Британски историци разкриха наскоро самоличността на един от успешните съветски агенти, който успял да вербува голяма част от учещите в елитния университет Оксфорд през периода 1930-1940 г. Това бил Артър Уин, който бил уважаван сътрудник в Министерството на технологиите във Великобритания. Той почина през 2001 г. на 91-годишна възраст. Двойният живот на британския чиновник беше разобличен от историците Джон Ърл Хейнс и Харви Клер, както и от бившия сътрудник на КГБ Александър Василиев. Британските медии упорито наричат съветските спецслужби през 40-те години на ХХ в. с името КГБ (Комитет за държавна сигурност), въпреки че те тогава всъщност са носили името НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи). КГБ е негов наследник, който се появява през 1954 г.

В архивите на съветските спецслужби Уин е под



кодовото име агент Скот,



който създал цяла мрежа от информатори в Оксфорд, която много приличала на кембриджската група на легендарния шпионин и двоен агент Ким Филби. През 30-те години на ХХ век комунизмът е бил много популярен сред студентите в реномираните британски университети. Съветското разузнаване предвидливо е проявявало изключителен интерес, тъй като много от тях по традиция заемат високи държавни длъжности, след като завършат. Съветските служби успели да формират Оксфордския шпионски кръг по подобие на прочутата Кембриджска петорка - Харолд "Ким" Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос. Последният бе назован от избягалия през 1985 г. на Запад полковник от КГБ Олег Гордиевски. Филби и неговите приятели са работили в британското разузнаване и за Министерството на външните работи, където имат достъп до свръхсекретна информация в областта на разузнаването, икономиката, оръжейните програми. Те предават в продължение на дълги години тази информация на Москва. Самият Филби отрича някога да е съществувала такава петорка, но фактът, че всички те са били много близки и са си сътрудничили, не оставя историците и разузнавачите на мира. Килби, Бърджес и Маклийн избягват, преди да бъдат разкрити, и



завършват дните си в Москва



преди колапса на СССР, където и до днес са почитани като герои от руските разузнавачи заради идеализма им, който ги подбудил към предателство. Сър Антъни Блънт е разобличен, лишен от рицарско звание и високите си длъжности. Той обаче успява да сключи тайна сделка с правителството и не влиза в затвора, но умира в самота през 1983 г. Почти подобна е съдбата на Кеърнкрос, само че няколко години по-късно.

Историята с Артър Уин е по-различна. Историците Хейнс и Клер цитират служебна бележка, която през юли 1941 г. е отправена от тогавашния шеф на съветското разузнаване Павел Фитин до народния комисар на Държавна сигурност Всеволод Меркулов. В нея се казва, че агент Скот е член на Комунистическата партия на Англия, радиоспециалист, който е бил вербуван през октомври 1934 г. от Теодор Моли и британската комунистка Едит Тюдор Харт. Последната била същият вербовчик на съветските служби, който привлякъл към комунистическата кауза Ким Филби, твърдят историците. Трябва да се отбележи, че Уин бил известен специалист по медицина, диетолог, който дълго време работел в държавните структури. Тъй като бил доста популярен, той успял за кратко време да изпрати чрез своите куриери характеристиките на редица членове на компартията, които учили или вече работили в Оксфорд. Именно по този начин след щателен подбор и проверки били намерени 25 потенциални съветски шпиони, пет от които били избрани за много перспективни кандидатури, посочват изследователите. Според някои подозрения и продължаващи разследвания като студент Артър Уин на практика е вербувал голям брой влиятелни в бъдещето хора. В Оксфордския кръг са били Бърнард Флауд (по-късно депутат лейбърист), брат му Питър Флауд, сър Андрю Коен, който станал висш дипломат, и Дженифър Харт, бъдеща служителка на вътрешното министерство в Лондон. Както и бившият директор на музея "Виктория и Алберт" и един известен професор от Оксфорд, чиито имена засега се пазят в тайна.



Оксфордските къртици на СССР



никога не са постигнали шпионските успехи на Петорката от Кембридж, твърдят историците Джон Ърл Хейнс, Харви Клер и бившия съветски разузнавач Александър Василиев. Те не успели да се внедрят достатъчно "високо" на Албиона, а и никой от тях не е избягал в Съветския съюз. Друго обаче говорят още разкрити доказателства. Началството в Москва смятало Уин за перспективен агент и постоянно го молели да се въздържа от масови вербовки на информатори. Той отговарял, че е предпазлив в своята работа в университета и няма никакъв риск. През 60-те години обаче сътрудникът на вътрешното разузнаване MИ-5 Питър Райт, който бил сигурен, че в Оксфорд съществува група съветски шпиони, започнал разследване. Неочаквано обаче трима от заподозрените починали внезапно, като единият бил в добро здраве и на 48 години. По данни на Хейнс, Клер и Василиев подозрения в шпионаж предизвикал и Артър Уин, на когото МИ-5 дори предложило сделка - да получи имунитет, ако даде подробна информация за вербуването на съветски шпиони през 30-те години. Но нищо не се получило, защото разследването било прекратено заради трите смъртни случая, което изплашило британските служби и те решили да изчакат друг удобен момент, който така и не настъпил. Така Уин продължил спокойно своя двойствен живот до края на дните си.





---каре---

Разкаялият се агент



Това лято във Великобритания излезе книга с мемоарите на един от Кембриджската петорка - Антъни Блънт, чийто оперативен псевдоним бил Джонсън. Книгата видя бял свят 25 години след смъртта на шпионина. В мемоарите Блънт разкрива как през 1937 г. решил да стане съветски агент, което по-късно определя като най-голямата грешка на живота си. Той дори мислел за самоубийство, след като е разкрит от британските тайни служби. Тези спомени не били виждани от никого досега освен от неговия адвокат Джон Холдинг. Той ги предал да се съхраняват в Британската библиотека в запечатан контейнер. Публикуването им беше забранено до т.г., за да се предпазят редица държавни служители, които умишлено или не са помагали на агент Джонсън по време на неговата дейност. Освен това публикацията им можела да навреди на други действащи шпиони във Великобритания. Ръкописът се състои от 30 000 печатни знака и разкрива настроенията сред студентите в Кембридж през 30-те години. Както пише Блънт, той като много други бил така запленен от антифашистката дейност, че "направил най-голямата грешка в живота си", защото бил политически наивен. Публичното му разобличаване през 1979 г. било "ужасен шок" за него и той не се самоубил само за да не бъде смятан за страхливец. Независимо от това по-късно получил над 200 писма на подкрепящи го хора и само десетина с обиди, пише агент Джонсън.