|
Ако подобна тактика е вековно присъща на монарсите, то за един (почти) партиен лидер никак не върви да хвърля в почуда цяло движение. А горките депутати на НДСВ са се овъртели в неразбираемите царски послания, комай откак са влезли в парламента. В опита си
да дешифрира поредната депеша от "Врана"
мнозинството всуе хаби енергия и тонове мастило да прави излишни предложения, да пише доклади и прочее помощни материали, само и само да се хареса на премиера. Но можеш ли да бъдеш блестящ изпълнител, когато не знаеш какво се изисква от теб? Съвсем лошо става, ако този, който изисква, също няма понятие какви критерии да приложи. Когато се види, че усилията са пропилени на вятъра, нормалната реакция е гняв. Стрелите засега достигат само до и.д. царя, заради неприкосновеността и все още действащата харизма на титуляря.
И. д. царят в парламентарната група се нарича Пламен Панайотов. Също като действащия, той мори депутатите с енигми, свежда им височайши наставления и им дава важни указания. Той е избран от Сакскобургготски за негов наместник в парламента и съвсем усърдно изпълнява дадената му роля. Но калая го отнася Панайотов, а не оригиналът.
Депутатският бунт срещу шефа на парламентарната група, вероятно, къде осъзнато, къде не, е насочен всъщност към царя. Доцентът е копие на поведението, езика, че даже и на аскетичния израз на премиера. Общуването на царските избраници с лидера досега винаги е минавало през Панайотов. Той обаче никога не се наема да изяснява царските послания. Само ги свежда. Той е изпълнителен и не си позволява на своя глава да подема инициативи или да прави тълкувания. Но
допълнителният транслатор само влошава сигнала
Сред жълтите редици има много читави и компетентни хора, които имат желание да свършат някаква работа, щом като веднъж са попаднали във властта. Инициативата им обаче е напълно блокирана от наложената схема цар - Панайотов - депутати.
Първият задава някаква неясна теза. Например - изявява желание да му се направи партия. Вторият дава от себе си още малко - предлага да се направят работни групи, които да изготвят нужните документи. Третите се впрягат. Не спят и работят. Кошлуков превежда устави от западните партии и всички правят някакви проекти. Отговорникът по организацията събира кредити. Накрая работната група харесва дата. Вторият я носи на първия във "Врана". Той я одобрява и дава зелен сигнал за действия. Накрая се разбира, че никой не го е разбрал. Той разпуска събранието и си заминава. Виновен е Панайотов.
Последната загадка беше писмото на царя до депутатите му. Над 40 народни избраници поканиха лидера да отиде на извънредно заседание в парламента, за да обсъдят работата на Панайотов и после да го сменят. Само по себе си това е доста глупаво, защото депутатите се поставят в ролята на
дечица, които викат учителката да им назначи звеневи
Редно би било народните представители да извоюват свободата сами да взимат решенията за прякото си началство.
Но няма и един едничък член на жълтата парламентарна група, на когото да му хрумне, че може да инициира каквато и да е промяна, без височайшата санкция на царя. Напротив, колкото по-неразбрано им говори премиерът, толкова по-шумни са мантрите за него.
Сакскобургготски им отвърна с депеша. Нищо, че два часа по-рано се навърташе в Народното събрание. Като е бил толкова зает в 14,15 часа, като нищо е можел да сведе волята си в 12,15. На него обаче му харесва да спуска решенията си в последния момент.
Поредната главоблъсканица беше закодирана в писмото. Няколко часа депутатското войнство смело тълкуваше на когото както му харесва посланието на Симеон. И всеки обеща да работи за изпълнението му. Който както го разбира. Накрая генерални решения не се взеха. За всеки случай. Да не би да не се нацелят правилните отговори. Затова не се намери човек, който да повдигне въпроса за оставката на председателя на групата, въпреки войнственото поведение на бунтарите в кулоарите. Не се намери и човек, който да поиска обяснение от Сакскобургготски за цялото разиграване. Интересно дали от редиците на ПГ на НДСВ ще се роди отрицателят на царския маниер? Дали някой ще се наеме да назове
истинските проблеми в сбърканата комуникация
Ако се съди от досегашната практика, едва ли. Седемте месеца живот на групата показаха, че там опозиция няма. Няма и нишан, че такава може да се роди. Има само дребни кавги и групички, обединени от общи интереси, обикновено в сферата на кадруването.
