Менда Стоянова е мажоритарен народен представител от ГЕРБ от Пловдив. Родена е в София през 1956 г., магистър е по икономика с редица специализации в страната и чужбина. Работи в данъчната администрация от началото на 90-те години и през 2000 г. стана шеф на Пловдивската данъчна дирекция. В края на 2005 г. бе обявена за данъчен директор на годината, но месеци по-късно, след като начело на НАП застана Мария Мургина, Стоянова подаде оставка. След това откри кантора за данъчни консултации.
- Г-жо Стоянова, старото правителство твърдеше, че има висока събираемост на данъците в България, особено на ДДС. Световната банка също прави подобни изводи. В същото време служители от системата смятат, че страшно много се краде, а ексшефът на НАП Мария Мургина е обвиняема. Къде е истината според Вас - източва ли се ДДС в огромни размери или не?
- Вярно е, че има изводи от Световната банка за добра събираемост, но експертите от банката правят макроанализ. Те съпоставят размера на внесените приходи в бюджета спрямо БВП - това за тях е добра събираемост. Тя е повишена в България поради ръста на икономиката, който имахме през предходните години. Но ако разгледаме въпроса от друг ъгъл - колко данъци, осигуровки, мита е трябвало да постъпят в бюджета, но не са внесени, и още повече - колко ДДС е източен, тогава ще е вярно и твърдението, че в България се източват данъци в огромни размери.
Необходим е текущ контрол за предотвратяване на измамите, а не последващ, който ги разкрива, след като вече са се случили и парите са изчезнали. Няма пречка например да се свържат информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП) и агенция "Митници". Така вносът от трети страни през митницата в реално време ще се отразява в системата на НАП. Всички знаем, че се осъществява внос на изключително ниски цени, т.нар. дъмпинг, китайско карго и др. Ако системите са свързани, данъчните веднага ще виждат, че този внос е осъществен за жълти стотинки. Ако вносителят тръгне да източва ДДС, трябва да има последваща сделка, която рязко да повиши цената. Но ако данъчната администрация има тази информация на момента, източването няма да може да се състои.
Но трябва да сме наясно, че голямата част от българския бизнес е коректна и си плаща данъците. Именно към тези фирми администрацията е в дълг.
- Преди броени дни Сметната палата публикува доклад за работата на НАП по отношение на ДДС през 2006 г. и 2007 г. Какъв е Вашият коментар на този доклад и какво може да направи ГЕРБ, за да засили данъчния контрол?
- В този доклад са направени два важни извода. Първият се отнася до ефективността на контрола по източването на ДДС. Експертите на Сметната палата са установили, че има слаба идентификация на измамите. Например през 2006 г. са изготвени само 52 доклада за измами и са направени ревизии едва на 14 случая. Между откриването на измамата и възлагането на ревизия минават над 4 месеца, което я прави неефективна. След дъжд - качулка. Едва между 0.8% и 4.2% от всички възложени проверки и ревизии в НАП са въз основа на т.нар. активна селекция, т.е. след направен точен анализ на това коя фирма е рискова.
Останалото са текущи проверки по възстановяване на ДДС, като 40% от тях са с нулев резултат. Това означава огромна загуба на ресурс - трудов, времеви, материален, не само от страна на НАП, но и от страна на коректния бизнес. Той чака 4 месеца да му се върне ДДС, а се оказва, че изобщо не е било нужно да бъде ревизиран. Има още един обезкуражаващ показател - само за 16% от установените случаи на измами е поискано съдействието на прокуратурата.
Вторият извод от доклада е, че внесените в бюджета допълнително разкрити данъци в резултат на ревизии са с изключително ниска събираемост. Тоест разкриват се измами и източени средства, но пари в бюджета реално не се връщат.
- Как ГЕРБ може да гарантира, че ще пресече практиката партийната каса да се пълни с източен ДДС?
- Нека да разделим въпроса - за бюджета е без значение дали източените от ДДС пари отиват в партийни каси или в нечии други джобове. Не пропускайте факта, че част от тези пари, източени от бюджета, на практика се връщат в системата, за да стабилизират корупционните практики и да разширят възпроизводството на измамите. Става дума за организирани кръгове, които, за да въртят схемите си, плащат на различни нива.
Колкото до финансирането на политическите партии, трябват промени в законодателството, свързани с това. И, разбира се - контрол.
- В този смисъл - кои са неотложните мерки за пресичане на измамите и за подобряване на събираемостта?
