Не знам защо някой нарочи номадите и сложи знак на равенство между тях и политиците, сменящи партиите като туарег биваците си. И защо изобщо се прие, че е лошо да сменяш обстановката. Винаги съм смятал, че декларациите за спирането на т.нар. политическо номадство и забраната за гласуване с чужда карта са популизъм, и то за жълти стотинки. Знам, че опонентите веднага ще извадят аргумента, че щом народът е гласувал за една партия и ти си част от нея, си длъжен да стоиш в нея, докато смъртта ви раздели. Би трябвало да звучи логично, но не е.

Очевидно е, че волята на ГЕРБ за спиране на тази практика е породена не само от популизъм, но и от чисто фортификационни причини.



Генерал или кинжал: това е дилемата



Разбираемо е. При една криза плъховете могат да се разбягат и да рухне силата и единството на това управление. Но нека отбележим, че ако има плъхове, то ГЕРБ, а не народът ги е слагал в листите. Както обича да повтаря Бойко Борисов, гражданите гласуваха за него, а не за кандидат-депутатите му, които малцина могат да свържат като имена и физиономии. Така че ГЕРБ ще трябва да си носи последиците за своя избор.

Интересен е и един друг факт: един от видните последователи на номадската практика е Лъчезар Иванов, който от царски депутат в предишния парламент стана член и единствен представител на ГЕРБ в парламента. Днес той не само не е заклеймен за скитничеството си, а напротив - награден е с поста зам.-председател на Народното събрание. На практика излиза, че предателството е гадно само ако лично ти си засегнат от него.

Но така е открай време. Ефилат може да е предал своя цар Леонид, но пък е обсипан със злато и красиви жени от Ксеркс, защото е показал на персийските генерали пътеката на победата и се превърнал в герой. Този опит е трайно възприет в съвременния политически живот у нас. Ако изключим БСП и ДПС (където всичко е бетон), посочете ми една от другите парламентарно представени сили, в чиито редици няма депутати, прескачали от формация във формация принципно или безпринципно?

Номадството в политиката е



страничен ефект от болнавия партиен живот



у нас, а не някаква ерес. То се проявява най-вече сред лидерските формации. Те изгряват бързо и залязват също толкова бързо - максимум два мандата в парламента. Един лидер, колкото и да е харизматичен, няма ресурса да изгради партия сам. Разчита на вече изградени структури и готови хора. Ако приемем, че БКП и ДПС (в частност) са обетованата земя на българската политика, всичко останало би следвало да се приеме като сектантство. Може да се направи цяло изследване кой лидер от къде е крал структури. Ако ГЕРБ например трябваше да прави партийно строителство на гола поляна, то трябваше да минат години преди изобщо да помечтаят за парламента.

Проблемът идва, когато онази маса, влетяла в парламента благодарение на личности като Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, Волен Сидеров, Жорж Ганчев, Яне Янев, започне да се разпада на личности, които имат самостоятелно мислене и най-вече мнение. Такива в лидерските партии не виреят. И как да се противопостави един депутат на ръководството, ако то е изменило на принципите, декларирани в предизборния период? Партийните устави са така написани, че е по-лесно да те изгонят от една партия, отколкото да ти позволят да си й демократична опозиция примерно. То и на практика така се получава - много малко депутати сами си тръгват от парламентарните групи, повечето са прогонени от там. А да изгониш човек само защото не е съгласен с теб, е значително по-неморално и недемократично, отколкото депутат да смени групата си. Така че в определени случаи да си номад дори е престижно, а не порочно. Въпрос на гледна точка. Това, което аз със сигурност знам, е, че ограниченията, особено когато са конюнктурни, не решават, а задълбочават даден проблем. И забраните за номадство няма да го ограничат. Просто ще се увеличи броят на независимите депутати в парламента. И с всеки един от тях ще трябва да се преговаря по всеки конкретен законопроект или решение. Което при парламент с толкова много парламентарни групи и плаващо мнозинство в един момент може да се окаже фатално. И за ГЕРБ, и за кабинета в частност.