За първи път за опозиция при управляващите се заговори при номинирането на областните управители. Тогава за гушите се хванаха русенските избраници Николай Чуканов, Теодора Литрова и Анели Чобанова, от една страна, и софиянците в същата листа Даниел Вълчев и Меглена Кунева, от друга. Беше обяснено, че столичаните, подкрепяни от ръководството, налагат волята си и че не се зачита думата на редовия депутат. Когато към всичко това бяха прибавени сълзите от мъка в очите на Чобанова, нещата зазвучаха съвсем искрено. В този момент вече медиите бяха номинирали групата на русенските опозиционери, които не приемат авторитарния стил на ръководството. Не мина обаче и месец и самите "опозиционери" зверски се изпокараха - около назначаването на шефа на Държавната автомобилната инспекция в крайдунавския град. Чуканов се опита да наложи за поста приятелката си, а Чобанова веднага мина на страната на Вълчев и яростно се противопостави. Оттогава двамата с Чуканов са врагове, а опозиционерството стана мит.
Прословут е и "кръгът Кошлуков". Само че досега бунтарството му се изчерпва със събиране на единомишленици в коридорите и мълчание по време на заседанията. Политологът дори не се подписа под организираната от него подписка за сваляне на Панайотов.
Останалите са единици - Камен Влахов има синдикално минало и вероятно затова обича да е контра на началниците. Но откакто "назначи" Георги Петров за шеф на хазарта, хъсът му за опозиционерство някак замря. Иван Козовски изглежда е единственият искрен в бунтарството си. Но за всички останали той е просто странна птица. Несъгласието на Диляна Грозданова с политиката на жълтото ръководство я накараха да отиде в друга партия. И толкоз. Димитър Ламбовски и Борислав Цеков изглеждат подготвени и решени
да измъкнат колегите си от глухия коловоз
в който са вкарани, но и те никога няма да артикулират, че проблемът е всъщност царски.
Засега ситуацията е следната. Имаме нова спусната отгоре задача - да се проведат вътрешни избори в движението. "Желая да разполагам в най-кратък срок с проекти в този смисъл", сведе царят. Ако налучкат смисъла, депутатите могат да сътворят и проекти. Но какво означават вътрешни избори? И за какво могат да се провеждат?
Тъй като проектоуставът не е одобрен, още не се знае какви вакантни постове ще се открият в бъдещата партия НДСВ, за да се пуснат на потенциалните членове. Ако ще има вот, не е ли редно първата избираема позиция да бъде на председател на партията. А може би Симеон е имал предвид, че трябва да се гласува за ново ръководство на групата. Само той си знае.
Съвсем скоро бюрото на премиера ще се препълни с предложения и, според обичая, след 2-3 месеца царят навярно ще се спре на някои от тях. Вече се спрягат варианти как в градовете ще се сложат урни, които да събират предложенията на електората.
Така или иначе практиката в НДСВ вече е наложила, че главните решения се взимат от един и същи човек. Царят отново
еднолично ще посочи на кого възлага ролята на свой наместник
(е, ако Стоян Ганев му помогне, това не се зачита за първични избори, нали?). За царя е добре дошло да има фигури, които да отнасят насъбраното недоволство вместо него. Но създаде ли Симеон нов Пламен Панайотов, това с нищо няма да промени нажежената атмосфера в партията.
Губещият при всички положения е НДСВ. Движението е зациклило и единствената променяща се величина е растящото напрежение. И спадащият рейтинг, разбира се. И ако царят е безразличен към първия проблем, то вторият виси над главата му. Чудно, защо премиерът хока своите депутати, че доверието към НДСВ е стигнало критичните 20%, като изключва собствената си персона? Даже Ройтерс написа, че личният му бодигард се ползва с по-голяма популярност от бившия монарх.
Царят щеше да има основание да критикува, ако беше дал команда "Свободно" на своите депутати. Всеки от тях отговаря за собствените си действия и всички, воглаве с премиера, - за цялото движение. На народните представители Симеон може да търси отговорност, чак когато ги освободи от задължението да се допитват до него на всяка крачка. Дотогава те остават поданици.
|