Случаят с арестувания за корупция асистент в УНСС Петкан Илиев е забележителен в много отношения. Преподавателят, уреждал семестриални заверки и изпити, се оказа в свободното си време борец срещу корупцията. Ректорът Борислав Борисов бе принуден да оспорва публично песен на "Ъпсурт" и неубедително да обяснява как Илиев е действал организирано, но сам-самичък. Покрай всичко това цената на висшето буквално удари тавана, а в интернет започнаха прогнози кой ще заеме освободената покрай ареста ниша.

От този скандален пейзаж видимо отсъства основно действащо лице - клиентът на "услугата". За замесените студентите почти не се говори, а по всичко личи, че в дъното на уличената от МВР схема не стои чистата корупционна логика - плащаш по принуда, защото някой ти иска парите. Тук по-скоро става дума за друго - пряка инвестиция в глупостта.

Фактите по случая все още са оскъдни за категорични заключения, но типа услуги, предлагани от Илиев и компания, говорят за пазарно търсене от страна на младежи, които не могат или не желаят да играят по правилата. Най-скъпата услуга - за влизане в УНСС чрез подставени лица с фалшиви документи срещу 4000 лв., трудно може да се определи като корупционна схема, защото представлява документално и служебно престъпление. Това не оправдава мимоходните обяснения на ректора Борисов, че не е обърнал внимание на два подобни сигнала - особено на фона на съмненията, че може да има изтичане на изпитни материали за по-високи гаранции за услугата. Семестриалните заверки при големите студентски потоци в УНСС също могат да бъдат фалшифицирани, без в това да се въвличат самите преподаватели, тоест без да има принуда за плащане (цена - 500 лв.).

Големият въпрос, на който УНСС трябва да отговори, е



как са уреждани самите изпити за сесиите



Обясненията на ректора Борислав Борисов, че вероятно се е работило на база колегиален натиск и едва ли не обществото трябва да приема тази "колегиалност" снизходително, е като смъртна присъда за академичната общност. В това алиби се оглежда изкривеното тяло на академичната автономия, но и то е по-приемливо от неизказаното съмнение - че тарифите са съставяни със съдействие на преподавателите.

Проблемна е и третата алтернативна версия - че и тези изпити са фалшифицирани. Тук формалностите, които трябва да се уреждат, са много (изработване на протоколи, вписване на оценките от протоколите в общите бази данни с оценките на курса, ползване на печати) и е трудно да се повярва, че при голяма схема това е ставало без съучастие в самия университет.





Каквато и да се окаже истината, сумите говорят сами за себе си



На фона на традиционните мъки на университетите да си намерят студенти и ниската цена на дипломите на пазара на труда плащаните от семействата на тези млади хора суми са изумителни. Ако приемем, че влязъл с подставено лице срещу 4000 лв. студент ще си плаща и за останалите изпити, за да добута до края, "инвестицията" съвсем респектира. Какво ли точно се надяват да получат срещу нея студентите и какво им обясняват по този въпрос дилъри като Петкан? И не е ли това категорично доказателство, че българското висше образование се котира на висока цена?

Решението какво да се случи с всички студенти, замесени в случая и плащали за изпити и заверки, ще бъде поне толкова важно за очистването на университета от този скандал, колкото и евентуалните присъди за замесените служители и преподаватели. Университетът няма никакъв законодателен проблем да прекрати студентските им права и да спести на обществото поредната порция псевдовисшисти.

Ако иска да излезе от ироничните текстове или поне да покаже, че ги чува, УНСС дължи на себе си и пълна проверка по всички останали недомлъвки и слухове, отприщили се след случая.

Тя надали ще изкорени корупцията, надали ще разберем и всички детайли. Но поне може да послужи като плашило за спекулантите и семействата, които с готовност инвестират в една голяма лъжа. И това във всички случаи е по-полезно, отколкото позата на ректора, че в УНСС всичко е прекрасно, само един Петкан развалял академичната идилия.