- Много от мерките, които веднага могат да бъдат предприети, касаят организацията на работата в приходните агенции. Както казах, трябва да се подобри текущият контрол в момента на извършване на измамните сделки и вноса. Доказан от световната практика лост за повишаване на събираемостта е и подобряването на обслужването на лоялните клиенти. Ако това стане, ще се повиши доверието им в държавата и те ще си плащат данъците, митата и осигуровките, вместо да се дразнят и да хитруват. Трябва да се оптимизират някои структури, например тези в 5-те регионални дирекции на НАП. Част от дейността им трябва да се прехвърли към териториалните звена, които извършват цялата работа и контрол. Трябва да се въведат т.нар. мениджърски проекти при провеждането на конкурси за заемането на висша или средна длъжност в държавната или в общинската администрация. Това означава кандидатът да представя проект за това какво ще направи, за да повиши ефективността на структурата.
Бързо могат да се приемат и законови промени, които да доведат до изсветляване на икономиката. Например следва да се стимулират плащанията по банков път от фирмите и с дебитни карти от физическите лица. Не става дума за въвеждане на забрани и санкции, а по-скоро за система от стимули.
- Тоест не става дума за забрана на кешовите разплащания, примерно до 10 000 лв.?
- Не, разбира се. Ако направим това, веднага ще започне игра на гоненица. Забраните и санкциите трябва да ги има, но когато искаме да променяме бизнес средата, по-добре е да въведем стимули.
- А какво може да се направи за преборване на корупцията в НАП и митниците?
- Съжалявам, но няма как да открия топлата вода - борбата с корупцията във всяка система на всички нива се води с въвеждане на правила за работа и контрол. Когато се констатира неспазване на правилата, следват много сериозни санкции, рязане до дъно!
- Обмисля ли се обединяване на НАП и агенция "Митници"?
- Такъв вариант изобщо не е обсъждан в икономическия екип на ГЕРБ. Не смятам, че се налага подобно обединяване. То би довело до създаване на една мегаструктура, която вероятно ще се окаже неработеща.
- От изявленията на икономическите експерти в ГЕРБ оставаме с впечатление, че няма да има смени на шефовете на НАП и митниците в близките няколко месеца, защото това би дестабилизирало системата в тази тежка година. Вярно ли е това?
- Аз съм за това смените да се правят изключително внимателно. Все пак, ако ръководството на системата досега не е било добро, не е работило ефективно и е демотивирало служителите, смяната му ще доведе до положителен резултат, нали? Но ако започнат да се махат ръководители, които са доказани специалисти, това ще бъде изключително тежък удар върху системата и лош сигнал към работещите в нея. Даже преди да се вземат подобни решения, освен внимателен анализ на работата на съответното звено, трябва да се вземе предвид и мнението на хората, работещи в него. В екипа на ГЕРБ няма настроения да се извършват някакви поголовни смени.
- Какво ще стане с Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ)?
- Преди 3 години на практика беше ликвидиран държавният финансов контрол, който сега се нарича АДФИ. Агенцията остана като структура, но на практика се изпразни от съдържание и кадрови потенциал. Част от специалистите, които работиха там, преминаха в съответните държавни или общински ведомства и станаха подчинени на хората, които трябва да инспектират. Как инспектор ще се подпише, че кметът е направил нарушение, ако същият кмет го назначава и му плаща заплатата? Според мен реформата трябва да се преосмисли. Това не означава ликвидиране на вътрешния контрол в системите, а засилване и на външния контрол.
Приятно съм изненадан и същевременно не особен оптимист, поради това, че не виждам никакви нови идеи, а по-скоро продължаване на някой илюзии и възможности за негативни практики.
-
"Активната селекция" е един от най сигурните начини за корумпиране на служители и използването им в разчистване на конкурентни спорове.
Това позволява просто или да си нарочиш една фирма и да я скапеш от ревизии, като не я оставиш да работи, докато не си плати под масата, или да правиш същото, но по поръчка от конкурента й, който си е платил под масата за "услугата".
Трябва като в съда - напълно случаен принцип на проверки и разпределението им. Фирмата която да се проверява да излиза произволно, чрез "джуркане" на компютъра.
-
Привилегиите за някой фирми по нечия административна преценка също е порочна практика, противоречаща на равните условия за всички.
-
Мениджърски проекти за заемане на длъжност са глупост в една структура структурирана със закон и със законово определени функции и начин на работа.
-
Борбата с корупцията не е просто спазване на правила, а преди всичко прозрачни правила и възможност за взаимен и публичен контрол.
-
И т.н. и т.н.
-
Изводът от това интервю - че нищо към по-добро няма да се промени е ясно, добрата новина е, че няма да стане по-зле. Може би.
Редактирано от - Brightman на 28/7/2009 г/ 02:12:27