюрго, - без данъци не можем да напълним хазната. Налага се да обложим и привилегированите класи.

- Но те имат привилегията да не плащат данъци.

- А ако плащат, няма да са привилегировани - изчуруликала Мария-Антоанета, и народът, който я наричал "австрийката", започнал да я нарича "Мадам Дефицит".

Женевският банкер Некер изложил пред Луи ХVI доста разумен план за всеобщо данъчно облагане и му обяснил, че занаятът на краля е да не допуска бедните да стават по-бедни, а богатите - по-богати.

Вместо това увеличили страхотно данъка върху солта. Сол за едно су (5 сантима) станала 20 су (един франк). Историята, както знаем, свършила на гилотината.

Френската революция обявила всички данъци за незаконни. После се усетили, че така не може, и започнали да мислят откъде да намерят пари. И - представете си - измислили. Благородниците могат да изнесат златото и среброто си в Австрия, но не и земите си. Земята не може да стане повече, отколкото е, значи асигнациите (des assignats) срещу земя не могат да се обезценят. Започнали да издават асигнации първо срещу църковните земи, които били една пета от хубавата френска земя, и асигнациите тръгнали като отлични пари, докато и с тях не злоупотребили.

Мили деца, стигнахме до поуката. Вместо да си пробват карнавалните дрехи за дворцовото празненство, ония далечни роднини на Симеон трябвало да отидат да чуят какво говори Фигаро от една панаирджийска сцена.

Това е малката поука. Голямата поука е:



Ние си мислим, че България е напълно разграбена. Голямото ограбване предстои.



Най-ценното ни материално притежание са 40 млн. декара благословена българска земя, на която всичко става по-вкусно, отколкото другаде. Тя е тук. Не може да бъде изнесена. Но тя може да бъде открадната. Поетапно:

- Не бе гласуван корпоративен закон за отрасъла, какъвто има другаде.

- Раздробиха земята (през 1992) между 1 777 000 наследници и т. нар. "ликвидатори" унищожиха кооперативното имущество, изнесоха в Гърция иригационните съоръжения и т. н.

- За да няма пазар на земята, дълги години бавят закон, разрешаващ тя да се продава на чужденци, макар че това е едно от условията за влизането ни в ЕС.

- Декар добруджанска земя е $ 50, декар западноевропейска - средно $ 850. Земя, върната в реални граници, носи мизерна рента (8-10 лв.) или нищожен приход, ако собственикът я обработва с мотика. Или просто пустее. Ще въведат данък върху земята - уж да подтикнат собственика да я обработва. Тогава той - отчаян - ще си продаде земята много под $ 50.

- Посредниците ще я купят и като я окрупнят, ще я препродадат с фантастична печалба.

Не е страшно външни капитали да стъпят в България и да има реален пазар на земята. Страшното е, че българинът ще бъде ограбен така жестоко, както през 1947 комунистите ограбиха дядо му.

Да си дойдем на думата:

На какво ни учи историята, сир?