Признавам, че тръгнах да гледам "Бруно" предубеден. Новият филм на комика Саша Барън Коен, шумно рекламиран и съпътстван от също толкова шумни скандали, бе описан от хора, на които съм склонен да вярвам, като пошъл, тъп, чак гнусен.

Чувствах нещо като задължение да видя "Бруно", особено след като "Борат" ме бе разсърдил с нелепия избор на страната Казахстан за синоним на дебилна първичност и дегенератщина, както и с други адресати, обработени хиперманипулативно. Но "Борат" все пак се гледа, а "Бруно" е гаден, дори не е смешен, твърдяха моите познати. Бях готов да дам съответно воля на собствената си възмута без задръжки.

За своя голяма изненада при "Бруно" заех противоположна позиция. Тъпият филм е "Борат" - "Бруно" е крачка напред за Коен. "Борат" е хаотичен танц в привидно подреден дансинг; сатирични жестикулации напосоки, все пак чакащи финансов резултат от касичката на богатите; опиване от високо комическо можене, пльоснато в бардака на примитивната асоциация и първосигналната простотия.

"Бруно" е далеч по-центриран като прицел - той е нагла провокация към нашите устойчиви, но и лицемерни нови митологии и си е



жива гавра с лесно опровержимия стаден морал



За който не е гледал филма, да кажа: сюжетът е прост. Австрийски моден малоумник, демонстративно откровен гей, се занимава с всичко онова, което здравомислещият свят уж презира: фешън суматоха и гнили суетни около шоубизнеса в също толкова безсмислени медии. След серия гафове меката китка Бруно е натирен от служба и лъскави клубове и решава да си опита късмета в Америка. В САЩ Бруно се държи като Борат - с невъзмутимостта на един съвременен Швейк се среща с кого ли не и се пъне да развива активност с цел всемирна слава, не забравяйки своите миноритарни сексуални пристрастия; тъкмо напротив, търсейки изява чрез тях.

Ще ви кажа кое е най-смешното. Най-смешното е, че голяма част от сцените са заснети на принципа на скритата камера. Така беше в "Борат", така е и тук. Това е запазената марка на ерата "Коен" в новата комедиография, мисля аз, и тя дава възможност да се съчетаят елементи на риалитито с режисираната игра (и с всички възможни съдебни и други рискове от това, разбира се.).

Следва да признаем, че този филм е силно неприличен. Едва ли е развлечение за семеен уикенд с дечица, купа курабийки и тъща. И все пак, тъкмо поради принципа на "скритата камера" е разтърсващо изобличителен. Начинът, по който подлага няколко уж неподлежащи на съмнение основни мита на съвременната ни цивилизация на остракизъм, е радикален и стряскащ. Представете си артикулиращ с неподражаем акцент, латексово наконтен гей, който пита съответните служби срещу заплащане как да стане всемирно известен. А те простодушно му дирят изява -



благотворителността сега е най-добрият трамплин,



споделят те. Или нещо там с екологията, нещо с глобалното затопляне. Тази неща помагат на сума ти звезди и политически партии, в тях има хляб... Представете си го още как пренася негърче от Африка в кашон; осиновява. (Щом Мадона може и за това всички пишат, защо не и аз?) И как кани на кастинг мами и татьовци на други дечица, за да направи спектакъл с негърчето и техните: мамите и татьовците са готови на всичко, за да вземат кинти и да имплантират невръстното чедо в шоубизнеса. Съгласни са децата им да бъдат разпънати на кръст, едното, облечено като нацист, да бута количка с другото към пещта, и т.н... (Става дума за петгодишни.)

А самото педалство е наистина педалство, и е смешно. То не е апотеоз на себе си тъкмо защото заема такава поза. По тази причина е автоизобличително чрез пароксизмичната демонстративност на сексуално центрираната личностова ориентация. Благодарение на него се замисляме за ирационалния конфликт на съвременността между хетеро- и хомопропагандата. За нелепостта на всяка агресивна сексуална бравада, която е възможен и бърз път към публичната известност, при това силно любена от целия медиен спектър.

Седнал



между палестински и еврейски радикал,



които играят себе си и не знаят, че стават герои във филм, геят Бруно, който пее (фалшиво) песен за помирение и им тегли ръцете за мир и дружба, не е по-нелеп от тях. Тъкмо това е едно от сериозните послания на този безумен продукт.

А защо "Бруно" е крачка напред за Коен ли? Мисля си, че в крайна сметка защото обърна прицела към богатите и силните. В "Борат" голяма част от насмешката беше отправена към маргиналите на света, а там страданието винаги тежи повече от смеха.

Силните и богатите носят повече отговорност - както за себе си, така за останалите. И докато се смеят, гледайки как спортсмен учи Бруно да се защищава от сексуална гей атака с бяло и черно дилдо, или дори с три такива; и докато слушат пародийната песен от типа: We are the world на Бруно, Боно, Елтън Джон и други на финала те имат сигурно време да си кажат: "Абе това зрелище е идиотско, ама комай всичките ни зрелища са такива."

И едва ли причината е в зрелището.