Костинброд е на един хвърлей от София и досега се чувстваше доста комфортно, защото местната власт се държи от БСП - и кметът, и шефът на общинарите са от столетницата. В града все още стоят предизборните плакати на Кирил Добрев. И въпреки този комфорт за общината, създаван от тройната коалиция през последните четири години, там все още не е изградено регионалното депо за отпадъци. То трябваше да заработи най-късно в края на 2008 г., а тогава съветниците още спореха за правилата, по които ще работи сдружението, което ще го управлява. Едва в началото на тази година беше създадено сдружение "Костинброд еко".

В общинския съвет кметът си е осигурил мнозинство, но съветниците от ГЕРБ си задават твърде много въпроси. Най-важният от тях е дали депото няма да храни и партийни фирми. Разчитат отговорите на някои от тях да получат с помощта на новото правителство.

Общината работи по проекта за регионално депо вече 10 години. Определени са за средищна точка, в която да се депонират отпадъците и на съседните общини Сливница, Годеч, Своге, Божурище и Драгоман. И в момента обаче споровете между тях не са стихнали, а датата 16 юли, когато трябваше да се затворят всички общински сметища, мина. Така че в момента сърдитите общини бързо трябва да преосмислят аргументите си.

Проблемът е прост. За да се отпуснат пари за регионално депо от еврофондовете, то трябва да обслужва няколко съседни общини. Делът на съфинансирането на проекта е 15 на сто, което означава, че те солидарно трябва да си поделят тези разходи. Ако проектът е за 15 млн. лв, както е този за депото в Костинборд, това означава, че шестте общини трябва да осигурят малко над 2 млн. лв.

"Община Костинброд избра по-лек и по-бърз вариант - за публично-частно партньорство с датската фирма "Мариус Педерсен" ЕАД, обясни кметът на Костинброд Красимир Кунчев. Интерес от фирмата имало от няколко години. Датчаните са получили 60% от акциите в дружеството, срещу което обещават да изградят депото изцяло за своя сметка. Общината има 25% от акциите, срещу които осигурява терен и малко финансиране. 15% държи българската фирма "Астон сервиз - клон Костинброд", която по думите на кмета била стар и желан партньор от самите датчани. Освен това фирмата имала опит с боклука в Северна България. "Астон сервиз" беше определена да чисти и столичния квартал "Изгрев" и може би е чисто съвпадение, че районният кмет там също е от БСП.

Тази форма за изграждане и финансиране на депото



поражда и основните противоречия между съседните общини



Те искат да имат дял в регионалното сдружение, а Костинброд не позволява. Сдружението ще определя каква да е такса депониране, а от нея пък ще зависи колко ще трябва да скочи такса смет във всяка от общините.

"Тези общини една стотинка не са дали и с нищо не са подпомогнали изграждането на регионалното депо", мотивира се кметът на Костинброд Красимир Кунчев. Освен това според него Костинброд поемал риска от това, че някоя община може да се откаже да изхвърля отпадъците си при тях и така ще се натоварят с разноски тъкмо гражданите на Костинброд. А и екологичните неудобства били изцяло за сметка на жителите на костинбродската община. За вилната зона над сметището и близките села ще се изгражда 5 км водопровод като бонус за съгласието им.

Кметовете и общинските съвети на другите общини обаче също имат своите аргументи. Те не приемат някой друг да им налага такса депониране, защото техните разноски ще се оскъпят заради транспорта. Община Своге например трябва да вози само в едната посока боклук на около 50 км от свои селища до сметището. Пресметнали, че такса смет трябва да скочи два-три пъти. Освен това не им допаднало условието в споразумението със сдружението "Костинброд еко", което ги задължава да извозват отпадъците си единствено при тях. Тревожи ги, че частниците ще имат почти пълен монопол върху боклуците, а самият избор на двете фирми не им е много ясен.

До някои села от община Своге се пътува час и половина от общинския център и ни е по-изгодно да возим техния боклук до бъдещия завод за преработка на отпадъците във Враца, мотивират се общинари. Те се надяват, че когато заработи заводът в София, могат да возят боклук и там, ако цените са конкурентни.

Засега с условията на сдружението в Костинброд



е съгласна само община Божурище



Тя е и най-близо. Скоро нейните боклуци тръгват към Костинброд. Те ще се депонират в близост до мястото, където догодина напролет или в началото на лятото се очаква да бъде пусната първата клетка на регионалното депо. Според кмета на Костинброд Кунчев таксата за депониране щяла да бъде символична за Божурище. Той обаче не се наема да каже каква ще бъде, след като заработи регионалното депо. Всяка година управата на дружеството ще определя таксата, която не може да се ревизира през годината, а в края й ще се прави изравняване, ако разходите са надхвърлили планираното. Ако някоя община не е съгласна, може да поиска проверка на отчета от независим одитор, но пък пише, че той ще се определи от дружеството, което автоматично вече не го прави независим.

Има формула, по която ще се изчислява таксата, уверява кметът Кунчев. Формулата била: капиталовите разходи + експлоатационните разходи + изисквана печалба + вноски във фонд "Рекултивация и инфилтрат". Печалбата пък не може да бъде повече от 26% от собствения капитал. Никъде обаче в дружествения договор не е записано черно на бяло, че общината може да има блокиращо влияние, ако не е съгласна с определената такса за депониране. Мнението на другите общини изобщо не е защитено с някакъв вид гласуване в дружеството.

Заради твърде либералния проект на договор с двете частни фирми общинарите от ГЕРБ в ОС в Костинброд поискаха създаване на работна група, която да предложи въвеждане на определени блокиращи квоти. Така в договора все пак е записано, че решенията за увеличаване на капитала, за преобразуване и прекратяване на дружеството, за освобождаване съвета на директорите и за освобождаване от отговорност се вземат не с обикновено мнозинство, а с 90% от гласовете.

И герберите в Костинброд не са разбрали как и защо се е появила българската частна фирма "Астон сервиз".

"Ние се запънахме, но тъй като в общинския съвет БСП имат мнозинство от 10% заедно с колегите, които ги подкрепят, тя остана", обяснява ситуацията съветникът от ГЕРБ, който е бил в работната група, Васил Михайлов. Той е бил и кандидат за кмет през 2007 г. По инициатива на ГЕРБ е променен и договорът с частниците, за да бъдат защитени интересите на общината.

Новото регионално депо в Костинброд ще бъде върху площ от 250 дка в непосредствена близост до сметището.



Теренът предизвиква доста интерес през годините



Имало интерес от италиански и американски фирми, твърди кметът на Костинброд. Дори общината в момента регистрира ново публично-частно партньорство с US фирма, която иска да строи инсталация за обезвреждане на отпадъците. Отредени са й 30 дка, точно над регионалното депо. Съветници разказаха, че американците дошли преди няколко години и поискали срещу инсталацията, която ще изградят, да им бъдат апортирани 200 дка. Общинарите обаче се запънали и им отредили само 30-ина - колкото ще заеме инсталацията и малко около нея. Оттогава обаче интересът на американците секнал. Според кмета обаче те се бавели заради кризата, но не се били отказали. Лично бившият екоминистър Джевдет Чакъров бил привикан за арбитър, за да тропне по масата и наложи инвестицията на датчаните за регионалното депо. Единият проект не може да пречи на другия, казва кметът. Това е така и не е така. Защото бизнесът с боклуците, даден на частници, на опасно близко разстояние може да доведе до война.